Румъния и България се надяват скоро да започнат изграждането на

Румъния и България се надяват скоро да стартират построяването на две нови водноелектрически централи на река Дунав макар възходящите опасения по отношение на тяхното влияние върху околната среда и нуклеарната сигурност, написа Euronews. Ето детайлностите, които показва изданието: Първата от новите централи ще бъде ситуирана сред Турну Мъгуреле (Румъния) и Никопол (България), а другата ще свързва румънския град Кълъраш с българския град Силистра. Докато влязат в употреба през идващите 10 до 15 години, те ще се прибавят към 700-те язовира и бентове, които към този момент са издигнати по Дунав и неговите притоци.  Реката е втората по дължина в Европа и се простира на повече от 2800 км през 10 страни: Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, България, Румъния, Украйна и Молдова. Правителствата на България и Румъния поддържат плановете като средство за повишение на енергийния им суверенитет посредством потреблението на богат споделен запас. „ Крайно време е България да се възползва от този естествен запас “, споделя българското министерство на енергетиката на уеб страницата си. Междувременно министърът на енергетиката на Румъния Себастиан Бурдуя сподели пред Euronews, че първият язовир „ се счита за печеливша инвестиция, с значим потенциал от над 800 MW конфигурирана мощ, разграничена на половина с България. " „ Огромно “ влияние върху локалната среда Но макар че има политическо единодушие за осъществяването на плановете, жизнеспособността на водноелектрическите централи повдига доста въпроси от екологична позиция.  „ Въздействието върху този съответен граничен сектор би било голямо. В тази част има стотици острови, които са доста скъпи “, сподели пред Euronews Улрих Айхелман, основен изпълнителен шеф на RiverWatch, организация с нестопанска цел, която следи здравето на европейските реки.  Изграждането на язовири в долната част на река Дунав би потопило доста от тези острови. „ Тези региони най-вероятно са последните места за мятане на хайвера на няколко есетри, а също и на херинги. За всички тези типове това би било смъртоносен резултат до Черно море “, добави той. Докладът за екологична адекватност, оценяващ Енергийната тактика на Румъния за интервала 2019-2030 година, в която в началото беше включен планът Turnu Magurele-Nikopol, повдигна опасения по отношение на две основни предпазени зони от Натура 2000, които централата ще пресече: Corabia-Turnu Magurele и Suhaia.  Тези региони имат екологично значение, защото разполагат с жизненоважни естествени и полуестествени местообитания, в това число иглолистни, върбови и тополови гори. Този район също по този начин служи като място за гнездене на типове, включени в Директивата за птиците на Европейски Съюз, като кълвачи, жълти чапли и огромни бели чапли. Потенциалните вреди се простират оттатък тези предпазени зони, като пейзажите надолу по течението са изложени на риск от забележителна промяна заради въздействието на водноелектрическите централи. „ Когато течащата вода е по-бедна на седименти, които ще бъдат арестувани от язовира, ще стартира развой на брегова ерозия, засягащ делтата и Черно море, с спомагателни последствия за техните екосистеми и биоразнообразие “, Камелия Йонеску, WWF Румъния за сладководни води Мениджър на плана, сподели пред Euronews. Лишена от утайките на Дунав и нахлула в Черно море, делтата на река Дунав ще бъде изправена пред неизбежно заличаване. Делтата, втората по величина в Европа, е най-добре непокътнатата на континента и е гръбнакът на биоразнообразието с богати местообитания, флора и фауна. Ядрената сигурност е застрашена? Намаленият воден поток може също по този начин да заплаши румънската атомна електроцентрала Черна вода, ситуирана надолу по течението от двете препоръчани водноелектрически централи.  Ядреният обект разчита на дунавска вода за изстудяване на своите реактори. С плануваните два нови реактора потребностите на централата от вода ще се покачат. Недостатъчното предложение може да увеличи рисковете от акцидент или да спре интервенциите. И най-после, двата плана могат също да се сблъскат с други, които към този момент се правят оценка.  „ Вече има план сред Румъния и България, наименуван Fast Danube, който има приключено изследване за изпълнимост, търсейки решения за възстановяване на навигацията по Дунав “, акцентира Йонеску от WWF Румъния.  „ Има спор, в случай че, от една страна, приказваме за хидротехнически решения за възстановяване на навигацията, а от друга, влагаме в изследвания за създаване на водноелектрически централи “, сподели тя, защото такива централи могат доста да нарушат речна навигация за плавателни съдове. Неправителствените организации гледат към Европейски Съюз За деятелите Европейският съюз има основна роля, защото двете страни се надяват да обезпечат средства от Европейски Съюз за плановете.  България интегрира хидроенергията в своята стратегическа визия за стабилно развиване на енергийния бранш през януари тази година, обрисувайки желанието си да построи „ 870 MW нов водноелектрически потенциал до 2030 година “, подобаващ доста на упования потенциал на водноелектрическата централа Турну Мъгуреле-Никопол. Грийнпийс България стартира правосъдни каузи против държавното управление поради документа, базирайки се на неналичието на публични съвещания и цялостна екологична оценка, които са типични предпоставки. Правното оборване беше отхвърлено от съда, който реши, че документът не е от публичен интерес, защото е необвързващ.  „ Впечатленията ни бяха, че те го приготвиха бързо, с цел да обосноват предоговарянето на Националния проект за възобновяване и резистентност, защото беше пуснат тъкмо по времето, когато Народното събрание искаше да гласоподава предоговаряне на проекта и да не понижава нашите излъчвания на CO2 “, Меглена Това заяви за Euronews шефът на офиса на Грийнпийс България Антонова.  Механизмът за възобновяване и резистентност (RRF) е фонд от 800 милиарда евро, основан от Европейски Съюз, с цел да подтиква стопанската система на блока, наранена от пандемията COVID-19, и който е ориентиран към вложения в зелени и цифрови промишлености.  „ Невероятни “ локални доходи Все още не е ясно от кое място ще дойдат средствата за водноелектрическите централи. Само заводът в Турну Мъгуреле-Никопол се очакваше през 2018 година да коства над 2 милиарда евро, само че поради актуалните равнища на инфлация, разноските евентуално ще бъдат доста по-високи. Министърът на енергетиката на Румъния загатна евентуални разновидности на европейско равнище, в това число Фонда за рационализация и фондовете за трансгранично съдействие.  „ Не считаме, че могат да създадат това с национално финансиране за възобновяване и резистентност. Ще би трябвало да имат прецизно утвърждение за тези еврофондове “, сподели Антонова от Грийнпийс България.  „ Европейски Съюз може да играе основна роля в модерирането на този вид процеси, тъй че държавите-членки да не влизат в мегапроекти, без в действителност да са ревизирали тяхната изпълнимост и резистентност, а не поради обещания на вложителите “, добави тя. Местните поданици обаче наподобяват въодушевени от водноелектрическите централи, макар че признават тяхното влияние върху околната среда.  „ Този ​​проект би обезпечил заплати и налози за локалните бюджети, което би било необикновено “, сподели пред Euronews Анджела Добре, гражданин на Турну Мъгуреле, ръководеща организация с нестопанска цел за локално развиване. Тя беше стажант по строителството, когато започва първата итерация на плана през последните години на комунизма, само че в никакъв случай не е приключен. Този вид план може да вдъхне нов живот на застаряващ град с лимитирани благоприятни условия за младежите. " Такова огромно начинание ще изисква доста експерти. Там ще работи голяма инсталация ", сподели тя. Оригиналът на публикацията е наличен.