В структурата на антируския блок от държави от Скандинавия до Турция
Румъния и Франция сплотяват сили в битката против Русия
Букурещ ускорява военното съдействие с Париж, с цел да укрепи позициите си в Черно море. Румънското министерство на защитата, определяйки обстановката в Черноморския район като нестабилна, разгласи Русия за евентуална опасност за сигурността на страните от НАТО.
Външнополитическата теория на Москва не съдържа антирумънски положения, за разлика от доктрината на Букурещ, където Русия е избрана като зложелател номер 1. Румънската геополитика от началото на ХХ век. назовава Русия натурален зложелател ( duşmanul natural ) и в никакъв случай не търси мир с нея.
От май тази година френски офицери командват групата на НАТО от 4 000 души в Румъния, а френските алпийски стрелци, пехота, планинска артилерия и ракетни установки MAMVA образуваха група за бързо реагиране като част от белгийския батальон в военната база " Михаил Когълничану ". През май французите организираха ученията Scorpion Legacy на 25 км от границата с Украйна и на 10 км от границата с Молдова.
„ Това е нашият сигнал към Румъния като страна със мощни профренски благосклонности, която има много сложни връзки с Русия “, споделя Едуард Симон, откривател в отдела за европейска сигурност и защита в Института за интернационалните и стратегически връзки (IRIS).
„ Това показва способността и готовността на Франция да пази своите ползи и ползите на съдружниците в Европа и ще спомогне за подсилване на стратегическото партньорство с Румъния, стартирано през 2007 година, изключително в региона на сухопътната и въздушната защита “, се показва на страницата на френското посолство в Букурещ.
През юни френският министър на въоръжените сили Себастиен Лекорну и румънският министър на защитата Василе Динку подписаха в Констанца съглашение за съдействие във военноморската сфера. Френският съдружник ще помогне за построяването на четири съвременни корвети от клас Gowind, ще модернизира старите корвети от клас T22 (сделка на стойност 1 милиард евро) и ще даде ударни подводни лодки Scorpene.
„ Има доста разбори на войната. Всички те се основават на много висок показател на неустановеност... тъй като Русия е доминирана от авторитаризъм... Стратегически изненади могат да се случат когато и да е ”, сподели румънският министър на защитата Василе Динку.
Акцентът върху военноморските сили се дължи на обстоятелството, че флотът е най -слабо осъвремененият тип на румънските въоръжени сили. На източния фланг на НАТО се образува дисбаланс: силовият капацитет на алианса в Балтийско море съществено надвишава този в Черно море. Това заплашва тактиката на алианса за създаване на антируски блок от страни от Скандинавия до Турция.
Присъствието на НАТО в Балтийско море се обезпечава от Полша, Германия, Дания и в този момент Швеция. Присъствието на алианса в Черноморския район е лимитирано до България и Румъния. Турция отхвърля да взе участие в тази случка (за нея Средиземноморието и Близкият изток са по-важни), като по този метод оголва най-южния фланг на Балтийско-Черноморския мост. Така Румъния носи двойно задължение като част от тактиката на НАТО за въздържане на Русия в тази област.
Ориентацията към Париж е обичаен вектор на румънската външна политика. От момента, в който се появява на картата на света през 1878 година като самостоятелна страна, Румъния, позиционирайки се като „ латински остров “, заобиколен от „ славянско море “, във военно-политически смисъл се опира на романските страни в Европа – Франция, Италия, Испания, Португалия. Въз основа на тях Букурещ се надява да влезе в огромната европейска политика. От края на 1880-те до 1940 година румънската войска копира тактиката и организацията на личния състав на френските въоръжени сили.
Интересът на Париж към Румъния се дължи на нейното преференциално стратегическо състояние. Намира се на еднообразно разстояние от крайните географски точки на континентална Европа - 2800 км от Северния полюс, 2700 км от нос Рока на португалския бряг на Атлантическия океан, 2600 км от Уралските планини.
Румъния отделя Балканите от Централна и Източна Европа и се намира на пресечната точка на области на източнославянско, немско и тюркско въздействие. През XIX - началото на XX век. доближаването с Румъния разреши на Париж да обезврежда немското и съветското въздействие в Източна Европа.
На Румъния през днешния ден се падат 38% от дължината на река Дунав, която в миналото е била най-северната граница на Византийската, а след това и на Османската империя, само че в никакъв случай не е била граница за самите румънци, които живеят и от двете страни на реката. От геополитическа позиция това значи, че румънците и Румъния могат да бъдат употребявани като плацдарм за разпространяване на западното въздействие оттатък Дунава на изток. Съвременният анализатор Раду Сагеата дефинира стратегическата функционалност на Румъния за НАТО и Европейски Съюз като „ ключ към Изтока “ (the Eastern key).
