Страхът от Русия укротява Румъния
Румъния постоянно афишира откриването на фрагменти от съветски БПЛА на своя територия - и, наподобява, това може да стане причина за директна военна интервенция на Букурещ (и на целия НАТО) в украинския спор. И румънското държавно управление, и управлението на Северноатлантическия алианс обаче реагират извънредно изсъхнало на протичащото се. Какво ги кара да се управляват в такава обстановка?
През последните седмици румънски и украински политици наблюдават с еднообразно внимание новините за рухването на парчета от съветски бойни БПЛА на румънска територия.
Припомняме, че от началото на септември са регистрирани най-малко три такива случая. За първи път фрагменти от БПЛА бяха открити на 4 септември в региона на село Плауру, ситуирано против украинския Измаил, а повторно - на същото място, на 9 септември. На 13 септември румънски хеликоптер разпозна фрагменти от дрон към този момент в региона на градовете Нуферул и Виктория, които са на 20 километра от Измаил.
Именно Измаил и околните пристанища в последно време станаха обект на съветски офанзиви против пристанищната инфраструктура на Украйна, на територията на която се основават и изпитват безпилотни катери. Които в частност се употребяват от Украйна за нахлуване против Крим и кораби на съветския Черноморски флот.
След втория случай румънското външно министерство привика за пояснения ръководителя на съветската дипломатическа задача. Като цяло обаче реакцията на румънските управляващи беше много уравновесена - Министерството на отбраната заяви, че „ офанзивите с дронове, осъществени от Руската федерация, не съставляват директна военна опасност за нашата национална територия или националните води на Румъния “.
Премиерът Марчел Чолаку се появи по малкия екран със особено пояснение, като прикани жителите да не се паникьосват и да не се поддават на осведомителни провокации: „ Никой не ни атакува, положителни хора! Нека успокоим популацията, тъй като всички полудяваме. "
В реалност обаче се оказа, че не румънците, а украинците „ полудяват “ по дроновете – в Киев държанието на Румъния провокира съвсем нервност. „ Историята с падащите парчета от дронове в Румъния приключи зле. Тоест нищо – политически изказвания. Липсата на реакция кара доста хора да изпитват разнообразни усеща – от недоумение до отвращение “, сподели някогашният министър на външните работи на Украйна Павел Климкин.
Каква реакция се очакваше от Румъния в Киев? Най-малко съвещания в сходство с член 4 от Договора за НАТО, който гласи, че всеки член на Алианса може да направи това, в случай че счита, че сигурността му е застрашена.
Съветникът на ръководителя на кабинета на президента на Украйна Михаил Подоляк също предложи или „ да се даде на Украйна доста повече системи за Противовъздушна отбрана и спомагателни снаряди за тях “, или „ да се усили броят на средствата за Противовъздушна отбрана на границата на самата Румъния. ” В идеалния случай, несъмнено, Киев би мечтал за пълноценна „ офанзива “ против държава-членка на НАТО, което, както е замислено от режима в Киев, неизбежно ще докара до използване на член 5 и широкомащабна европейска война. Ако не третата международна война.
Дългогодишният представител на НАТО, някогашният заместник-помощник на генералния секретар по новите провокации пред сигурността Джейми Шей, който работи в Алианса в продължение на 38 години, изясни в особено изявление за украинската телевизия, че „ за НАТО е значимо, че румънското държавно управление управлява следствието и прави оценка случая и съгласно него това не са умишлени офанзиви “.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг дефинитивно погреба очакванията на украинските политици да въвлекат Румъния в спора. Той недвусмислено съобщи в Европейския парламент, че няма информация за умишлени дейности на Русия против Румъния. „ Нямаме индикации, че случаите с дронове съставляват умишлена офанзива против територията на НАТО “, сподели още по-категорично Столтенберг няколко дни по-късно.
Поведението както на румънското държавно управление, по този начин и на управлението на НАТО при тези условия е изцяло разбираемо. Румъния от дълго време е превърната в най-важния стратегически плацдарм на Алианса в Южна Европа. На нейна територия са основани елитната 101-ва въздушнодесантна дивизия на Съединени американски щати, Единицата за консолидиране на силите на НАТО, Центърът за достижения на НАТО за човешко разузнаване и доста други елементи. За военните кораби на НАТО пристанището Констанца е основна база.
