Защо розовото е за момичета, а синьото - за момчета: Историята зад цветовите стереотипи По женски
Розовото, като знак на деликатност и женственост, е един от най-разпознаваемите цветове, който господства в детския свят. От раждането си до първите стъпки доста девойки виждат света през розовата призма - рокли, играчки, украшения. Но за какво в действителност розовото се е трансформирал в цвета на девойките?
Защо този цвят се е утвърдил като нещо толкоз явно и неизбежно, че даже и да поискаш нещо друго, съвсем ще се сблъскаш с учудени погледи? Всъщност това е резултат от епохи обществени и исторически промени, които основават правилото, че девойките би трябвало да носят розово, а момчетата - синьо. Въпреки че през днешния ден към този момент не всичко е толкоз строго разграничено, цветът продължава да играе значима роля в нашето усещане за пол и еднаквост. Но в случай че към момента се питате по кое време тъкмо розовото е станал " момичешкият " цвят и за какво, ще ви кажем? Нека да забележим по какъв начин е зародил този пъстър стандарт и по какъв начин е минал през времето до през днешния ден. )
Защо розовото е " момичешко "?
Традицията за това розовото да бъде цветът на девойките не е зародила от нищото. Тя се е формирала през вековете като плод на исторически събития, обществени настройки и, несъмнено, мощния маркетинг.
През 18-и век в Русия император Павел I издал декрет, съгласно който бебетата от кралското семейство да получават ордени от най-високи степени - на момчета със сини панделки, а на девойки - с червени. Сред хората обичаят почнал да се свързва с детското облекло и последователно с времето аленото се трансформирал в мек розов колорит, който почнал да се свързва с женствеността.
В същото време в Европа през 19-и век розовото не се е считало за чисто " момичешки " цвят. В стилните списания от това време могат да се намерят рекомендации за обличане на момчетата в розово, защото този цвят символизирал мощ и сила, до момента в който синьото, обвързвано с Дева Мария, се считал за по-деликатен и подобаващ за девойки. Розовата гражданска война след войната
След Втората международна война стилната промишленост стартира интензивно да развива детско облекло, разделяйки го по пол. Преди това бебетата постоянно са били обличани в бели или пастелни цветове, без значение от техния пол. Въпреки това през 50-те години на предишния век марките стартират да оферират " характерни за пола " цветове: розово за девойки и синьо за момчета.
Култът към розовия цвят се дължи значително на първата дама на Съединени американски щати Мейми Айзенхауер. Тя обожавала деликатния колорит и носела елегантна розова рокля на встъпването в служба на брачна половинка си Дуайт Айзенхауер през 1953 година Визията незабавно била възприета от дизайнери и търговци. Започнала ерата на " розовата детонация " - дамите всеобщо почнали да носят розово, а дъщерите им последвали образеца им.
Цветовете не са вродени, а обществено завещание
Може би се чудите дали дребните девойки в действителност интуитивно избират розовото? Оказва се, че не. Според английско проучване, когато деца на 5 години избирали цветове, множеството девойки изразявали желания към розовото, само че повода не била някаква вродена наклонност, а резултат на общественото въздействие. Преди даже да се роди, на детето му се купували розови бебешки дрешки и играчки, които бързо се възприели като норма. Розовото през днешния ден - унисекс и отвън разпоредбите
Днес, в 21-ви век, обществото от ден на ден се освобождава от наложителното разделяне на цветовете по пол. Вече няма нищо чудно в това момчета да носят розово, а девойки - синьо. Дизайнери и звезди демонстрират, че цветът е просто конвенционалност и не дефинира кой какъв е. Въпреки това традицията е упорита и към момента виждаме на рафтовете в магазините артикули, категоризирани като " розови за девойки " и " сини за момчета ".
