Рубриката Спасените“ на Кристина Газиева в предаването 120 минути“ е

Рубриката „ Спасените “ на Кристина Газиева в предаването „ 120 минути “ е мястото за положителни вести, вдъхновяващи истории и случките, които остават отвън фокуса на всекидневието. Във филмите си Кристина споделя за хора и обстановки, които стискат за гърлото и те карат да забравиш за своите незначителни проблеми. Прочетете какво сподели тя пред в. „ Всичко за фамилията “ за присъединяване си в книгата " Хората, които трансформират България ", по какъв начин сортира историите, които споделя, и каква е визията ѝ за триумф:

- Как одобри новината, че си включена в тази книга?
- Признание е, сигурно. Познавам създателя Даниел Пенев от много от дълго време, той беше стажант в bTV. Радвам се, че има хора, които се развиват в мечтаната от тях сфера. Издаде към този момент една книга " Хората, които трансформират България ". Обади ми се, че готви втора част и желае да участвам в нея с моята история. По-скоро с работата, която правя в bTV. Мисля, че не толкоз аз трансформирам България, а историите, които описвам. Героите ми трансформират България по един или различен метод. Радвам се, че намират място и в друго пространство с изключение на в малкия екран.

- Кой е твоят вътрешен аршин коя история заслужава да бъде разказана?
- Когато моето персонално чувство е, че тази история е прекрачила границите на вероятното и естественото. Тя заслужава да бъде разказана, тъй като демонстрира, че няма граници. Една от последните истории беше за бебенце, оперирано още в утробата на майка си. Звучи илюзорно за хората, които не са толкоз осведомени с медицината. И си даваш сметка, че това би трябвало да бъде чуто поради всички тези дами, които имат подобен проблем. Да знаят, че постоянно има излаз, опция и вид за избавление.

- Как се намерихте с рубриката " Спасените "?
- Идеята беше на тогавашния основен редактор Валя Гиздарска и тогавашния продуцент на " 120 минути " Марта Евтимова. Те ми предложиха да я върша. Въобще не се замислих, тъй като си знаех, че това е моето. Една от дребното истории, при които прекъснах изявлението, тъй като се разплаках и се поддадох на страстите, беше през тази година. Тя се оказа най-споделяната и гледаната. За един турски детски хирург е - доктор Ербу Кескин. Всичко потегли от фотография, на която той лежи на маса, опакован преди интервенция, и си прави селфи с 5-годишния си пациент. Видях я в интернет и стигнах до индивида. Отидохме в Истанбул, стартира изявлението. Мислех, че всичко ще се върти към това по какъв начин успокоява дребните си пациенти. Тогава пристигна другата история по какъв начин той 10 часа ръчно обдишвал бебе през 1982 година Нямало още име, единствено семейството Демир. Всички го наричали Демир бебек. То оздравява и години по-късно доктор Кескин получава покана за женитба. Вижда непознати имена, само че вътре имало записка: " Чичо Кескин, вие бяхте до мен в най-трудните моменти от моя живот, желая да бъдете да мен и в най-щастливите. С любов, Демировото бебе. " В този миг бях до тук, разплаках се. Това дава вярата, че някак си спасението и положителното рано или късно се връщат като бумеранг при теб. Радвам се, че се срещам с хора, които живеят в идея. Всеки от тях гори в това, което прави. Малко или доста трансформира света към себе си.

- Това ли е главната ти работа сега?
- Освен " Спасените " върша и рубриката " Заедно в час ". Така се получи, че в нея се насочихме повече към неделните учебни заведения отвън граница. Това също са уроци, не си вярвал, че може да има такива хора. Една от последните истории е за учителката Бойка Темелкова. Преподава в началното учебно заведение в Гоце Делчев от понеделник до петък, събота сутринта пали колата и отпътува в Драма в неделното учебно заведение. Казва, че хаби единия си почивен ден, само че това е нейният избор и тя е щастлива от него. Наистина чудесни истории има и в тази графа. Това диря. Вече съм избрала тази ниша и мисля, че е значима. Освен това имам и редакторска работа - намиране на посетители, писане на въпроси, по-комплексна работа за подготовката на едно предаване дружно с продуцента Анна Тодорова.

