Снукър пантеон: Рей Риърдън - Дракула
Рубриката на Sportal.bg „ Снукър мавзолей “ е отдадена на корените на джентълменския спорт и на личностите, които с приключенията си и отдадеността си на играта са се трансформирали в митове.
Третото издание може да бъде в името на единствено една персона, която в кариерата си е съумяла някак си да събере романтиката от предишното, неизвестността и рисковете на опита за напредък и даже е могла да повлияе на развиването на модерната ера на снукъра. Рей Риърдън - Дракула (вижте тук първа част на " Снукър мавзолей " за забележителния уелсец).
Риърдън е шесткратен международен първенец, като в първите му четири трофеи Световното състезание още не е част от ранкинг системата, тъй като тя не съществува през 1970 и 1973 година. Той печели купите през 1975-а и 76-а, като през 76-а става и първият в историята водач в международната класация, която за първи път е образувана в света на снукъра. През 78-ма подвига още веднъж трофея, този път в „ Крусибъл “, когато Военновъздушни сили дебютира с телевизионно лъчение на шампионата, а през 1982-ра на 50-годишна възраст още веднъж стига финала, само че губи от Алекс Хигинс. По-късно през сезона печели Professional Players Tournament и надлежно остава и до през днешния ден най-възрастният победител в ранкинг шампионат след 10-5 над Джими Уайт във финала.
Риърдън в действителност евентуално е първата суперзвезда на снукъра, в същинския смисъл на думата, тъй като точно около него въобще джентълменският спорт се издигна до нужното равнище, че да има звезди – тъй като Джо Дейвис постави основите на известността и брат му Фред пое щафетата след него, само че Риърдън стана първото интернационално разпознаваемо лице, което да се свързва със снукъра. Достоен дипломат на обичаната игра, а даже и да се сещате за Алекс Хигинс като суперзвезда, то Риърдън е бил прочут само заради верните аргументи, даже и да е генерирал по-малко публичен интерес спрямо Урагана, тъй като е бил балансиран, по-успешен на масата и надалеч от свадите.
Това не значи, че Риърдън е бил отегчителен, въпреки всичко, прякорът му с право е Дракула и той с наслада обгръща тази концепция. Той е първият шегобиец на масата и публиката го обича и заради тази причина, тъй като наличието му е колоритно и е ясно, че когато той играе или приказва за снукъра, постоянно ще провокира усмивка във почитателите – дали от някой подбив или от величествения метод, по който ще опише превъзходството си, без да унижава противника или да не хастари с обстоятелства тезите си.
Дори откакто приключва кариерата си (заради задълбочаващ се проблем с очите) той остава покрай снукъра и по-важното – остава основна фигура в снукъра. Последният му формален мач в спортна конюнктура е във втори кръг на квалификациите за Световното състезание, когато губи с 5:10 от Джейсън Принс.
Последният в действителност огромен принос на Риърдън към снукъра е работата му с Рони О‘Съливан малко преди началото на планетарния шампионат в „ Крусибъл “ през 2004 година, откакто бащата на Ракетата го моли да помогне на Рони младши да почисти грешките в играта си. Как тъкмо в действителност Дракула оказва помощ на Гения от Чигуел? „ Разсмивах го, разказвах му смехории, желаех да е в чудесно въодушевление. Разказвах му за прекарванията си като миньор и по какъв начин за малко не умрях, засипан в една мина. Разказвах му случки от когато бях служител на реда, въпреки всичко, станах експерт в снукъра на 35 и завоювах първата си купа на 37, тогава всички имахме други специалности. Рони е талант и същински маестро, без да подценявам постигнатото от Стивън Хендри, Стив Дейвис или Джо Дейвис. Рони е удивителен. Аз просто го накарах да се любува на скучната част от снукъра и да се любува на защитната играта, с цел да може да прибягва до нея при потребност и да бъде сполучлив. Понякога се объркваше какво да прави на масата, тъй като може да прави всичко, демонстрирах му точните решения в точния миг. “
И през днешния ден да питате Рони О‘Съливан за въздействието на Риърдън в кариерата му, ще ви отговори обстойно и нашироко какъв брой е бил значим за него в този миг. А когато е в наличието на Риърдън, Рони ще ви наподобява и в днешно време на едно простичко момче, радващо се, че е в компанията на жива легенда.
Живата легенда Рей Риърдън, на който всеки обичащ снукъра би трябвало да благодари и да се радва, че се е появил към зеленото сукно, с цел да направи този спорт същински важен и различим в интервал, когато е доста по-трудно сходно нещо да се случи, в сравнение с е през днешния ден.
