Оцелялата по чудо след насилие Роза – защо изваден яйчник се приема за травма, колкото изваден зъб
Роза всеки ден благодари на Бог, че е отвън статистиката на убитите дами . Спасило я е знамение . Преди три месеца тя беше душена, давена, ритана, удряна с бич в продължение на 3 часа. Тя изтърпя тази болежка пред очите на децата си. След побоя остана без яйчник, с две счупени ръце и мина през четири операции. За страната тази болежка е равна на 6 леки телесни повреди и 4 междинни. Нейният побой провокира редица въпроси към служителите на реда, които в продължение на три дни не задържат насилника. След репортажа в рубриката „ Високо напрежение ” по вътрешният министър изиска оставката на шефа на Районното ръководство в Пирдоп.
Три месеца по-късно я намираме в предпазено жилище . „ Четири интервенции прекосих. Не се усещам добре, когато погледна ръцете си. В дясната сега съм с шини и пирони . Раните ми, белезите ми започнаха да избледняват, само че болката – не може. Само аз си знам през какво съм минала, с цел да стигна дотук. Колко вечери съм се будела в боязън, в мисли, в терзания. В кошмари. Сънувам по какъв начин той се появява с безусловно същите облекла, със същия взор и яд и ми предизвиква всичко това и всякога се повтаря. И е доста ужасно, изживявам го. Тази болежка просто влиза в теб и те убива. Усещаш, че просто ти стопира въздуха, задушаваш се, би трябвало да се откажеш, само че аз си споделях: „ Не би трябвало, не би трябвало да се предавам, тъй като предам ли се - ще си изгубя децата и за тях няма бъдеще. Това няма да го позволи ”, споделя Роза.
Версията на полицията и версията на Роза – къде е истината?
След случая на Роза от вътрешното министерство обясниха, че самата тя е отказала да подаде тъжба против мъжа си. Точно противоположното твърди дамата и акцентира, че не е желала след нейния случай някой да бъде уволнен, а е търсила просто правдивост. „ Аз не съм желала по този начин да се случат нещата. Но когато служителите на реда пристигнаха при мен и ме попитаха с насмешка какво е станало, аз им обясних безусловно всичко. Най-много ме заболя от това, че те са споделили, че са ме питали дали желая да подам тъжба. Не е правилно. Нито един от всичките екипи не ме попита дали аз желая да подам тъжба против него. Просто ми взеха пояснение, споделиха ми да се подпиша, а в случай че не мога да се подпиша, тъй като бях с две счупени ръце – те ще ми оказват помощ “, споделя потърпевшата и добави, че съгласно нея служителите на реда са излъгали.
Три месеца по-късно следствието продължава , насилникът е в ареста , а обвинителен акт към момента няма. От Апелативната прокуратура обявиха за NOVA, че „ дейностите по досъдебното произвеждане са в заключителния стадий, след което ще се пристъпи към предявяване на обвиняването на обвиненото лице ”.
Един яйчник по-малко = избит зъб
Това, че след побоя се е наложило да бъде направена интервенция за премахване на яйчника на Роза, се приема не за тежка, а за междинна телесна щета. Краткото пояснение е, че дамата има различен яйчник. Поставя се под въпрос дали въобще органът е отхвърлен поради побоя или още преди насилието е подлежал на премахване. „ Той ми го аргументи това нещо. Заради него аз останах с един яйчник. Докторите 10 дни ми слагаха компреси, с цел да спадне отока. Той ми го аргументи това ”, съобщи Роза.
От тук нататък за нея ще бъде по-трудно да има деца, само че по закон това е вреда, равна на изтребване на зъб . „ Причината за това е, че организмът не може да компенсира неналичието на зъб, а яйчникът е чифтен орган и тялото съумява самичък да го компенсира, тъй че да не се стигне до детеродна некадърност ”, изяснява правосъдният доктор доцент Илина Брайнова от Клиниката по правосъдна медицина и деонтология.
