Румъния увеличава вноса на ток, у нас ТЕЦ спасяват положението
Румъния усилва вноса на електрическа енергия с 48,2% през първите девет месеца на 2025 година по отношение на същия интервал на миналата година, достигайки 14 110 милиона kWh, в резултат на забележителен спад в локалното произвеждане, съгласно данни на Националния институт по статистика на страната. Водещата роля за спада на производството играят Водноелектрическа централа, при които създадената сила е която е с 22,7% по-малко от предходната година до 8865 милиона kWh. Намалява и токът от вятърните централи и от тецовете.
Единствената забележителна позитивна смяна е в производството на слънчева сила, което се е нараснало с 37,7%, достигайки 3 976 милиона kWh.
През 2025 година компанията Hidroelectrica регистрира „ най-мрачната индустриална година “ в историята си с произвеждане малко над 11 тераватчаса, породен от тежка суша.
Общото производство
на първична сила понижава с 2,8%, до момента в който вносът на първична сила нараства с 15,5%. Въпреки намалялото произвеждане, износът на електрическа енергия нараства с 28,9%, достигайки 10 520 милиона kWh.
За съпоставяне България е по-добре и на моменти изнася електрическа енергия, с помощта на микса от производството и най-много поради ТЕЦ-овете, споделят специалистите. Без въглища зимата няма да е по-зелена, а по-студена и по-скъпа.
Със захлаждането задаваме въпроса можем ли без въглища през идния зимен сезон. Преди две години в Плана за възобновяване и резистентност и териториалните проекти бе записано, че страната може да се раздели с половината си въглищна енергетика до 2026 година, а с комплекс " Марица изток " до 2030 година - амбициозна, само че противоречива цел. Тогава проектите бяха изменени, а годините, в които се посочваше по кое време да се закрият централите отпаднаха, като се одобриха периодите на общата европейска рамка.
Днес, даже без действително закриване на централите, България към този момент е чист вносител на електрическа енергия. Това поражда сериозен въпрос: какво щеше се случи, в случай че въглищните мощности в действителност трябваше да спрат
Енергийната система - на ръба сред зелено и мрачно
Въглищните централи са гръбнакът на базовото електропроизводство, като през студените месеци те обезпечават до 40% от потреблението. Спирането им би означавало загуба на над 2500 мегавата постоянен потенциал - колкото силата, която използват София и Пловдив дружно в пиковите часове.
Експертите са единомислещи, че без тези мощности мрежата ще изпита сериозен дефицит, изключително при студена зима. Вятърът и слънцето не могат да компенсират в действително време. Въпреки, че топлофикациите в България са вложили в над 600мегават/часа нови когенерации, част от които са към този момент въведени в употреба, газовите мощности са към момента незадоволителни, с цел да компенсират въглищата.
Внос вместо произвеждане - скъпа опция
През есента България към този момент внася ток от прилежащи страни - нещо извънредно за страна, която до скоро беше измежду най-големите експортьори в района.
Но какъв брой реалистично е да се разчита на импорт през зимата?
Трансграничният потенциал разрешава транспорт на към 2000 MW, само че точно тогава всички страни от района - Румъния, Гърция, Сърбия и Турция - също изпитват дефицит.
„ В сходни моменти пазарът просто се затваря. Всеки пази силата си за вътрешните потребности “, изяснява икономистът Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт.
Резултатът е предсказуем - скок на цените и вероятни краткотрайни режими при рисково натоварване.
Цената на студената зелена зима
Ако въглищните централи бъдат изключени, борсовите цени могат да скочат с 60-80%, демонстрират разбори на пазарни оператори.
За семействата това може да не се усети незабавно, тъй като цените са контролирани, само че страната ще би трябвало да покрива големи обезщетения.
Бизнесът обаче ще бъде ударен непосредствено - изключително енергоемките производства, за които всяка стотинка на киловатчас е от голяма важност.
Дори малко прекъсване на въглищните централи ще докара до срив на предлагането и внезапен скок на цените. Това към този момент сме виждали през 2022 година
Социална стихия в Стара Загора
Освен енергийната, залогът е и обществена рецесия. Над 25 000 души са директно свързани с комплекса „ Марица изток “ – миньори, инженери, поддоставчици.
Ако централите не работят, стопанската система на района ще се свие фрапантно.
„ Хората тук не са срещу зеления преход, само че желаят явен проект – не просто да се изключи токът и да се каже ‘справяйте се’ “, споделя специалист от района
Екология против действителност
Екологичният мотив е мощен: въглищата са най-замърсяващият източник на сила, и Европейски Съюз чака последователното им изваждане от приложимост.
Но в случай че България размени личното си произвеждане с импорт на ток от въглища от Турция или Сърбия, действителната облага за климата е съмнителна.
Това е парадоксът на зеления преход - излъчванията просто се изнасят оттатък границата.
