Румъния, която е в процедура за прекомерен бюджетен дефицит от

Румъния, която е в процедура за несъразмерен бюджетен недостиг от 2020 година, бави проектите за намаляването му и рискува заледяване на средства по Кохезионната политика и по Националния проект за възобновяване и резистентност.

По-рано този месец при проверката на бюджета за 2024 година румънското държавно управление увеличи задачата за недостига на 6,95 % от Брутния вътрешен артикул (БВП) по отношение на заложените в началото в бюджетния закон 5 %, заяви в. „ Зиарул финанчиар “.

Европейската комисия се бе съгласила да не задейства процедура за прекъсване на еврофондовете за Румъния макар несъразмерния недостиг против заричане от страна на управляващите в Букурещ да изготвят проект за намаляването му в околните години.

На 12 септември министър председателят Марчел Чолаку съобщи, че ще внесе през октомври в Европейската комисия проект с стопански ограничения за понижаване на бюджетния недостиг, само че съгласно публични източници, представени от Радио Свободна Европа, в този момент държавното управление е поискало от Комисията да изчака с въпросния проект до януари 2025 г. 

Румъния е в „ суперизборна година “, като през ноември и декември предстоят парламентарни и президентски избори, а по-рано през годината се състояха локални избори и избори за Европейски парламент.

Страната завърши пандемичната 2020 година с бюджетен недостиг от 9,2 % от Брутният вътрешен продукт, само че даже в предпандемичната 2019 година бюджетният недостиг беше 4 %, т.е. над 3-процентната цел, припомнят локалните медии. Миналата година Румъния записва недостиг от 5,68 %, който съгласно данни на Евростат е бил един от най-високите в Европейски Съюз.

По-рано този месец държавното управление направи проверка на бюджета за 2024 година и увеличи задачата за недостиг на 6,95 % от Брутният вътрешен продукт по отношение на заложените в началото 5 %. 

Фискалният съвет на Румъния, който е самостоятелна институция, анализираща бюджетно-фискалната политика на държавното управление, предизвести в края на септември, че дефицитът тази година може да доближи даже 8 на 100 от Брутният вътрешен продукт, оповестиха румънските медии.

Министърът на финансите Марчел Болош съобщи предишния месец, че фискалният систематичен проект, който има за цел да докара до понижаване на бюджетния недостиг през идващите седем години, би трябвало да бъде изпратен на Европейската комисия до 15 октомври 2024 година

Официални източници, поискали анонимност, са декларирали пред Свободна Европа, че държавното управление на Румъния е поискало от Европейската комисия да одобри, че проектът ще бъде показан едвам следващата година, през януари, т.е. от новото румънско държавно управление, което ще бъде формирано след парламентарните избори на 1 декември. 

Свободна Европа е потърсила реакция на Европейската комисия по тематиката, като от Брюксел са дали отговор, че пет страни от Европейски Съюз, измежду които Румъния, са поискали срокът за показване на икономическия проект да бъде отсрочен в допълнение за интервал след октомври.

Премиерът Марчел Чолаку бе запитан нощес дали седемгодишният проект за понижаване на бюджетния недостиг изхожда от равнище на недостиг от близо 8 на 100 от Брутният вътрешен продукт, съобщи Аджерпрес.

„ Откъде имате такава информация “, попита министър председателят публицистите и уточни, че проектът ще потегля от равнище за недостига от 6,9 на 100, колкото бе несъмнено при проверката на бюджета. 

„ Не е злополука “, сподели министър председателят и увери, че дефицитът няма да доближи 8 %.

Един от най-уважаваните румънски икономисти - преподавателят по стопанска система доктор Кристиян Паун разяснява наскоро за телевизия Диджи 24, че без незабавни ограничения Румъния рискува да се озове в обстановката на Гърция през 2009 година, когато страната изпадна в дългова рецесия.

„ (…) Дефицитът е същността на огромния дисбаланс. Всъщност това е икономическо битие на книга, посредством дълг и оказва напън върху държавния дълг (…) “, сподели пред Диджи 24 доктор Кристиян Паун и предизвести, че държавният дълг на Румъния също нараства притеснително.