- Още едно доказателство по какъв начин феновете не сме наясно какъв брой доста работа вършите.
- Да, по този начин е. Винаги би трябвало да си в крайник със събитията, с настоящите тематики, с цел да можеш да избереш и да поканиш подобаващите посетители. " 120 минути " в края на седмицата би трябвало да бъде най-качественото, кратко и показано на висота нейно резюме. Разбира се, заобикаляме всичко да е политика, тъй като не всичко е политика. С чудесни сътрудници работя. Както сподели една друга моя героиня, шеф на столично учебно заведение, нищо не е непременно, единствено животът е непременно. В " 120 минути " сме съумели да стигнем до този извод. Особено в първите години, в нашата специалност сме склонни да е непременно.

- Мислила ли си да издадеш историите, които разказваш, в книга?
- Моят сътрудник Борислав Лазаров минава всеки ден около моето бюро и ми споделя " Криси, книга! ". Още не съм на този стадий. Но в случай че напиша книга, сигурно ще му благодаря, че толкоз постоянно ми подмята тази концепция. Толкова доста уроци има в тези истории. Имаше един американец, роден с половин тяло. Минал през домове, приемни фамилии, извънредно проблематично дете. Чак когато срещнал осиновителката си, която го обичала като майка, взел живота си в ръце. Сега е професионален състезател, с връх на Гинес за най-бързо бягащия човек на две ръце. Дал си сметка, че неналичието на любов била повода да е проблематично дете.
Дори този дребен откъс ти дава урок кое е значимо.

- Кои бяха учителите ти в специалността?
- В началото, когато бях стажант, доста се възхищавах на Кристина Баксанова, която в този момент е началник на интернационалната ни редакция. Тогава беше здравен кореспондент, аз постоянно съм имала афинитет към здравните тематики. Мария Савкова беше другият ми пример по какъв начин да описвам една история. Харесвах тяхното толкоз обрано немско държание. За мен това постоянно е бил по-правилният метод да се изградиш като публицист, а не с безсрамие и експанзия. Много са хората, които са ме построили. Антон Хекимян постоянно ме е озадачавал по какъв начин в никакъв случай не споделя, че е изтощен. Той е един от най-хубавите разказвачи на човешки истории, потеглиха от него. Светослав Иванов, който извънредно доста почитам, всеки ден ме учи на нещо ново. В публицистиката не може да кажеш, че си се научил и си подготвен. Всеки ден надграждаш. Всеки ден учиш и от хората, на които не искаш да приличаш.

- Как си почиваш най-добре?
- С другари, доста обществен човек съм. Обичам да съм постоянно в компания, с най-близките ми другари. В един миг те стават 4-5 най-близки, с които споделяш всичко. Например Мария Ванкова е един от най-близките ми хора. Мария Савкова също, само че в този момент гледа близнаците си и е по-трудно да се виждаме постоянно.

- Явно са вероятни другарства с сътрудници.
- Абсолютно. При нас няма злоба, просто се радваме на триумфите на другия. Това е нещото, което ни сплотява. Кристина Баксанова също. Била е в пика на кариерата си, а постоянно ми е пособия. За мен това е толкоз скъпо, по този начин познавам моите хората.

- Какво е триумф за теб?
- Да си благополучен даже с машите си триумфи. Успех е, че лекарите ме избраха да повеждам награждаването за доктор на годината. Да си благополучен от това, което правиш. Успех е да знаеш, че си скъп и има причина да си на тази земя. Че ти с твоето малко битие по някакъв метод си трансформирал хората към теб.

Цялото изявление прочетете в последния брой на в. „ Всичко за фамилията “