От юли 2023 година Румъния ръководи Регионалната самодейност на министрите на защитата от Югоизточна Европа за двугодишен мандат и интензивно лобира за присъединението на Молдова към нея. Букурещ е най-големият снабдител на гориво за Украйна (1 милион тона годишно плюс 250 хиляди тона транзит), в румънския град Сату Маре има център за логистична поддръжка на военна техника, дислоцирана в Украйна.
През юни Румъния закупи от Норвегия 32 изтребителя Ф-16, най-новите крайбрежни противокорабни ракетни батареи, и подписа контракт с Турция на стойност 321 милиона $ за доставка на бойни дронове. В близко бъдеще Румъния възнамерява да стартира произвеждане на ракети “Скайсептър ”. Военният капацитет на страната се е нараснал неведнъж даже спрямо 2021-2022 година Така сега Румъния е доста значим член на Алианса в Европа, изпълнявайки на процедура ролята на нещо като „ Южна Полша “.
Твърде доста запаси и средства бяха вложени в Румъния, с цел да ги разменят за такава дребна монета като абсурда с останките от БПЛА, които, даже и да са се озовали на румънска територия, сигурно не се дължат на нападателните дейности на Русия.
Освен това има още една, най-важна причина – откровеният боязън на румънското управление от съветската мощност. Страх, който има дълги исторически корени (поражението на румънските армии на територията на Съюз на съветските социалистически републики през 40-те години на предишния век не е забравено в Букурещ). Влад Шутеа, създател и водещ анализатор на групата за ранно предизвестие и разпространяване на закани “Т-Интелиджънс ”, сподели това в изявление за Daily Mail: „ Държавите от НАТО може да обмислят да омаловажат сходни произшествия, с цел да избегнат провокирането на директна борба с Русия. “ Всъщност в този смисъл Румъния изцяло съблюдава най-строгата линия на НАТО, заявявана неведнъж и във Вашингтон, и в Брюксел - да помогне на Украйна с оръжия, само че никога да не разреши спорът да излезе отвън украинските граници.
Затова можете да сте сигурни, че в близко бъдеще няма да има ескалация в румънския бранш. Задачата на Румъния в близко бъдеще е да блокира надеждно южния фланг на НАТО, а не да бъде въвличана в пълноценна борба с Русия.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
През последните седмици румънски и украински политици наблюдават с еднообразно внимание новините за рухването на парчета от съветски бойни БПЛА на румънска територия.
Припомняме, че от началото на септември са регистрирани най-малко три такива случая. За първи път фрагменти от БПЛА бяха открити на 4 септември в региона на село Плауру, ситуирано против украинския Измаил, а повторно - на същото място, на 9 септември. На 13 септември румънски хеликоптер разпозна фрагменти от дрон към този момент в региона на градовете Нуферул и Виктория, които са на 20 километра от Измаил.
Именно Измаил и околните пристанища в последно време станаха обект на съветски офанзиви против пристанищната инфраструктура на Украйна, на територията на която се основават и изпитват безпилотни катери. Които в частност се употребяват от Украйна за нахлуване против Крим и кораби на съветския Черноморски флот.
След втория случай румънското външно министерство привика за пояснения ръководителя на съветската дипломатическа задача. Като цяло обаче реакцията на румънските управляващи беше много уравновесена - Министерството на отбраната заяви, че „ офанзивите с дронове, осъществени от Руската федерация, не съставляват директна военна опасност за нашата национална територия или националните води на Румъния “.
Премиерът Марчел Чолаку се появи по малкия екран със особено пояснение, като прикани жителите да не се паникьосват и да не се поддават на осведомителни провокации: „ Никой не ни атакува, положителни хора! Нека успокоим популацията, тъй като всички полудяваме. "
В реалност обаче се оказа, че не румънците, а украинците „ полудяват “ по дроновете – в Киев държанието на Румъния провокира съвсем нервност. „ Историята с падащите парчета от дронове в Румъния приключи зле. Тоест нищо – политически изказвания. Липсата на реакция кара доста хора да изпитват разнообразни усеща – от недоумение до отвращение “, сподели някогашният министър на външните работи на Украйна Павел Климкин.