Извод: без въглища - без сигурност
Ако въглищните централи не работят тази зима, България рискува:
- да стане подвластна от импорт на ток;
- да види гърмеж на цените на свободния пазар;
- да сложи енергийната система под сериозно напрежение.
Да се откажем от въглищата е неизбежно, само че времето и последователността са основни. Без задоволително аварийни мощности, предпазване на сила и постоянна опция, зеленият преход може да се окаже по-мрачен, в сравнение с наподобява на хартия.
Ключовите вложения сега, които дават вяра за балансиране на системата при прекъсване на въглищните централи, са тези в стандартни мощности - новите мощности в АЕЦ " Козлодуй " и високоефективните газови мотори на топлофикациите. Ако България желае да случи прехода, наложително, въпреки и незадоволително изискване, е напъните в тази посока да бъдат забързани и разширени, с благоприятни условия за комплекс " Марица изток ".
3e-news
Расте вносът на природен газ в Турция
От началото на тази година доставките на природен газ в Турция са се нараснали с 19% - до 41,156 милиарда куб м. Ръстът на потреблението на природен газ се дължи главно на спада на производството от водноелектрически централи (ВЕЦ), което води до по-високо натоварване на газовите мощности. Непрекъснатият спад на производството от Водноелектрическа централа се следи от декември предходната година. Оперативните данни на националната енергийна борса EPIAS демонстрират, че през октомври и ноември слабите данни за производството от Водноелектрическа централа и вятърни мощности са основали изострен проблем за националната енергетика.
Общото ползване на газ в страната за месеца се е нараснало с 6% - до 3,109 милиарда куб м. Търсенето от страна на енергетиката е повишено с8 % - до 1,325 милиарда куб м, от промишлеността – със 7% до 1,102 милиарда куб м, от жилищния бранш - с 2% до 308 млн. куб м.
Доставките от Русия, от Газпром за септември са били в размер от 1,447 милиарда куб м или колкото през година по-рано, само че от началото на годината са скочили с 14% до 16,023 милиарда куб м.
Газовите доставки от Азербайджан са спаднали със 7% за септември т.г. по отношение на същия месец на предходната, само че от началото на годината също са скочили с 4% до 8,802 милиарда куб м.
Най-съществен е скокът от Иран - с 58 % повече до 807 млн. куб м спрямо 511 млн. куб м година по-рано. Доставките на газ от Иран се реализират посредством суапови покупко-продажби през Туркмения.
Доставките на LNG през септември 2025 година са скочили до 393 млн. тона - с 302 хиляди тона по отношение на регистрираните през лятото, което е плюс 2%. Те се реализират главно по дълготраен контракт с Алжир. Доставена е и една спот партида от Съединени американски щати.
Единствената забележителна позитивна смяна е в производството на слънчева сила, което се е нараснало с 37,7%, достигайки 3 976 милиона kWh.
През 2025 година компанията Hidroelectrica регистрира „ най-мрачната индустриална година “ в историята си с произвеждане малко над 11 тераватчаса, породен от тежка суша.
Общото производство
на първична сила понижава с 2,8%, до момента в който вносът на първична сила нараства с 15,5%. Въпреки намалялото произвеждане, износът на електрическа енергия нараства с 28,9%, достигайки 10 520 милиона kWh.
За съпоставяне България е по-добре и на моменти изнася електрическа енергия, с помощта на микса от производството и най-много поради ТЕЦ-овете, споделят специалистите. Без въглища зимата няма да е по-зелена, а по-студена и по-скъпа.
Със захлаждането задаваме въпроса можем ли без въглища през идния зимен сезон. Преди две години в Плана за възобновяване и резистентност и териториалните проекти бе записано, че страната може да се раздели с половината си въглищна енергетика до 2026 година, а с комплекс " Марица изток " до 2030 година - амбициозна, само че противоречива цел. Тогава проектите бяха изменени, а годините, в които се посочваше по кое време да се закрият централите отпаднаха, като се одобриха периодите на общата европейска рамка.
Днес, даже без действително закриване на централите, България към този момент е чист вносител на електрическа енергия. Това поражда сериозен въпрос: какво щеше се случи, в случай че въглищните мощности в действителност трябваше да спрат
Енергийната система - на ръба сред зелено и мрачно
Въглищните централи са гръбнакът на базовото електропроизводство, като през студените месеци те обезпечават до 40% от потреблението. Спирането им би означавало загуба на над 2500 мегавата постоянен потенциал - колкото силата, която използват София и Пловдив дружно в пиковите часове.
Експертите са единомислещи, че без тези мощности мрежата ще изпита сериозен дефицит, изключително при студена зима. Вятърът и слънцето не могат да компенсират в действително време. Въпреки, че топлофикациите в България са вложили в над 600мегават/часа нови когенерации, част от които са към този момент въведени в употреба, газовите мощности са към момента незадоволителни, с цел да компенсират въглищата.
