Ростислав Георгиев е един от най-ярките млади български театрални режисьори

Ростислав Георгиев е един от най-ярките млади български театрални режисьори от последните години.

Завършва постановка в НАТФИЗ в класа на проф. Маргарита Младенова (2022 г.) и още със своите ранни постановки притегля вниманието на театралната общественост.

През 2022 година печели Националния конкурс за млад сценичен режисьор „ Слави Шкаров “ с представлението „ Мерсие и Камие “ по Самюъл Бекет, а през 2025 година получава премията „ Аскеер “ в категория „ Изгряваща звезда “ за режисурата на представленията „ БИФЕМ “ от Л. Петрушевская в държавна такса „ Сава Огнянов “ – Русе, и „ Женитба “ от Н. В. Гогол в държавна такса „ Никола Вапцаров “ – Благоевград.

„ Това не е комедия на първи проект, или най-малко не е комедия на обстановките. Зрителят би трябвало да се замисли, може да се каже,че е комедия на мозъка. Актьорите също мъчно реализират комедийното. Макар че даже Бюхнер я е определил като комедия.

Сплотена е трупата, те са главно младежи, които играят с жар.

Темите са свързани с младежа, добавя Ростослав Георгиев.

Надявам се в залата да влязат хора, които да не мислят, че театърът е скучно и консервативно изкуство, а да видят, че то може да бъде атрактивно, да ги ангажира човешки и публично.

Двама млади, които са пред огромен житейски избор. И тук се отваря тематиката за това дали може човек до дъно да избира в личния си живот или както Бюхнер го назовава, неумолимия стоманен закон на историята, орис, господ, случайност.

Тези персонажи се сблъскват с това - дали имат избор за личната си обич, за техния живот.

Пиесата е разказана в приказна форма. Те са двама млади, материално обезпечени, от елита. Леонс би трябвало да стане крал и да се ожени за една принцеса, която татко му е избрал.

В тази история, разказана като алегория, човек може да се припознае и да съпреживее някои публични истории, на които сме очевидци. Темата за властта е мощно наранена. Може да се съпостави с тоталитарна страна. Ще пристигна младеж на власт, само че дали ще се промени нещо, разяснява концепциите, които слага пиесата Р.Георгиев.

Следващата режисура на младият режисьор ще бъде във Варненския спектакъл. Там интереса му към немската драматургия ще получи продължение с работата му в пиесата на Б.Брехт „ Добрият човек от Сечуан “.

Сценографията и костюмите са дело на Антония Соколова, които са решени в доста минималистична и аскетична версия, само че е функционална, споделя Р.Георгиев. Но по този начин сме употребявали опциите, които дава камерната зала на Врачанския спектакъл.

„ Актьорите са супер! Друго за тях е мога да кажа! “ С тези думи похвали режисьорът трупата.

В функциите ще забележим: Калоян Говедарски, София Джустрова, Стефан Саръиванов, Емона Илиева, Огнян Симеонов, Петър Горанов и Теодор Софрониев.

Композитор е Явор Намлиев. Музиката е написана за спектакъла, както и няколко песни, по текст на самия Бюхнер.

Преводът на български е дело на Димитър Гочев – един от най-известните български театрални режисьори в международен мащаб, който работи в Драматично-куклен театър–Враца в интервал, в който креативната му независимост постоянно е била под въпрос както у нас, по този начин и в някогашната Германска демократична република.

Премиерните представления ще се играят на 2 и3 февруари на камерната сцена на ДКТ Враца.