Розовото е минало през своята трансформация - от знак на деликатност до знак на храброст и убеденост. Днес този цвят е носен освен от дребни девойки, само че и от възрастни дами и мъже, доказвайки, че цветът не би трябвало да се приема като ограничаване, а по-скоро като жанр на изложение. )
Снимки: Freepik
Защо този цвят се е утвърдил като нещо толкоз явно и неизбежно, че даже и да поискаш нещо друго, съвсем ще се сблъскаш с учудени погледи? Всъщност това е резултат от епохи обществени и исторически промени, които основават правилото, че девойките би трябвало да носят розово, а момчетата - синьо. Въпреки че през днешния ден към този момент не всичко е толкоз строго разграничено, цветът продължава да играе значима роля в нашето усещане за пол и еднаквост. Но в случай че към момента се питате по кое време тъкмо розовото е станал " момичешкият " цвят и за какво, ще ви кажем? Нека да забележим по какъв начин е зародил този пъстър стандарт и по какъв начин е минал през времето до през днешния ден.
Защо розовото е " момичешко "? Традицията за това розовото да бъде цветът на девойките не е зародила от нищото. Тя се е формирала през вековете като плод на исторически събития, обществени настройки и, несъмнено, мощния маркетинг.
През 18-и век в Русия император Павел I издал декрет, съгласно който бебетата от кралското семейство да получават ордени от най-високи степени - на момчета със сини панделки, а на девойки - с червени. Сред хората обичаят почнал да се свързва с детското облекло и последователно с времето аленото се трансформирал в мек розов колорит, който почнал да се свързва с женствеността.
В същото време в Европа през 19-и век розовото не се е считало за чисто " момичешки " цвят. В стилните списания от това време могат да се намерят рекомендации за обличане на момчетата в розово, защото този цвят символизирал мощ и сила, до момента в който синьото, обвързвано с Дева Мария, се считал за по-деликатен и подобаващ за девойки. Розовата гражданска война след войната
След Втората международна война стилната промишленост стартира интензивно да развива детско облекло, разделяйки го по пол. Преди това бебетата постоянно са били обличани в бели или пастелни цветове, без значение от техния пол. Въпреки това през 50-те години на предишния век марките стартират да оферират " характерни за пола " цветове: розово за девойки и синьо за момчета.
Култът към розовия цвят се дължи значително на първата дама на Съединени американски щати Мейми Айзенхауер. Тя обожавала деликатния колорит и носела елегантна розова рокля на встъпването в служба на брачна половинка си Дуайт Айзенхауер през 1953 година Визията незабавно била възприета от дизайнери и търговци. Започнала ерата на " розовата детонация " - дамите всеобщо почнали да носят розово, а дъщерите им последвали образеца им.
Цветовете не са вродени, а обществено завещание
Може би се чудите дали дребните девойки в действителност интуитивно избират розовото? Оказва се, че не. Според английско проучване, когато деца на 5 години избирали цветове, множеството девойки изразявали желания към розовото, само че повода не била някаква вродена наклонност, а резултат на общественото въздействие. Преди даже да се роди, на детето му се купували розови бебешки дрешки и играчки, които бързо се възприели като норма. Розовото през днешния ден - унисекс и отвън разпоредбите
Днес, в 21-ви век, обществото от ден на ден се освобождава от наложителното разделяне на цветовете по пол. Вече няма нищо чудно в това момчета да носят розово, а девойки - синьо. Дизайнери и звезди демонстрират, че цветът е просто конвенционалност и не дефинира кой какъв е. Въпреки това традицията е упорита и към момента виждаме на рафтовете в магазините артикули, категоризирани като " розови за девойки " и " сини за момчета ".
Розовото е минало през своята трансформация - от знак на деликатност до знак на храброст и убеденост. Днес този цвят е носен освен от дребни девойки, само че и от възрастни дами и мъже, доказвайки, че цветът не би трябвало да се приема като ограничаване, а по-скоро като жанр на изложение.
Снимки: Freepik Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