Информационният уебсайт Зиаре писа наскоро, че общественият дълг на Румъния се доближава към оптимално допустимия предел от 60 % от Брутният вътрешен продукт според критериите от Маахстрихт, което в допълнение отдалечава страната от вероятността за приемане на еврото.

Националната банка на Румъния (BNR) разгласи по-рано тази седмица, че не счита задачата за влизане в еврозоната за осъществима сега, написа Българска телеграфна агенция. 

" Националната банка не счита, че в сегашния миг задачата да се влезе в еврозоната е осъществима, тъй като всичко зависи от метода, по който страната ще успее с верни и поредни политики да понижи бюджетния недостиг към 3 %. Ако това може да се направи за четири години, за пет години, за седем години, евентуално тогава ще имаме и прекосяване към еврото, не по-рано. Нещата са свързани ", съобщи шефът на Националната банка на Румъния Мугур Исъреску по време на чуване в бюджетно-финансовите комисии на двете камари на Народното събрание.

" Не виждам по какъв начин може да се понижи дефицитът до европейските правила под 3 %, с изключение на посредством комбинацията от ограничения от една страна във връзка с приходите и от друга - във връзка с разноските “, сподели още Мугур Исъреску на чуването.

Министърът на финансите Марчел Болош призна, че са нужни спомагателни ограничения за ограничение на обществените разноски поради повишаването на бюджетния недостиг.

Обемът на несъбраните бюджетни вземания е достигнал ниво от 175 милиарда леи, т.е. 35 милиарда евро, сподели предишния месец финансовият министър и добави, че икономическият напредък също не е на предстоящото ниво.

Липсата на незабавно признати бюджетни ограничения, които да доведат до ограничение и понижаване на бюджетните разноски в оставащия интервал до края на годината, може да има непосредствени последствия за увеличението на разноските за финансиране на бюджетния недостиг, както и последствия за средствата по Кохезионната политика и Националния проект за възобновяване и резистентност на Румъния, призна финансовият министър, описвайки икономическата обстановка, написа Свободна Европа.

Медията напомня, че във връзка с Кохезионната политика са планувани наказания, които могат да доведат до отчасти заледяване на европейските фондове.

Регламентът на Европейския парламент и на Съвета на Европейски Съюз от 12 февруари 2021 година, който се отнася до използването на проектите за възобновяване и резистентност, планува Европейската комисия да може да изиска цялостно или отчасти заледяване на уговорките и заплащанията, в случай че дадена страна членка не е взела ефикасни ограничения, с цел да поправя несъразмерния си недостиг, припомня още Свободна Европа.

Към момента румънското държавно управление чака отговора на Европейската комисия по отношение на настояването за трето заплащане по Националния проект за възобновяване и резистентност, импортирано от румънското държавно управление в края на 2023 година

Официални източници са декларирали пред Свободна Европа, че Румъния може да получи единствено част от третия транш, на стойност над 2,7 милиарда евро, поради несъблюдение на някои от обещаните промени.

Министърът на вложенията и европейските планове Адриан Къчу удостовери предишния месец, че „ евентуално ще бъде отчасти заплащане “, тъй като има забележки от Европейската комисия.

Тази година Румъния не е получила нито едно евро по Националния проект за възобновяване и резистентност, макар че разполагаем на страната са планувани средства на стойност над 5 милиарда евро, припомня румънската секция на Радио Свободна Европа.

Румъния е в предизборна конюнктура от месеци, макар че публично предизборната акция не е почнала. Отношенията сред двете партии в ръководещата коалиция се напрегнаха, а наскоро водачът на либералите Николае Чука сподели, че не вижда по какъв начин актуалната коалиция със социалдемократите може да продължи съществуването си след изборите на фона на различията в последно време. Николае Чука и Марчел Чолаку са противници на президентските избори.

Напрежението сред Социалдемократическата партия и Национално-либералната, които са най-големите в Румъния и са класирани на първите места в социологическите анкети, слага под въпрос способността им да сформират държавно управление след парламентарния избор на 1 декември, както и да са заемат незабавно с казуса с високия бюджетен недостиг.