Румъния и България доминират в аутсорсинг индустрията в региона
Румъния и България не престават да преобладават в аутсорсинг промишлеността в Югоизточна Европа (ЮИЕ), като в Букурещ и София сa ситуирани 43% от доставчиците на услуги в района.
Това е един от изводите в отчета за промишлеността на изнесените услуги в Югоизточна Европа за 2023 година, който обгръща 2293 компании от 11 страни в района, опериращи във всички сегменти и подсегменти на високотехнологичната промишленост.
Провинциални градове, като Клуж-Напока в Румъния и Нови Сад в Сърбия, също се обрисуват като мощни различни центрове, което е сигнал за растеж оттатък обичайните столици.
Ето и още акценти от доклада*, показан по време на форума за нововъведения, технологии и изнесени бизнес услуги за Югоизточна Европа SEE ITS Summit 2024:
Чуждата благосъстоятелност играе забележителна роля в бранша, като 48% от аутсорсинг доставчиците в ЮИЕ са благосъстоятелност на вложители от 63 страни. Германия, Съединени американски щати, Англия и Нидерландия са водещи вложители и имат общо 42% от фирмите с непозната благосъстоятелност, главно в областта на Аутсорсинга на осведомителни технологии (ITO). Словения се откроява с най-активно трансгранично капиталово наличие в района.
Аутсорсинг секторът е генерирал 17.1 милиарда евро доходи през 2023 година, като те не престават да бележат растеж от 2019 година Румъния е водач със 7.9 милиарда евро, следвана от България с 5.4 милиарда евро, а Хърватия може да се похвали с най-голям напредък от 28%. ITO остава главният генератор на доходи, изпреварвайки Аутсорсинга на бизнес процеси (BPO) по облаги, макар по-малката си работна мощ.
Заетостта в аутсорсинг промишлеността в ЮИЕ нараства, като цяло, в последните години, само че през 2023 година е регистриран спад от над 2 100 чиновници. Разходите за труд, които се усилват приблизително с 15% годишно през последните пет години, бележат непретенциозен растеж през 2023 година, което е индикация за евентуално икономическо калибриране.
Аутсорсинг фирмите в ЮИЕ регистрират 1.4 милиарда евро чисти облаги през 2023 година, като България изпреварва Румъния по генерирани облаги. Данъчният принос на бранша се е нараснал до 214 млн. евро, като няколко страни регистрират видим напредък, което акцентира възходящия фискален резултат на промишлеността.
В откриващото си слово на събитието Илия Кръстев, ръководител на AIBEST, член на УС на БРАИТ и изпълнителен шеф на A Data Pro, съобщи, че се намираме в година на провокации и благоприятни условия.
Той дефинира провокациите като политически, стопански и районни. На световно равнище, съгласно него, те са свързани с изкуствения разсъдък, нововъведенията и адаптивността.
" Нашият район може по-добре да се приспособява към провокациите и да употребява опциите ".
Според Кръстев, потребността от дейности е незабавна, само че ръководещите не осъзнават сериозността на тази тематика. Вече не е въпрос на дълготрайна тактика, която изисква 5-6 години. Въпросът е по какъв начин тази стопанска система ще действа в близкото бъдеще - идната година, съобщи още той.
" Когато през днешния ден евентуален вложител огледа към България, той вижда данъчна неустановеност, политическа неустойчивост и консервативна просветителна система. Страната към момента няма позитивен бранд, който да споделяме в чужбина. Имаме отлични експерти и артикули, само че за тях никой не знае. За нас се знае само, че сме `евтина дестинация` с нестабилна политическа среда ".
По време на първата полемика Виктор Митев, съучастник в отдел “Данъци ” за ЕY в България, Северна Македония, Албания и Косово, уточни, че е значимо България да приспособява данъчната си политика към интензивно задържане и привличане на вложители в секторите с висока добавена стойност.
" Ставката от 10% към този момент губи маркетинговото си обръщение към огромните вложители, които знаят, че ще би трябвало да заплащат 15%. Докато страни, като Румъния и Гърция, предизвикват фирмите, които влагат в образование и развойна активност, посредством специфични данъчни облекчения, България пропуща тази опция. Европейският съюз ни даде опция за облекчения, които да подкрепят конкурентоспособността ни в подтекста на минималния световен налог от 15%, само че ние сме единствените, които към момента не вкарват такива ограничения за вложенията в човешки капитал ".
Доброслав Димитров, ръководител на БРАИТ и съосновател на “Империя онлайн ”, счита, че уменията и дигитализацията са от основно значение за бъдещето, само че би трябвало да се съпоставяме със страните от района, а не с стопански мощни и открити страни, като Германия и Швеция.
Според него, те са в друга икономическа обстановка и е значимо да намерим решения, които дават отговор на нашите условия. За да ги догоним, би трябвало да прилагаме по-авангардни политики.
" Ако разпоредбите ни не са конкурентни, триумфът ще ни убягва. Необходимо е съдействие сред държавното управление, организациите и хората, с цел да изградим умения за работа с технологии, като AI. Хората, които владеят AI, в един миг ще бъдат тези, които ни изпреварват. Ако нямаме вярната настройка и не влагаме в гениите тук, ще изпуснем влака ".
Експертът изясни още, че е значимо да привличаме и задържаме хората в България освен със заплати, само че и с качество на живот. Всяка интелектуална специалност ще бъде наранена от AI, само че в това той вижда единствено благоприятни условия.
" Адаптирането е персонален избор – дали ще бъдем измежду спечелилите или губещите зависи от нашата дарба да се променяме ".
