Румъния е задлъжнявала през 2025 г. с 45 000 евро

Румъния е задлъжнявала през 2025 година с 45 000 евро (или близо 230 000 румънски леи) в минута, общественият дълг за първи път мина прага от 60 % от брутния вътрешен артикул (БВП), инфлацията е близо 10 %, а стопанската система влезе в техническа криза, осведомят локалните медии през последните дни, написа Българска телеграфна агенция.

Данни на Министерството на финансите, оповестени през вчерашния ден, демонстрираха, че през ноември 2025 година общественият дълг на Румъния е превишил условия в договорите за Европейския съюз предел от до 60 % от Брутният вътрешен продукт, възлизайки на 1121,44 милиарда леи или 60,2 % от брутния вътрешен артикул. Това е над два пъти повече спрямо 2020 година, когато дългът бе в размер на 498,57 милиарда леи, показва в. „ Адевърул “ и разяснява, че " Румъния задлъжнява с най-бързи темпове в Европейски Съюз просто с цел да оцелява “.

По данни на Европейската комисия страните, в които съотношението сред дълга и Брутният вътрешен продукт е най-високо през третото тримесечие на 2025 година, са Гърция (149,7 процента), Италия (137,8 процента), Франция (117,7 процента), Белгия (107,1 процента) и Испания (103,2 процента). Държавите с най-нисък дълг са Естония (22,9 на сто), Люксембург (27,9 на сто), България (28,4 процента) и Дания (29,7 процента).

Ускореният ритъм на задлъжняване на Румъния, който е съсредоточен върху потреблението и заплатите вместо върху вложенията, трансформира обществения дълг в огромно задължение за идващите генерации, предизвестяват локални анализатори.

Същевременно Националният статистически институт заяви, че румънската стопанска система е изпаднала в техническа криза – положение, при което Брутният вътрешен продукт записва спад в действително изражение в продължение на две поредни тримесечия спрямо предходните интервали. През четвъртото тримесечие на 2025 година брутният вътрешен артикул е бил в действително изражение с 1,9 % по-нисък спрямо третото тримесечие на 2025 година, като това е второ следващо тримесечие на спад, сочат данните на румънската статистика.

Инфлацията остава висока – над 9 %, като съгласно локални специалисти това се дължи най-много на нарастването на налог добавена стойност (ДДС) и на акцизите от 1 август м.г.

През август годишното ниво на инфлацията доближи съвсем 10 % или по-точно 9,9 на 100 по отношение на 7,84 % през юли. През януари т.г. годишният ритъм на инфлацията бе 9,62 % по данни на Националния статистически институт.

Още през лятото шефът на Националната банка на Румъния Мугур Исъреску предвижда този скок на инфлацията. " Необходими са 12 месеца, с цел да може показателят на потребителските цени да отрази мащаба на някои шокове от страна на предлагането “, изясни Мугур Исъреску. Тогава той сподели още, че Румъния може да избегне криза, в случай че усили усвояването на европейски средства и вложенията, финансирани с европейски пари.

Букурещ разчита извънредно доста на средствата от Европейски Съюз, в това число на тези от проекта за възобновяване и резистентност, който завършва през август 2026 година Много от промените обаче се бавят, което води до загуба на финансиране. Така да вземем за пример през октомври м.г. Букурещ контракти с Брюксел ревизиран вид на Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ), от който на процедура отпаднаха промени и вложения на стойност 7 милиарда евро. Министърът на европейските фондове Драгош Пъслару призна, че страната разчита на оставащите средства по проекта, както и на към 5 милиарда евро от кохезионните фондове в идващия интервал.

В началото на месеца обаче Пъслару заяви, че Румъния губи още 231 милиона евро по НПВУ поради неизпълненото условие, отнасящо се до пенсиите на магистратите. Прилагането на тази промяна се бави поради поредност отлагания на решение на Конституционния съд, който би трябвало да се произнесе по конституционността на признатия нормативен акт.

Коалиционното държавно управление на Илие Боложан утвърди към този момент два пакета бюджетно-фискални ограничения, с цел да овладее несъразмерния бюджетен недостиг, който през 2024 година доближи най-високо ниво в Европейски Съюз от 9,3 %. Замразени бяха заплати и пенсии, отстранени бонуси и други тласъци, скочиха акцизи и налози и бяха подхванати промени в държавните компании и регулатори. Правителството се готви да прокара и трети пакет с ограничения за икономии, който планува съкращения на разноските в обществената администрация.

Според данни на Министерството на финансите Румъния е завършила 2025 година с бюджетен недостиг от 7,65 % от Брутният вътрешен продукт, а за тази година си е сложила за цел да го сведе до 6 %.