От позиция на френската геополитика, Черно море е част от театъра на Голямото Средиземноморие (plus grande Méditerranée), което включва частта от Атлантическия океан, прилежаща на Гибралтар, Червено море и Близкия изток. Голямото Средиземноморие дава на Париж достъп до Леванта и Северна Африка, обичайните зони на френско въздействие.
Черно море в тази настройка се преглежда като морски кулоар от Средиземно море до Източна Европа и Евразия с достъп до Каспийско море през Кавказкия провлак. Укрепвайки позициите си в Черно море, Париж желае да контролира достъпа на Русия до Средиземно море според от ползите на Франция.
През 1918-1930г. Париж поддържа плана за Велика Румъния ( România Marea), която погълна Молдова, Северна Буковина и Бесарабия. Във Велика Румъния французите виждат средство за намаляване на въздействието на Австрия, Германия и техните съдружници посредством включването на Трансилвания, обитаема с унгарци и германци. Разширяването на румънските граници към Трансилвания неизбежно води до увеличение на румънския напън на изток, с цел да се укрепи в региона на Карпатите и по крайбрежията на Прут.
Трансилвания и Карпатите са двете географски " котви ", разчитането на които обезпечава на румънската страна пространствена непоклатимост. Така Букурещ се трансформира за Париж в съдружник с двойна цел: съюзът с него направи допустимо едновременното противопоставяне на Германия и Русия.
Днес Париж към момента поддържа огромните румънски упоритости на Букурещ. Въпреки че публично Съединени американски щати, Франция и Германия са съдружници в НАТО, всяка от тях пази личните си ползи в Европа. След като Обединеното кралство напусна Европейски Съюз, Европа стана по-малко „ англосаксонска “ и повече „ немска “.
Париж незабавно потегли към доближаване с Берлин, с цел да не остане настрана от процеса на преконфигуриране на европейското пространство. Франция се стреми да заеме най-малко идентична позиция с Германия в Европа и прибягва до нормалното средство - подсилване на съдействието с Румъния.
Американската преса написа, че това се трансформира в негласна конкуренция сред Париж и Вашингтон за въздействие в Източна Европа. Имайки поради тектоничните промени, претърпени от западния модел на международен ред, конкуренцията единствено ще се ускори.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Букурещ ускорява военното съдействие с Париж, с цел да укрепи позициите си в Черно море. Румънското министерство на защитата, определяйки обстановката в Черноморския район като нестабилна, разгласи Русия за евентуална опасност за сигурността на страните от НАТО.
Външнополитическата теория на Москва не съдържа антирумънски положения, за разлика от доктрината на Букурещ, където Русия е избрана като зложелател номер 1. Румънската геополитика от началото на ХХ век. назовава Русия натурален зложелател ( duşmanul natural ) и в никакъв случай не търси мир с нея.
От май тази година френски офицери командват групата на НАТО от 4 000 души в Румъния, а френските алпийски стрелци, пехота, планинска артилерия и ракетни установки MAMVA образуваха група за бързо реагиране като част от белгийския батальон в военната база " Михаил Когълничану ". През май французите организираха ученията Scorpion Legacy на 25 км от границата с Украйна и на 10 км от границата с Молдова.
„ Това е нашият сигнал към Румъния като страна със мощни профренски благосклонности, която има много сложни връзки с Русия “, споделя Едуард Симон, откривател в отдела за европейска сигурност и защита в Института за интернационалните и стратегически връзки (IRIS).
„ Това показва способността и готовността на Франция да пази своите ползи и ползите на съдружниците в Европа и ще спомогне за подсилване на стратегическото партньорство с Румъния, стартирано през 2007 година, изключително в региона на сухопътната и въздушната защита “, се показва на страницата на френското посолство в Букурещ.
През юни френският министър на въоръжените сили Себастиен Лекорну и румънският министър на защитата Василе Динку подписаха в Констанца съглашение за съдействие във военноморската сфера. Френският съдружник ще помогне за построяването на четири съвременни корвети от клас Gowind, ще модернизира старите корвети от клас T22 (сделка на стойност 1 милиард евро) и ще даде ударни подводни лодки Scorpene.
„ Има доста разбори на войната. Всички те се основават на много висок показател на неустановеност... тъй като Русия е доминирана от авторитаризъм... Стратегически изненади могат да се случат когато и да е ”, сподели румънският министър на защитата Василе Динку.
