Роза Радичкова седнала сред децата с книга в ръка казва:

Роза Радичкова седнала измежду децата с книга в ръка споделя: " Сега няма да прочета цялата приказка, тъй като ще вземем цялото време на " Панорама ". ще прочета единствено едно малко късче: В началото на времето, когато светът беше напълно нов, неготов... "

Преди да остарее, светът също е бил дете.

Ето през днешния ден на софийската улица " Раковски " звучи приказка на Киплинг, преведена от Валери Петров. Чете я Роза Радичкова. Дъщерята на различен чудноват повествовател - Йордан Радичков.

Следобед, в който светът наподобява спретнат. За момент децата тук са не запомнили, че си нямат никого на света.

" Децата дават доста неща, преди всичко голяма обич, безкористна обич. Това са най-чистите взаимоотношения, тъй че то е като някакво филтриране работата с тях и работата на това ателие. Защото в всекидневието ние забравяме доста постоянно какво е мерилото. А срещата с тези деца непрестанно ни припомня ", сподели Роза Радичкова.

Роза Радичкова е от приятелите, които с годините се причисляват към ателие " Прегърни ме ".
Място, в което деца без родители идват да рисуват, да слушат приказки, да вършат нещо с ръцете си. Да схванат, че може да нямат нищо, само че могат да бъдат всичко.

Създадено е преди 15 години от Милена Нейова.

" На света има положителни и неприятни хора, аз виждам да държа положителните до себе си и по-далече неприятните. Това е развой на помъдряване. Това си е персонално моя линия - да се мятам с разтворени прегръдки. После разбираш, че малко си се объркал, само че няма ужасно ", сподели Милена Нейова.

Тя е квалифициран богослов, години наред работи като публицист. Нарича основаването на ателието най-смисленото си начинание. Битката да го резервира в годините по никакъв начин не е лека.

" През годините да, с другари, които са помагали всячески, кой с финанси, кой с контакти, кой с хрумвания, кой с непринуден труд, кой с морална поддръжка. Когато си самичък, е доста по-трудно ", сподели Милена Нейова.

Запалила е доста хора и през днешния ден ателието е прераснало в изложба. В ръцете си държи творбите на децата, рисували герои, които до момента в който слушат приказките на Киплинг. Ще се трансфорат в книга.

Преди време по същия метод са създали илюстрациите към " Ние врабчетатата " на Йордан Радичков. Неговата щерка споделя, че тъкмо по този начин си ги е представял.

" Ние с брат ми казахме: да несъмнено, това е извънредно нещо. Те направиха в действителност една прелестна брошура. Направиха малко зрелище с спонтанни декори и по този начин през годините се срещахме ", сподели Роза Радичкова.

Самотните радичкови врабчета наподобяват на своите дребни създатели. В началото когато идвали в ателието били уплашени, засегнати, недоверчиви. Трябвало им време, с цел да схванат, че " прегърни ме " значи да се довериш на някого по този начин, че да забравиш злото на света.

" Много бързо се схваща - от една усмивка, от една прегръдка, в действителност по този начин се печели доверие. Така печелиш децата на своя страна, с цел да можеш да им дадеш нещо, а не принудително да им го тикаш в ръцете. Защото принудително можеш да вземеш, само че принудително не можеш да дадеш. За мен най-важно е да пораснат положителни и честни хора ", споделя Милена Нейова.

През ателието към този момент са минали няколко генерации деца. Някои от тях са приключили Художествената академия, актьорско майсторство, графичен дизайн. Понякога се връщат при по- дребните, само че този път в ролята на преподаватели поради това " предай нататък ", което движи живота, даже когато не го разбираме незабавно.

" Ако бъда почтена, в никакъв случай не съм губила вярата в индивида. Аз в случай че престана да имам вяра в хората, това значи да не мога да пребивавам. Не мога да си показва,че може да се живее без да се има вяра в хората. Разбира се човек претърпява доста огромни разочарования,но то ни оказва помощ,вярата да не умира ", сподели Роза Радичкова.

" Винаги има най-малко 10-15 деца, които знам, че на следващия ден ще ми звъннат, знам, че на следващия ден ще дойдат и поради тях нямаш право да се откажеш. Защото си им последната вяра и смисъл. Това се опитваме да им кажем, че ние сме тук и когато се изгубят могат да ни потърсят ", сподели Милена Нейова.

Никога човек не знае кой кого избавя. Но всеки има потребност от някой различен. Особено когато се усеща загубен.

Рисунките от приказката към този момент са подготвени. Всеки избира своите цветове: Гери, Боряна, Миро, Цвети, Гергана, Тансу.

Слънцето стартира да се усмихва в рисунката на Сафка. Трябва да й се доверим. Ще изгрее.