В средносрочен проект, според 7-годишния фискален проект по процедурата за несъразмерен недостиг, Румъния е определила траектория за намаляването му до към 2,4 % от Брутният вътрешен продукт до 2031 година

Според икономиста от „ Джей Пи Морган “ (JP Morgan) Николайе Александру-Гидесчук Румъния може да реализира през 2026 година бюджетен недостиг от 6 %, в случай че към този момент признатите фискални ограничения бъдат приложени напълно, а обществените разноски бъдат държани под надзор.

Бюджетният недостиг, финансиран посредством заеми, води обаче до ускорено задлъжняване на Румъния и анализаторите предизвестяват, че при тези темпове дългът може да скочи през идващите 3-4 години до 70 % от Брутният вътрешен продукт. Според специалистите Румъния взема заеми при лихви, сходни на тези на Франция, което демонстрира наклонност към нестабилност и се отразява на румънците посредством трайно висока инфлация.

„ Достигнахме до обществен дълг от 60 % от Брутният вътрешен продукт и той ще продължи да нараства, тъй като дефицитите са доста огромни. Бюджетният недостиг се прибавя към общественият дълг, тъй като се финансира посредством излъчвания на облигации, т.е. посредством заеми с стеснен период. До 3-4 години ще достигнем дълг от 70 % от Брутният вътрешен продукт с тези дефицити, които имаме “, съобщи икономистът Адриан Кодърлашу пред в. „ Адевърул “.

Той уточни, че това нарастване на дълга ще се отрази на румънците посредством увеличение на инфлацията.

Икономическият анализатор Адриан Негреску разяснява пред Диджи 24, че на фона на забавянето на стопанската система изплащането на дълга се трансформира в огромен проблем, защото единствено през 2026 година Румъния ще би трябвало да внесе 30 милиарда евро в сметката по дълга, която нараства всеки месец.

Икономистът Йонуц Думитру, който е почетен консултант на премиера Илие Боложан и някогашен ръководител на самостоятелния съвещателен орган Фискален съвет, изясни предходната седмица пред Диджи 24, че заради големите дефицити и намаления кредитен рейтинг на Румъния страната отделя над 3 % от Брутният вътрешен продукт единствено за лихви по заемите.

Адриан Негреску подсети, че Румъния продължава да взема заеми, основно с цел да покрива настоящите разноски на страната.

„ Задлъжняваме доста, за жалост не поради вложения, а за пенсии, заплати и други обществени разноски, до момента в който лихвите по заемите, които взема Румъния, не престават да са доста високи “, уточни той.

Според Негреску вложителите наблюдават със угриженост обществения дълг на Румъния, тъй като други страни с висок дълг, като Германия, Франция, Италия и други, имат потенциал да го изплатят.

„ Ние, за жалост, имаме задоволително нежна стопанска система, която е подвластна от потреблението (…) “, означи Негреску пред в. " Адевърул ".

Според него решението е понижаване на разноските на страната и преструктуриране на държавния уред.

Анализаторът Силвиу Гресой съобщи пред същото издание, че увеличеният дълг не значи автоматизирано рецесия, само че е сериозен сигнал за паника.

„ Ако проучваме обстановката, можем да установяваме, че не цената е това, което плаши пазарите, а скоростта, с която набъбна дългът и обстоятелството, че това идва в пакет с доста високи бюджетни дефицити. Румъния скочи за доста къс интервал от удобната зона към този предел от 60 %, а това слага под въпрос средносрочната резистентност “, разяснява Гресой, представен от „ Адевърул “.

Седемгодишният проект за понижаване на бюджетния недостиг на Румъния планува повишаване на обществения дълг до 62,6 % от Брутният вътрешен продукт до 2029 година Настоящите оценки демонстрират обаче, че това ниво ще бъде надхвърлено доста по-бързо, като се има поради, че проектът предвиждаше през 2025 година общественият дълг да възлезе на 55,7 %, а през 2026 година – на 58,5 % от Брутният вътрешен продукт – стойности, които бяха към този момент превишени, отбелязва " Адевърул ".

Икономическият анализатор Янку Гуда написа в профила си във Facebook, че най-малко половината от нарастването на обществения дълг през последните пет години (2020-2025) е отишло за заплати и пенсии или по-точно 66 %. Той означи, че други 18 % са отишли за артикули и услуги, а единствено 12 % от нарастването на обществения дълг е отишло за увеличение на вложенията, финансирани от национални фондове, като прецизира, че не се вземат поради тези, финансирани от европейски фондове и от Националния проект за възобновяване и резистентност, тъй като те не генерират обществен дълг.

„ За да разберете сериозността на обстановката: общественият дълг се е нараснал през последните 5 години (2020-2025) с почти 800 милиарда леи, което е съвсем два пъти повече от нарастването на обществения дълг през предходните 30 години (1989-2019) “, написа Гуда на страницата си във Facebook.