Каква реакция се очакваше от Румъния в Киев? Най-малко съвещания в сходство с член 4 от Договора за НАТО, който гласи, че всеки член на Алианса може да направи това, в случай че счита, че сигурността му е застрашена.
Съветникът на ръководителя на кабинета на президента на Украйна Михаил Подоляк също предложи или „ да се даде на Украйна доста повече системи за Противовъздушна отбрана и спомагателни снаряди за тях “, или „ да се усили броят на средствата за Противовъздушна отбрана на границата на самата Румъния. ” В идеалния случай, несъмнено, Киев би мечтал за пълноценна „ офанзива “ против държава-членка на НАТО, което, както е замислено от режима в Киев, неизбежно ще докара до използване на член 5 и широкомащабна европейска война. Ако не третата международна война.
Дългогодишният представител на НАТО, някогашният заместник-помощник на генералния секретар по новите провокации пред сигурността Джейми Шей, който работи в Алианса в продължение на 38 години, изясни в особено изявление за украинската телевизия, че „ за НАТО е значимо, че румънското държавно управление управлява следствието и прави оценка случая и съгласно него това не са умишлени офанзиви “.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг дефинитивно погреба очакванията на украинските политици да въвлекат Румъния в спора. Той недвусмислено съобщи в Европейския парламент, че няма информация за умишлени дейности на Русия против Румъния. „ Нямаме индикации, че случаите с дронове съставляват умишлена офанзива против територията на НАТО “, сподели още по-категорично Столтенберг няколко дни по-късно.
Поведението както на румънското държавно управление, по този начин и на управлението на НАТО при тези условия е изцяло разбираемо. Румъния от дълго време е превърната в най-важния стратегически плацдарм на Алианса в Южна Европа. На нейна територия са основани елитната 101-ва въздушнодесантна дивизия на Съединени американски щати, Единицата за консолидиране на силите на НАТО, Центърът за достижения на НАТО за човешко разузнаване и доста други елементи. За военните кораби на НАТО пристанището Констанца е основна база.
От юли 2023 година Румъния ръководи Регионалната самодейност на министрите на защитата от Югоизточна Европа за двугодишен мандат и интензивно лобира за присъединението на Молдова към нея. Букурещ е най-големият снабдител на гориво за Украйна (1 милион тона годишно плюс 250 хиляди тона транзит), в румънския град Сату Маре има център за логистична поддръжка на военна техника, дислоцирана в Украйна.
През юни Румъния закупи от Норвегия 32 изтребителя Ф-16, най-новите крайбрежни противокорабни ракетни батареи, и подписа контракт с Турция на стойност 321 милиона $ за доставка на бойни дронове. В близко бъдеще Румъния възнамерява да стартира произвеждане на ракети “Скайсептър ”. Военният капацитет на страната се е нараснал неведнъж даже спрямо 2021-2022 година Така сега Румъния е доста значим член на Алианса в Европа, изпълнявайки на процедура ролята на нещо като „ Южна Полша “.
Твърде доста запаси и средства бяха вложени в Румъния, с цел да ги разменят за такава дребна монета като абсурда с останките от БПЛА, които, даже и да са се озовали на румънска територия, сигурно не се дължат на нападателните дейности на Русия.
Освен това има още една, най-важна причина – откровеният боязън на румънското управление от съветската мощност. Страх, който има дълги исторически корени (поражението на румънските армии на територията на Съюз на съветските социалистически републики през 40-те години на предишния век не е забравено в Букурещ). Влад Шутеа, създател и водещ анализатор на групата за ранно предизвестие и разпространяване на закани “Т-Интелиджънс ”, сподели това в изявление за Daily Mail: „ Държавите от НАТО може да обмислят да омаловажат сходни произшествия, с цел да избегнат провокирането на директна борба с Русия. “ Всъщност в този смисъл Румъния изцяло съблюдава най-строгата линия на НАТО, заявявана неведнъж и във Вашингтон, и в Брюксел - да помогне на Украйна с оръжия, само че никога да не разреши спорът да излезе отвън украинските граници.
Затова можете да сте сигурни, че в близко бъдеще няма да има ескалация в румънския бранш. Задачата на Румъния в близко бъдеще е да блокира надеждно южния фланг на НАТО, а не да бъде въвличана в пълноценна борба с Русия.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