Румъния не може да излезе от рецесията
Румъния продължава да е в техническа криза и няма изгледи скоро обстановката да се промени. Това се вижда от новите статистически данни за първото тримесечие.
През Q1 има 0,2% свиванe по отношение на края на предходната година, когато пък четвъртото тримесечие се оказа с 1,8% по-слабо от предходното - спад, невъобразим от години. Две поредни тримесечия на негативен напредък покриват дефиницията за техническа криза.
Даже и след ревизирането на данните за предишни интервали стопанската система на страната несъмнено не е в положително здраве.
Румъния остава без нуклеарна сила за най-малко три седмици
Авария и планов ремонт ще наложат прекъсването на всички работещи мощности на АЕЦ " Черна вода "
За цялата 2025 година тя е повишена с едвам 0,7%. Положителен принос са имали строителството, осведомителните технологии и телекомуникациите, и земеделието. Търговията, превозът и туризмът, дружно с професионалните и административните услуги, са оказали отрицателен резултат.
Особено индикативен е нулевият принос на промишлеността - макар че тя образува 16,8% от Брутният вътрешен продукт.
Преходът от -1,8% в четвъртото тримесечие на 2025 година до -0,2% в първото тримесечие на 2026 година демонстрира закъснение на темпа на рухване, само че не и поврат в наклонността. Контракцията на икономическата база непосредствено лимитира потреблението и свива оперативните маржове на фирмите, изключително в цикличните браншове.
Инфлация и неустойчивост
Паралелно с рецесията, страната се сблъсква с внезапно ускорение на инфлацията. През април годишният ритъм е достигнал 10,7%, подхранван от скок при наемите от 33% единствено за един месец.
Хранителните цени са нарастнали с 0,5%, нехранителните артикули - с 0,4%, а услугите като цяло са поскъпнали с 2,3% месечно. Самолетните билети са се вдигнали с 27%, което частично се дължи на великденския интервал.
Пазарът на нови коли в прилежаща Румъния отбелязва най-резкия спад в цяла Европа
Вътрешният пазар за Dacia също бележи спад
Анализаторите означават, че скокът при наемите мъчно може да се обвърже с поевтиняването на леята - еврото е почнало да нараства едвам от 28 април, достигайки връх на 6 май, ден след вота на съмнение, с който беше свалено държавното управление на Илие Боложан.
Към макроикономическата картина се прибавя и растеж на външния дълг с 1,9 милиарда евро единствено за януари - обезпокоителен сигнал при свиваща се данъчна база. Следващото съвещание на Националната банка на Румъния по въпроса за лихвените проценти е планувано за 4 юли.
Прогнозите за 2026 година остават скромни: Световната банка чака растеж от 0,5%, Европейската комисия - 1,1%, а Националната комисия за тактика и прогноза на Румъния залага на 1%. Основната вяра идва от обществените вложения с европейско финансиране, чийто резултат обаче се чака да се прояви най-вече в края на годината.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; }.gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none!important; }.gcta:hover { text-decoration: none!important; }.gcta:hover.gcta-inner { background: #f7f7f7; }.gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; }.gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600!important; color: #111; margin: 0; }.gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; }.gcta:hover.gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
Добави ни в желани източници в Google
През Q1 има 0,2% свиванe по отношение на края на предходната година, когато пък четвъртото тримесечие се оказа с 1,8% по-слабо от предходното - спад, невъобразим от години. Две поредни тримесечия на негативен напредък покриват дефиницията за техническа криза.
Даже и след ревизирането на данните за предишни интервали стопанската система на страната несъмнено не е в положително здраве.
Румъния остава без нуклеарна сила за най-малко три седмици
Авария и планов ремонт ще наложат прекъсването на всички работещи мощности на АЕЦ " Черна вода "
За цялата 2025 година тя е повишена с едвам 0,7%. Положителен принос са имали строителството, осведомителните технологии и телекомуникациите, и земеделието. Търговията, превозът и туризмът, дружно с професионалните и административните услуги, са оказали отрицателен резултат.
Особено индикативен е нулевият принос на промишлеността - макар че тя образува 16,8% от Брутният вътрешен продукт.
Преходът от -1,8% в четвъртото тримесечие на 2025 година до -0,2% в първото тримесечие на 2026 година демонстрира закъснение на темпа на рухване, само че не и поврат в наклонността. Контракцията на икономическата база непосредствено лимитира потреблението и свива оперативните маржове на фирмите, изключително в цикличните браншове.
Инфлация и неустойчивост
Паралелно с рецесията, страната се сблъсква с внезапно ускорение на инфлацията. През април годишният ритъм е достигнал 10,7%, подхранван от скок при наемите от 33% единствено за един месец.
Хранителните цени са нарастнали с 0,5%, нехранителните артикули - с 0,4%, а услугите като цяло са поскъпнали с 2,3% месечно. Самолетните билети са се вдигнали с 27%, което частично се дължи на великденския интервал.
Пазарът на нови коли в прилежаща Румъния отбелязва най-резкия спад в цяла Европа
Вътрешният пазар за Dacia също бележи спад
Анализаторите означават, че скокът при наемите мъчно може да се обвърже с поевтиняването на леята - еврото е почнало да нараства едвам от 28 април, достигайки връх на 6 май, ден след вота на съмнение, с който беше свалено държавното управление на Илие Боложан.
Към макроикономическата картина се прибавя и растеж на външния дълг с 1,9 милиарда евро единствено за януари - обезпокоителен сигнал при свиваща се данъчна база. Следващото съвещание на Националната банка на Румъния по въпроса за лихвените проценти е планувано за 4 юли.
Прогнозите за 2026 година остават скромни: Световната банка чака растеж от 0,5%, Европейската комисия - 1,1%, а Националната комисия за тактика и прогноза на Румъния залага на 1%. Основната вяра идва от обществените вложения с европейско финансиране, чийто резултат обаче се чака да се прояви най-вече в края на годината.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; }.gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none!important; }.gcta:hover { text-decoration: none!important; }.gcta:hover.gcta-inner { background: #f7f7f7; }.gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; }.gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600!important; color: #111; margin: 0; }.gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; }.gcta:hover.gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
Добави ни в желани източници в Google
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