Внос вместо произвеждане - скъпа опция
През есента България към този момент внася ток от прилежащи страни - нещо извънредно за страна, която до скоро беше измежду най-големите експортьори в района.
Но какъв брой реалистично е да се разчита на импорт през зимата?
Трансграничният потенциал разрешава транспорт на към 2000 MW, само че точно тогава всички страни от района - Румъния, Гърция, Сърбия и Турция - също изпитват дефицит.
„ В сходни моменти пазарът просто се затваря. Всеки пази силата си за вътрешните потребности “, изяснява икономистът Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт.
Резултатът е предсказуем - скок на цените и вероятни краткотрайни режими при рисково натоварване.
Цената на студената зелена зима
Ако въглищните централи бъдат изключени, борсовите цени могат да скочат с 60-80%, демонстрират разбори на пазарни оператори.
За семействата това може да не се усети незабавно, тъй като цените са контролирани, само че страната ще би трябвало да покрива големи обезщетения.
Бизнесът обаче ще бъде ударен непосредствено - изключително енергоемките производства, за които всяка стотинка на киловатчас е от голяма важност.
Дори малко прекъсване на въглищните централи ще докара до срив на предлагането и внезапен скок на цените. Това към този момент сме виждали през 2022 година
Социална стихия в Стара Загора
Освен енергийната, залогът е и обществена рецесия. Над 25 000 души са директно свързани с комплекса „ Марица изток “ – миньори, инженери, поддоставчици.
Ако централите не работят, стопанската система на района ще се свие фрапантно.
„ Хората тук не са срещу зеления преход, само че желаят явен проект – не просто да се изключи токът и да се каже ‘справяйте се’ “, споделя специалист от района
Екология против действителност
Екологичният мотив е мощен: въглищата са най-замърсяващият източник на сила, и Европейски Съюз чака последователното им изваждане от приложимост.
Но в случай че България размени личното си произвеждане с импорт на ток от въглища от Турция или Сърбия, действителната облага за климата е съмнителна.
Това е парадоксът на зеления преход - излъчванията просто се изнасят оттатък границата.
Извод: без въглища - без сигурност
Ако въглищните централи не работят тази зима, България рискува:
- да стане подвластна от импорт на ток;
- да види гърмеж на цените на свободния пазар;
- да сложи енергийната система под сериозно напрежение.
Да се откажем от въглищата е неизбежно, само че времето и последователността са основни. Без задоволително аварийни мощности, предпазване на сила и постоянна опция, зеленият преход може да се окаже по-мрачен, в сравнение с наподобява на хартия.
Ключовите вложения сега, които дават вяра за балансиране на системата при прекъсване на въглищните централи, са тези в стандартни мощности - новите мощности в АЕЦ " Козлодуй " и високоефективните газови мотори на топлофикациите. Ако България желае да случи прехода, наложително, въпреки и незадоволително изискване, е напъните в тази посока да бъдат забързани и разширени, с благоприятни условия за комплекс " Марица изток ".
3e-news
Расте вносът на природен газ в Турция
От началото на тази година доставките на природен газ в Турция са се нараснали с 19% - до 41,156 милиарда куб м. Ръстът на потреблението на природен газ се дължи главно на спада на производството от водноелектрически централи (ВЕЦ), което води до по-високо натоварване на газовите мощности. Непрекъснатият спад на производството от Водноелектрическа централа се следи от декември предходната година. Оперативните данни на националната енергийна борса EPIAS демонстрират, че през октомври и ноември слабите данни за производството от Водноелектрическа централа и вятърни мощности са основали изострен проблем за националната енергетика.
Общото ползване на газ в страната за месеца се е нараснало с 6% - до 3,109 милиарда куб м. Търсенето от страна на енергетиката е повишено с8 % - до 1,325 милиарда куб м, от промишлеността – със 7% до 1,102 милиарда куб м, от жилищния бранш - с 2% до 308 млн. куб м.
Доставките от Русия, от Газпром за септември са били в размер от 1,447 милиарда куб м или колкото през година по-рано, само че от началото на годината са скочили с 14% до 16,023 милиарда куб м.
Газовите доставки от Азербайджан са спаднали със 7% за септември т.г. по отношение на същия месец на предходната, само че от началото на годината също са скочили с 4% до 8,802 милиарда куб м.
Най-съществен е скокът от Иран - с 58 % повече до 807 млн. куб м спрямо 511 млн. куб м година по-рано. Доставките на газ от Иран се реализират посредством суапови покупко-продажби през Туркмения.
Доставките на LNG през септември 2025 година са скочили до 393 млн. тона - с 302 хиляди тона по отношение на регистрираните през лятото, което е плюс 2%. Те се реализират главно по дълготраен контракт с Алжир. Доставена е и една спот партида от Съединени американски щати.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