Шампионът Ружди Ружди пред БЛИЦ: Катастрофирах със 180 км/час, минах през най-страшното
Ружди Ружди е най-успешният български параолимпиец в последните години. Роденият на 14 април 1991 година в град Глоджево (Русенска област) спортист се утвърди като международна мощ в тласкането на гюле. През 2016-а Ружди завоюва златото на параолимпиадата в Рио де Жанейро с нов международен връх - 12,33 метра. 2017 година също беще доста сполучлива за младока. Спортистът, проявяващ необикновен темперамент и борбен дух, завоюва международната купа в Лондон с ново върхово достижение на планетата - 12,47 метра.
За втора поредна година Ружди беше определен за най-хубав състезател на България за хора с увреждания. 26-годишният състезател даде изявление за " ШОУ " и БЛИЦ, в което приказва за триумфите си, както и за тежката злополука през 2008-а, след която се озовава в инвалидна количка.
- Ружди, поздравления за следващата премия. Доволен ли си?
- Благодаря. Доволен съм, тъй като 2017 година беше доста сполучлива за мен. Спечелих международната купа в Лондон, както и съумях да слага нов международен връх. През 2018 година ще се постарая да продължа да ожънвам триумфи. Със сигурност обаче ще ми бъде още по-трудно, тъй като съперниците, които са зад тила ми, ме следят, непрекъснато ме наблюдават. Не би трябвало да спирам да надграждам, с цел да остана пред тях.
- От кои страни са главните ти съперници?
- От Иран, Сърбия и Полша.
- В мятането на гюле наподобява си по-добър...
- Така е, поради това упражнявам повече с диска. С него не можах да се показва добре през 2017 година. Съсредоточавам се на гюлето, където са огромните ми триумфи, само че и дискът няма да оставя.
- Как минава един твой подготвителен ден?
- Тренирам по няколко часа. Дори по празниците нямам отмора. По Коледа и Нова година обаче се наложи да спра за десетина дни, защото направих интервенция.
- Каква интервенция? Не си разкривал до момента...
- Направиха ми лазерна интервенция, с цел да ми махнат камъни от пикочния мехур. Отдавна ме мъчеше, само че все отлагах, защото нямах време - първо Олимпиадата в Рио, по-късно Световното. Сега беше удачният миг.
- Някой оказа помощ ли ти за интервенцията или самичък се оправи?
- Аз си я платих, никой не ми е помагал. Добре, че не струваше доста. Операцията беше в Русе, мина сполучливо. Скоро отново стартирам тренировки. Успоредно с тях върша и процедури в Павел баня, където обичайно вървя. Когато съм в Павел баня, вършим хвърлянията на открито, когато времето е хубаво. И при неприятно време също сме упражнявали навън. Понякога дори измръзвам от мраз, само че би трябвало да се тренира.
- След Игрите в Рио се шумтя много около финансовите ти проблеми и по-специално за ниските награди на параолимпийците. Този проблем позволен ли е към този момент?
- Сега всичко е наред, към този момент ми оказват помощ. Оправиха наградите и нека отсега нататък няма сходни проблеми. Параолимпийците не се състезаваме по-малко от другите, само че както и да е.
- Отново си определен за най-хубав състезател на България за хора с увреждания. Смяташ ли, че мястото ти е в Топ 10 измежду другите спортисти, а не настрана от тях?
- Поласкан съм от премията, за трети път я получавам, за втора поредна година. А дали би трябвало да съм при естествените спортисти, това не го вземам решение аз. Не знам по какъв начин се дефинират тези неща. На параолимпийците ни вършат настрана класиране. Не знам дали би трябвало да сме наедно с естествените, само че в действителност ние не упражняваме по-малко от тях.
- Колко купи и медали имаш?
- Имам много и сбирката се усилва.
- Златото от Рио ли ти е най-ценно?
- Да, за всеки състезател олимпийският орден е най-важният.
- Какво беше финансовото измерение на този орден?
