Рухнали стени, разпилени оранжеви тухли и стърчащи в различни посоки

Рухнали стени, разпилени оранжеви тухли и стърчащи в разнообразни направления ръждиви железа... Това съставлява в наши дни захарната фабрика в София, дала име на цялостен един квартал и трансформирала се в неделима част от историята на България за повече от 100 години. С всеки минал ден положението на паметника на културата се утежнява и през днешния ден с мъка можем да кажем, че старинната сграда изживява последните си земни дни. Но по какъв начин стартира всичко... През 1895 година Група белгийски бизнесмени получават от българското държавно управление правото на 10-годишна концесия за развъждане на непознатото до този миг у нас захарно цвекло. Предвидено е културата да бъде засята в Софийска, Кюстендилска и Трънска област. През 1897 година концесията е удължена с още 5 години, а по-късно същата година в Брюксел е учредено акционерното сдружение " Български захарни заводи и рафинерии ", главен участник в което е белгийската химическа компания " Solvay ". Появява се потребността от индустриално помещение...

 В наличието на представители на Министерството на търговията и земеделието на 31 май 1897 година е направена първата копка за построяването на софийската захарна фабрика, а година по-късно - на 28 ноември 1898 г. тя е публично открита от княз Фердинанд I и съставлява най-голямото промишлено дружество у нас за времето си. Фабриката е построена върху 14 хиляди кв. м. наоколо до ЖП линията София-Кюстендил. Капацитетът на предприятието е да създава до 7 хиляди тона рафинирана захар годишно. Тъй като работният развой е очебийно сезонен, през дейния интервал от октомври до март в него са заети до 1200 души, а през останалото време към 150. Въвличането на България в Първата международна война налага сдружението " Български захарни заводи и рафинерии " да продаде концесиите си и да напусне страната.

 През идващите години историята на захарната фабрика е наситена със знакови събития. Едно от тях се случва през 1918 година, когато край стените на индустриалната постройка се води най-кървавата борба от войнишкото въстание, избухнало след провалянето на българската войска при Добро поле. На 25 септември на близката гара идва трен с бунтовно настроени отстъпващи бойци, които стартират престрелка против разположените наоколо законни военни елементи. Ответният удар не закъснява и влакът е подложен на яростен артилерийски обстрел от намиращите се по скатовете на Витоша батареи. 48 бунтовници са убити на място, а броят на ранените е незнаен. През 1925 година мощната интернационална конкуренция и ниската захарност на добиваното цвекло постановат макар скоро осъществената рационализация, захарната фабрика да затвори порти като такава, а пространствата ѝ да бъдат реорганизирани и да стартират нов живот като хранилища на предприятията " Зърнени храни " и " Техноимпортекспорт ". През 70-те години захарната фабрика е оповестена за монумент на културата с национално значение, а от 1974 година доникъде на 2009 година в едно от пространствата на предприятието се съхранява и част от златния списък на Българска национална телевизия. И толкова. В наши дни дали поради безхаберие, дали поради бизнес ползи, паметникът на културата е оставен на произвола на ориста. Собствениците му се сменят от време на време, отговорността по поддръжката също, а в същото време под натиска на яростните ромски нападения постройките на фабриката се разрушават една по една, като последното сриване беше едвам преди няколко седмици, когато рухна забележителна част от едната стена на централната сграда. Да, захарната фабрика умира и истинската ѝ архитектура ще бъде изгубена вечно, затрупана под облечената в стъкла и пластмаса безнаказаност на едно съвремие, издигащо в фетиш само фамозните сгради на моловете...

Инфо: www.div.bg