Това е логиката, която в миналото пред и 45 години законодателите са вложили, д окато са писали текстове на Наказателния кодекс. Почти половин век по-късно тези текстове не са променяни и към този момент провокират някои странни въпроси.
Странните условия при установяване на телесните повреди
Адвокат Росен Рашков коментира, ч е в някои случаи се стига до парадокси при определянето на телесните повреди . Ако човек загуби слуха на едното си ухо след побой, това не е тежка телесна щета. Някои пръсти, да вземем за пример, се оказват по-ценни от други и тяхната загуба е тежка телесна щета. Малките пръсти на ръцете обаче се одобряват за по-малко значими и тяхната загуба е междинна телесна щета.
„ Има потребност изрично от известни допълнения в дефиницията, наказателния закон и в тази част за телесните повреди, с цел да могат хората да не остават с чувството, че няма правдивост и че би трябвало да потвърждават нещо. Помните ли случая с „ Наглите ”? Така печално известно едно дело. Там имаше няколко случая, в които бяха отстранявани елементи от крака - малките пръстчета. Загубата на избрани пръсти може да се смята за тежка телесна щета, само че зависи на кои пръсти. На кого да му мине през мозъка, че неналичието на един от пръстите би направило телесната щета тежка, а в различен случай - междинна? И кой човек би могъл да каже, че някой от пръстите му е по-ценен от различен? Никак не е разумно човек да би трябвало да избира кои елементи от тялото му са по-скъпи, кои по-малко. През 1979 година може да е било едно, само че в този момент да кажем невъзможността да ползваш с една ръка мобилен телефон утежнява качеството ти на живот в пъти повече ”, изяснява юрист Рашков.
Съдебните медици – заложници на нормативната уредба
Как обяснявате на пострадал, че тези два пръста не са най-ценните и по тази причина е междинна телесна щета?
„ Дори да успеем да му разбираем, няма да понижим фрустрацията на хората. Ние имаме своите ограничавания и те са свързани тъкмо със законодателната база. Има хора, които обаче се усещат фрустрирани и си мислят, че ние сме тези, които не си вършим съзнателно работата. Точно тези неща би трябвало да бъдат изчистени, тъй като част от признаците са медицински неточни, защото тогава, когато са дефинирани не се е търсила тази здравна уместност “, отбеляза доц. Илина Брайнова от Клиниката по правосъдна медицина и деонтология.
Три месеца по-късно я намираме в предпазено жилище . „ Четири интервенции прекосих. Не се усещам добре, когато погледна ръцете си. В дясната сега съм с шини и пирони . Раните ми, белезите ми започнаха да избледняват, само че болката – не може. Само аз си знам през какво съм минала, с цел да стигна дотук. Колко вечери съм се будела в боязън, в мисли, в терзания. В кошмари. Сънувам по какъв начин той се появява с безусловно същите облекла, със същия взор и яд и ми предизвиква всичко това и всякога се повтаря. И е доста ужасно, изживявам го. Тази болежка просто влиза в теб и те убива. Усещаш, че просто ти стопира въздуха, задушаваш се, би трябвало да се откажеш, само че аз си споделях: „ Не би трябвало, не би трябвало да се предавам, тъй като предам ли се - ще си изгубя децата и за тях няма бъдеще. Това няма да го позволи ”, споделя Роза.
Версията на полицията и версията на Роза – къде е истината?
След случая на Роза от вътрешното министерство обясниха, че самата тя е отказала да подаде тъжба против мъжа си. Точно противоположното твърди дамата и акцентира, че не е желала след нейния случай някой да бъде уволнен, а е търсила просто правдивост. „ Аз не съм желала по този начин да се случат нещата. Но когато служителите на реда пристигнаха при мен и ме попитаха с насмешка какво е станало, аз им обясних безусловно всичко. Най-много ме заболя от това, че те са споделили, че са ме питали дали желая да подам тъжба. Не е правилно. Нито един от всичките екипи не ме попита дали аз желая да подам тъжба против него. Просто ми взеха пояснение, споделиха ми да се подпиша, а в случай че не мога да се подпиша, тъй като бях с две счупени ръце – те ще ми оказват помощ “, споделя потърпевшата и добави, че съгласно нея служителите на реда са излъгали.
