Нан-Мадол: как природните стихии унищожиха цяла цивилизация
Руините на античен град са обръщение от предишното за идни произшествия.
Международен екип от учени показа резултатите от огромно изследване на руините на античния град Нан-Мадол, ситуиран на тихоокеанския остров Понпей. Археолозите използваха модерни способи за датиране, с цел да изяснят хронологията на съществуването на този мистериозен мегалитен комплекс.
Нан-Мадол, постоянно именуван „ Венеция на Тихия океан “, е издигнат преди към хиляда години на източния бряг на остров Понпей, който в този момент е част от Федералните щати Микронезия. Градът е служил за столица на ръководещата по това време могъща династия Сауделеур.
Комплексът Нан Мадол се състои от повече от 100 изкуствени островчета, разграничени от канали и заобиколени от солидна морска стена. Островчетата са основани от големи базалтови камъни и коралови парчета. По време на разцвета си тук са се намирали жилищни квартали, религиозни здания и погребални площадки.
Учените са анализирали 167 проби от корали и 18 проби от дървени въглища, събрани от разнообразни елементи на комплекса. Получените данни дават опция да се дефинират две съществени етапи от построяването на града. Изследователите свързват тези етапи с интервали на климатични промени и съмнения на морското ниво.
Археолозите обръщат особено внимание на интервала на крах на Нан-Мадол. Според получените данни огромното строителство в града стопира при започване на XV в. Този интервал съответствува с настъпването на така наречен дребен ледников интервал, когато климатът в тропическата зона на Тихия океан става доста по-студен и изсъхнал.
Счита се, че жителите са били изправени пред съществени провокации заради изменението на климата. Рязкото захлаждане и спадането на равнището на водата със 70-80 сантиметра е довело до понижаване на питателните запаси в крайбрежните региони. Това би могло да докара до сериозна продоволствена рецесия на острова.
Освен това има доказателства, че цивилизацията се е борила с последствията от катаклизми в продължение на епохи. Градът е страдал от периодически опустошителни стихии и наводнения, свързани с явлението Ел Ниньо-Южна вибрация (ENSO).
Датировките демонстрират, че жителите на Нан Мадол са били принудени непрекъснато да ремонтират и укрепват структурите. Хората са посочили забележителна резистентност, възстановявайки разрушените структури още веднъж и още веднъж.
С течение на времето обаче битката със силите на природата евентуално е изчерпала ресурсите на общността. Навярно комбинацията от климатични условия и непрекъснатата нужда от възобновяване на града в последна сметка е довела до краха на династията на Сауделеур и до преустановяване на строителството в столицата.
Изследователите акцентират, че ориста на Нан Мадол може да послужи като поучителна история за актуалните островни страни, изправени пред опасността от климатичните промени. Вече доста тихоокеански селища са потопени, а десетки острови потъват в океана заради високи приливи и отливи.
Освен това интензивността на явленията ENSO в Тихия океан и неговия аналог в Индийския океан евентуално ще се ускори през идващите десетилетия. Нивото на морето продължава да се повишава с повече от 3 мм годишно.
Учените се питат дали актуалното изменение на климата ще докара до всеобщо пренасяне на жителите на крайбрежните и океанските региони или ще насърчи страните да влагат в локалната инфраструктура, с цел да смекчат последствията.
Историята на Нан-Мадол демонстрира, че даже високоразвитите общества от предишното могат да паднат под въздействието на естествените сили. Но тя също по този начин показва невероятния капацитет на хората да се приспособяват и да бъдат устойчиви пред лицето на екологичните провокации.