Акцентът върху военноморските сили се дължи на обстоятелството, че флотът е най -слабо осъвремененият тип на румънските въоръжени сили. На източния фланг на НАТО се образува дисбаланс: силовият капацитет на алианса в Балтийско море съществено надвишава този в Черно море. Това заплашва тактиката на алианса за създаване на антируски блок от страни от Скандинавия до Турция.
Присъствието на НАТО в Балтийско море се обезпечава от Полша, Германия, Дания и в този момент Швеция. Присъствието на алианса в Черноморския район е лимитирано до България и Румъния. Турция отхвърля да взе участие в тази случка (за нея Средиземноморието и Близкият изток са по-важни), като по този метод оголва най-южния фланг на Балтийско-Черноморския мост. Така Румъния носи двойно задължение като част от тактиката на НАТО за въздържане на Русия в тази област.
Ориентацията към Париж е обичаен вектор на румънската външна политика. От момента, в който се появява на картата на света през 1878 година като самостоятелна страна, Румъния, позиционирайки се като „ латински остров “, заобиколен от „ славянско море “, във военно-политически смисъл се опира на романските страни в Европа – Франция, Италия, Испания, Португалия. Въз основа на тях Букурещ се надява да влезе в огромната европейска политика. От края на 1880-те до 1940 година румънската войска копира тактиката и организацията на личния състав на френските въоръжени сили.
Интересът на Париж към Румъния се дължи на нейното преференциално стратегическо състояние. Намира се на еднообразно разстояние от крайните географски точки на континентална Европа - 2800 км от Северния полюс, 2700 км от нос Рока на португалския бряг на Атлантическия океан, 2600 км от Уралските планини.
Румъния отделя Балканите от Централна и Източна Европа и се намира на пресечната точка на области на източнославянско, немско и тюркско въздействие. През XIX - началото на XX век. доближаването с Румъния разреши на Париж да обезврежда немското и съветското въздействие в Източна Европа.
На Румъния през днешния ден се падат 38% от дължината на река Дунав, която в миналото е била най-северната граница на Византийската, а след това и на Османската империя, само че в никакъв случай не е била граница за самите румънци, които живеят и от двете страни на реката. От геополитическа позиция това значи, че румънците и Румъния могат да бъдат употребявани като плацдарм за разпространяване на западното въздействие оттатък Дунава на изток. Съвременният анализатор Раду Сагеата дефинира стратегическата функционалност на Румъния за НАТО и Европейски Съюз като „ ключ към Изтока “ (the Eastern key).
От позиция на френската геополитика, Черно море е част от театъра на Голямото Средиземноморие (plus grande Méditerranée), което включва частта от Атлантическия океан, прилежаща на Гибралтар, Червено море и Близкия изток. Голямото Средиземноморие дава на Париж достъп до Леванта и Северна Африка, обичайните зони на френско въздействие.
Черно море в тази настройка се преглежда като морски кулоар от Средиземно море до Източна Европа и Евразия с достъп до Каспийско море през Кавказкия провлак. Укрепвайки позициите си в Черно море, Париж желае да контролира достъпа на Русия до Средиземно море според от ползите на Франция.
През 1918-1930г. Париж поддържа плана за Велика Румъния ( România Marea), която погълна Молдова, Северна Буковина и Бесарабия. Във Велика Румъния французите виждат средство за намаляване на въздействието на Австрия, Германия и техните съдружници посредством включването на Трансилвания, обитаема с унгарци и германци. Разширяването на румънските граници към Трансилвания неизбежно води до увеличение на румънския напън на изток, с цел да се укрепи в региона на Карпатите и по крайбрежията на Прут.
Трансилвания и Карпатите са двете географски " котви ", разчитането на които обезпечава на румънската страна пространствена непоклатимост. Така Букурещ се трансформира за Париж в съдружник с двойна цел: съюзът с него направи допустимо едновременното противопоставяне на Германия и Русия.
Днес Париж към момента поддържа огромните румънски упоритости на Букурещ. Въпреки че публично Съединени американски щати, Франция и Германия са съдружници в НАТО, всяка от тях пази личните си ползи в Европа. След като Обединеното кралство напусна Европейски Съюз, Европа стана по-малко „ англосаксонска “ и повече „ немска “.
Париж незабавно потегли към доближаване с Берлин, с цел да не остане настрана от процеса на преконфигуриране на европейското пространство. Франция се стреми да заеме най-малко идентична позиция с Германия в Европа и прибягва до нормалното средство - подсилване на съдействието с Румъния.
Американската преса написа, че това се трансформира в негласна конкуренция сред Париж и Вашингтон за въздействие в Източна Европа. Имайки поради тектоничните промени, претърпени от западния модел на международен ред, конкуренцията единствено ще се ускори.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