Три месеца по-късно следствието продължава , насилникът е в ареста , а обвинителен акт към момента няма. От Апелативната прокуратура обявиха за NOVA, че „ дейностите по досъдебното произвеждане са в заключителния стадий, след което ще се пристъпи към предявяване на обвиняването на обвиненото лице ”.
Един яйчник по-малко = избит зъб
Това, че след побоя се е наложило да бъде направена интервенция за премахване на яйчника на Роза, се приема не за тежка, а за междинна телесна щета. Краткото пояснение е, че дамата има различен яйчник. Поставя се под въпрос дали въобще органът е отхвърлен поради побоя или още преди насилието е подлежал на премахване. „ Той ми го аргументи това нещо. Заради него аз останах с един яйчник. Докторите 10 дни ми слагаха компреси, с цел да спадне отока. Той ми го аргументи това ”, съобщи Роза.
От тук нататък за нея ще бъде по-трудно да има деца, само че по закон това е вреда, равна на изтребване на зъб . „ Причината за това е, че организмът не може да компенсира неналичието на зъб, а яйчникът е чифтен орган и тялото съумява самичък да го компенсира, тъй че да не се стигне до детеродна некадърност ”, изяснява правосъдният доктор доцент Илина Брайнова от Клиниката по правосъдна медицина и деонтология.
Това е логиката, която в миналото пред и 45 години законодателите са вложили, д окато са писали текстове на Наказателния кодекс. Почти половин век по-късно тези текстове не са променяни и към този момент провокират някои странни въпроси.
Странните условия при установяване на телесните повреди
Адвокат Росен Рашков коментира, ч е в някои случаи се стига до парадокси при определянето на телесните повреди . Ако човек загуби слуха на едното си ухо след побой, това не е тежка телесна щета. Някои пръсти, да вземем за пример, се оказват по-ценни от други и тяхната загуба е тежка телесна щета. Малките пръсти на ръцете обаче се одобряват за по-малко значими и тяхната загуба е междинна телесна щета.
„ Има потребност изрично от известни допълнения в дефиницията, наказателния закон и в тази част за телесните повреди, с цел да могат хората да не остават с чувството, че няма правдивост и че би трябвало да потвърждават нещо. Помните ли случая с „ Наглите ”? Така печално известно едно дело. Там имаше няколко случая, в които бяха отстранявани елементи от крака - малките пръстчета. Загубата на избрани пръсти може да се смята за тежка телесна щета, само че зависи на кои пръсти. На кого да му мине през мозъка, че неналичието на един от пръстите би направило телесната щета тежка, а в различен случай - междинна? И кой човек би могъл да каже, че някой от пръстите му е по-ценен от различен? Никак не е разумно човек да би трябвало да избира кои елементи от тялото му са по-скъпи, кои по-малко. През 1979 година може да е било едно, само че в този момент да кажем невъзможността да ползваш с една ръка мобилен телефон утежнява качеството ти на живот в пъти повече ”, изяснява юрист Рашков.
Съдебните медици – заложници на нормативната уредба
Как обяснявате на пострадал, че тези два пръста не са най-ценните и по тази причина е междинна телесна щета?
„ Дори да успеем да му разбираем, няма да понижим фрустрацията на хората. Ние имаме своите ограничавания и те са свързани тъкмо със законодателната база. Има хора, които обаче се усещат фрустрирани и си мислят, че ние сме тези, които не си вършим съзнателно работата. Точно тези неща би трябвало да бъдат изчистени, тъй като част от признаците са медицински неточни, защото тогава, когато са дефинирани не се е търсила тази здравна уместност “, отбеляза доц. Илина Брайнова от Клиниката по правосъдна медицина и деонтология.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