- Точно тогава бяха проблемите с наградите. Взех много дребна награда, по този начин бяха решили. Не знам за какво ги бяха смъкнали толкоз доста. След това оправиха нещата. (б.р. - Ружди получи 50 000 лв. за параолимпийската купа и 25 000 лв. за международния рекорд)
- Изкарваш ли пари от това, което практикуваш?
- Не съм ги натрупал, само че несъмнено с това се изхранвам. Обичам спорта, дава ми тласък за живот. Като се има поради какви ужасни мигове претърпях 2008 година.
- Разкажи какво се случи тогава?
- Катастрофирах с кола. Карах с много висока скорост - 180 км/час. Оказа се, че съм счупил гръбнака и към този момент не мога да вървя. По пътя имаше доста завои, единият от тях беше с противоположен надолнище и изгубих надзор, прекатурнах се няколко пъти. Нямах колан и съм изхвърчал от колата, която пък ме е затиснала. Линейки, интервенции... бях на 17 години. Ужасно беше, минах през най-страшното и, популярност богу, оцелях. Гледам единствено напред.
- В началото несъмнено си изпаднал в меланхолия?
- Не, даже не стигнах до психолог. Иначе мъчно привикнах с количката, само че не се отчаях. Като започнах да упражнявам, забравих, че съм на количка.
- Съветът ти към водачите?
- Да карат деликатно и със съобразена скорост, тъй като белята бързо става.
- Често си на процедури в Павел баня, където в действителност си открит за спорта. Би ли разказал какво се случи след злополуката?
- Бях на 19 години, когато взех решение, че ще се занимавам със спорт. Докато бях на рехабилитация в Павел баня, там се срещнах с параолимпийката Даниела Тодорова и нейния треньор и брат Радослав Тодоров. Тя тренираше на поляната. Всеки ден я гледах, беше ми забавно. Така стартира всичко при мен. Даниела Тодорова ми подаде ръка, за което съм й признателен, както и на брат й. Аз не знаех нищо, нямах визия с какво се понечвам. Радостин Тодоров ми сподели: " Ти имаш дълги ръце, в случай че искаш, може да се пробваме ". Определено те ме възпламениха по атлетиката.
- Тази година следва европейско състезание, ще успееш ли да се пребориш за златото?
- Да се надяваме. Ще дам всичко от себе си и се надявам да съумея. Моята цел е на всяко съревнование да усъвършенствам резултата си. Много ми се желае да мина 13 метра.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ
За втора поредна година Ружди беше определен за най-хубав състезател на България за хора с увреждания. 26-годишният състезател даде изявление за " ШОУ " и БЛИЦ, в което приказва за триумфите си, както и за тежката злополука през 2008-а, след която се озовава в инвалидна количка.
- Ружди, поздравления за следващата премия. Доволен ли си?
- Благодаря. Доволен съм, тъй като 2017 година беше доста сполучлива за мен. Спечелих международната купа в Лондон, както и съумях да слага нов международен връх. През 2018 година ще се постарая да продължа да ожънвам триумфи. Със сигурност обаче ще ми бъде още по-трудно, тъй като съперниците, които са зад тила ми, ме следят, непрекъснато ме наблюдават. Не би трябвало да спирам да надграждам, с цел да остана пред тях.
- От кои страни са главните ти съперници?
- От Иран, Сърбия и Полша.
- В мятането на гюле наподобява си по-добър...
- Така е, поради това упражнявам повече с диска. С него не можах да се показва добре през 2017 година. Съсредоточавам се на гюлето, където са огромните ми триумфи, само че и дискът няма да оставя.
- Как минава един твой подготвителен ден?
- Тренирам по няколко часа. Дори по празниците нямам отмора. По Коледа и Нова година обаче се наложи да спра за десетина дни, защото направих интервенция.
- Каква интервенция? Не си разкривал до момента...
- Направиха ми лазерна интервенция, с цел да ми махнат камъни от пикочния мехур. Отдавна ме мъчеше, само че все отлагах, защото нямах време - първо Олимпиадата в Рио, по-късно Световното. Сега беше удачният миг.
- Някой оказа помощ ли ти за интервенцията или самичък се оправи?