SEE ITS Summit се провежда от Асоциацията за нововъведения, бизнес услуги и технологии (AIBEST). Darik Business Review е медиен сътрудник на събитието.
Това е един от изводите в отчета за промишлеността на изнесените услуги в Югоизточна Европа за 2023 година, който обгръща 2293 компании от 11 страни в района, опериращи във всички сегменти и подсегменти на високотехнологичната промишленост.
Провинциални градове, като Клуж-Напока в Румъния и Нови Сад в Сърбия, също се обрисуват като мощни различни центрове, което е сигнал за растеж оттатък обичайните столици.
Ето и още акценти от доклада*, показан по време на форума за нововъведения, технологии и изнесени бизнес услуги за Югоизточна Европа SEE ITS Summit 2024:
Чуждата благосъстоятелност играе забележителна роля в бранша, като 48% от аутсорсинг доставчиците в ЮИЕ са благосъстоятелност на вложители от 63 страни. Германия, Съединени американски щати, Англия и Нидерландия са водещи вложители и имат общо 42% от фирмите с непозната благосъстоятелност, главно в областта на Аутсорсинга на осведомителни технологии (ITO). Словения се откроява с най-активно трансгранично капиталово наличие в района.
Аутсорсинг секторът е генерирал 17.1 милиарда евро доходи през 2023 година, като те не престават да бележат растеж от 2019 година Румъния е водач със 7.9 милиарда евро, следвана от България с 5.4 милиарда евро, а Хърватия може да се похвали с най-голям напредък от 28%. ITO остава главният генератор на доходи, изпреварвайки Аутсорсинга на бизнес процеси (BPO) по облаги, макар по-малката си работна мощ.
Заетостта в аутсорсинг промишлеността в ЮИЕ нараства, като цяло, в последните години, само че през 2023 година е регистриран спад от над 2 100 чиновници. Разходите за труд, които се усилват приблизително с 15% годишно през последните пет години, бележат непретенциозен растеж през 2023 година, което е индикация за евентуално икономическо калибриране.
Аутсорсинг фирмите в ЮИЕ регистрират 1.4 милиарда евро чисти облаги през 2023 година, като България изпреварва Румъния по генерирани облаги. Данъчният принос на бранша се е нараснал до 214 млн. евро, като няколко страни регистрират видим напредък, което акцентира възходящия фискален резултат на промишлеността.
В откриващото си слово на събитието Илия Кръстев, ръководител на AIBEST, член на УС на БРАИТ и изпълнителен шеф на A Data Pro, съобщи, че се намираме в година на провокации и благоприятни условия.
Той дефинира провокациите като политически, стопански и районни. На световно равнище, съгласно него, те са свързани с изкуствения разсъдък, нововъведенията и адаптивността.
" Нашият район може по-добре да се приспособява към провокациите и да употребява опциите ".
Според Кръстев, потребността от дейности е незабавна, само че ръководещите не осъзнават сериозността на тази тематика. Вече не е въпрос на дълготрайна тактика, която изисква 5-6 години. Въпросът е по какъв начин тази стопанска система ще действа в близкото бъдеще - идната година, съобщи още той.
" Когато през днешния ден евентуален вложител огледа към България, той вижда данъчна неустановеност, политическа неустойчивост и консервативна просветителна система. Страната към момента няма позитивен бранд, който да споделяме в чужбина. Имаме отлични експерти и артикули, само че за тях никой не знае. За нас се знае само, че сме `евтина дестинация` с нестабилна политическа среда ".
По време на първата полемика Виктор Митев, съучастник в отдел “Данъци ” за ЕY в България, Северна Македония, Албания и Косово, уточни, че е значимо България да приспособява данъчната си политика към интензивно задържане и привличане на вложители в секторите с висока добавена стойност.
" Ставката от 10% към този момент губи маркетинговото си обръщение към огромните вложители, които знаят, че ще би трябвало да заплащат 15%. Докато страни, като Румъния и Гърция, предизвикват фирмите, които влагат в образование и развойна активност, посредством специфични данъчни облекчения, България пропуща тази опция. Европейският съюз ни даде опция за облекчения, които да подкрепят конкурентоспособността ни в подтекста на минималния световен налог от 15%, само че ние сме единствените, които към момента не вкарват такива ограничения за вложенията в човешки капитал ".
Доброслав Димитров, ръководител на БРАИТ и съосновател на “Империя онлайн ”, счита, че уменията и дигитализацията са от основно значение за бъдещето, само че би трябвало да се съпоставяме със страните от района, а не с стопански мощни и открити страни, като Германия и Швеция.
Според него, те са в друга икономическа обстановка и е значимо да намерим решения, които дават отговор на нашите условия. За да ги догоним, би трябвало да прилагаме по-авангардни политики.
" Ако разпоредбите ни не са конкурентни, триумфът ще ни убягва. Необходимо е съдействие сред държавното управление, организациите и хората, с цел да изградим умения за работа с технологии, като AI. Хората, които владеят AI, в един миг ще бъдат тези, които ни изпреварват. Ако нямаме вярната настройка и не влагаме в гениите тук, ще изпуснем влака ".
Експертът изясни още, че е значимо да привличаме и задържаме хората в България освен със заплати, само че и с качество на живот. Всяка интелектуална специалност ще бъде наранена от AI, само че в това той вижда единствено благоприятни условия.
" Адаптирането е персонален избор – дали ще бъдем измежду спечелилите или губещите зависи от нашата дарба да се променяме ".
SEE ITS Summit се провежда от Асоциацията за нововъведения, бизнес услуги и технологии (AIBEST). Darik Business Review е медиен сътрудник на събитието.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