Третото издание може да бъде в името на единствено една персона, която в кариерата си е съумяла някак си да събере романтиката от предишното, неизвестността и рисковете на опита за напредък и даже е могла да повлияе на развиването на модерната ера на снукъра. Рей Риърдън - Дракула (вижте тук първа част на " Снукър мавзолей " за забележителния уелсец).
Риърдън е шесткратен международен първенец, като в първите му четири трофеи Световното състезание още не е част от ранкинг системата, тъй като тя не съществува през 1970 и 1973 година. Той печели купите през 1975-а и 76-а, като през 76-а става и първият в историята водач в международната класация, която за първи път е образувана в света на снукъра. През 78-ма подвига още веднъж трофея, този път в „ Крусибъл “, когато Военновъздушни сили дебютира с телевизионно лъчение на шампионата, а през 1982-ра на 50-годишна възраст още веднъж стига финала, само че губи от Алекс Хигинс. По-късно през сезона печели Professional Players Tournament и надлежно остава и до през днешния ден най-възрастният победител в ранкинг шампионат след 10-5 над Джими Уайт във финала.
Риърдън в действителност евентуално е първата суперзвезда на снукъра, в същинския смисъл на думата, тъй като точно около него въобще джентълменският спорт се издигна до нужното равнище, че да има звезди – тъй като Джо Дейвис постави основите на известността и брат му Фред пое щафетата след него, само че Риърдън стана първото интернационално разпознаваемо лице, което да се свързва със снукъра. Достоен дипломат на обичаната игра, а даже и да се сещате за Алекс Хигинс като суперзвезда, то Риърдън е бил прочут само заради верните аргументи, даже и да е генерирал по-малко публичен интерес спрямо Урагана, тъй като е бил балансиран, по-успешен на масата и надалеч от свадите.
Това не значи, че Риърдън е бил отегчителен, въпреки всичко, прякорът му с право е Дракула и той с наслада обгръща тази концепция. Той е първият шегобиец на масата и публиката го обича и заради тази причина, тъй като наличието му е колоритно и е ясно, че когато той играе или приказва за снукъра, постоянно ще провокира усмивка във почитателите – дали от някой подбив или от величествения метод, по който ще опише превъзходството си, без да унижава противника или да не хастари с обстоятелства тезите си.
Дори откакто приключва кариерата си (заради задълбочаващ се проблем с очите) той остава покрай снукъра и по-важното – остава основна фигура в снукъра. Последният му формален мач в спортна конюнктура е във втори кръг на квалификациите за Световното състезание, когато губи с 5:10 от Джейсън Принс.
Последният в действителност огромен принос на Риърдън към снукъра е работата му с Рони О‘Съливан малко преди началото на планетарния шампионат в „ Крусибъл “ през 2004 година, откакто бащата на Ракетата го моли да помогне на Рони младши да почисти грешките в играта си. Как тъкмо в действителност Дракула оказва помощ на Гения от Чигуел? „ Разсмивах го, разказвах му смехории, желаех да е в чудесно въодушевление. Разказвах му за прекарванията си като миньор и по какъв начин за малко не умрях, засипан в една мина. Разказвах му случки от когато бях служител на реда, въпреки всичко, станах експерт в снукъра на 35 и завоювах първата си купа на 37, тогава всички имахме други специалности. Рони е талант и същински маестро, без да подценявам постигнатото от Стивън Хендри, Стив Дейвис или Джо Дейвис. Рони е удивителен. Аз просто го накарах да се любува на скучната част от снукъра и да се любува на защитната играта, с цел да може да прибягва до нея при потребност и да бъде сполучлив. Понякога се объркваше какво да прави на масата, тъй като може да прави всичко, демонстрирах му точните решения в точния миг. “
И през днешния ден да питате Рони О‘Съливан за въздействието на Риърдън в кариерата му, ще ви отговори обстойно и нашироко какъв брой е бил значим за него в този миг. А когато е в наличието на Риърдън, Рони ще ви наподобява и в днешно време на едно простичко момче, радващо се, че е в компанията на жива легенда.
Живата легенда Рей Риърдън, на който всеки обичащ снукъра би трябвало да благодари и да се радва, че се е появил към зеленото сукно, с цел да направи този спорт същински важен и различим в интервал, когато е доста по-трудно сходно нещо да се случи, в сравнение с е през днешния ден.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