- Аз си я платих, никой не ми е помагал. Добре, че не струваше доста. Операцията беше в Русе, мина сполучливо. Скоро отново стартирам тренировки. Успоредно с тях върша и процедури в Павел баня, където обичайно вървя. Когато съм в Павел баня, вършим хвърлянията на открито, когато времето е хубаво. И при неприятно време също сме упражнявали навън. Понякога дори измръзвам от мраз, само че би трябвало да се тренира.
- След Игрите в Рио се шумтя много около финансовите ти проблеми и по-специално за ниските награди на параолимпийците. Този проблем позволен ли е към този момент?
- Сега всичко е наред, към този момент ми оказват помощ. Оправиха наградите и нека отсега нататък няма сходни проблеми. Параолимпийците не се състезаваме по-малко от другите, само че както и да е.
- Отново си определен за най-хубав състезател на България за хора с увреждания. Смяташ ли, че мястото ти е в Топ 10 измежду другите спортисти, а не настрана от тях?
- Поласкан съм от премията, за трети път я получавам, за втора поредна година. А дали би трябвало да съм при естествените спортисти, това не го вземам решение аз. Не знам по какъв начин се дефинират тези неща. На параолимпийците ни вършат настрана класиране. Не знам дали би трябвало да сме наедно с естествените, само че в действителност ние не упражняваме по-малко от тях.
- Колко купи и медали имаш?
- Имам много и сбирката се усилва.
- Златото от Рио ли ти е най-ценно?
- Да, за всеки състезател олимпийският орден е най-важният.
- Какво беше финансовото измерение на този орден?
- Точно тогава бяха проблемите с наградите. Взех много дребна награда, по този начин бяха решили. Не знам за какво ги бяха смъкнали толкоз доста. След това оправиха нещата. (б.р. - Ружди получи 50 000 лв. за параолимпийската купа и 25 000 лв. за международния рекорд)
- Изкарваш ли пари от това, което практикуваш?
- Не съм ги натрупал, само че несъмнено с това се изхранвам. Обичам спорта, дава ми тласък за живот. Като се има поради какви ужасни мигове претърпях 2008 година.
- Разкажи какво се случи тогава?
- Катастрофирах с кола. Карах с много висока скорост - 180 км/час. Оказа се, че съм счупил гръбнака и към този момент не мога да вървя. По пътя имаше доста завои, единият от тях беше с противоположен надолнище и изгубих надзор, прекатурнах се няколко пъти. Нямах колан и съм изхвърчал от колата, която пък ме е затиснала. Линейки, интервенции... бях на 17 години. Ужасно беше, минах през най-страшното и, популярност богу, оцелях. Гледам единствено напред.
- В началото несъмнено си изпаднал в меланхолия?
- Не, даже не стигнах до психолог. Иначе мъчно привикнах с количката, само че не се отчаях. Като започнах да упражнявам, забравих, че съм на количка.
- Съветът ти към водачите?
- Да карат деликатно и със съобразена скорост, тъй като белята бързо става.
- Често си на процедури в Павел баня, където в действителност си открит за спорта. Би ли разказал какво се случи след злополуката?
- Бях на 19 години, когато взех решение, че ще се занимавам със спорт. Докато бях на рехабилитация в Павел баня, там се срещнах с параолимпийката Даниела Тодорова и нейния треньор и брат Радослав Тодоров. Тя тренираше на поляната. Всеки ден я гледах, беше ми забавно. Така стартира всичко при мен. Даниела Тодорова ми подаде ръка, за което съм й признателен, както и на брат й. Аз не знаех нищо, нямах визия с какво се понечвам. Радостин Тодоров ми сподели: " Ти имаш дълги ръце, в случай че искаш, може да се пробваме ". Определено те ме възпламениха по атлетиката.
- Тази година следва европейско състезание, ще успееш ли да се пребориш за златото?
- Да се надяваме. Ще дам всичко от себе си и се надявам да съумея. Моята цел е на всяко съревнование да усъвършенствам резултата си. Много ми се желае да мина 13 метра.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