Росица Златанова: Трябва да насърчаваме децата, които жадуват за култура
Росица Златанова, ръководител на Съвета на Европейската научна и културна общественост и Клуба на българския културен и теоретичен хайлайф, в изявление за взаимната графа на Радио " Фокус “ и Български състезателен тотализатор
Здравейте, уважаеми слушатели! Разговарям с госпожа Росица Златанова – ръководител на Съвета на Европейската научна и културна общественост и Клуба на българския културен и теоретичен хайлайф. Добре пристигнали в нашия ефир!
Благодаря!
В навечерието на Празника на националните будители вие осъществявате за следващ път една доста значима самодейност. Бихте ли ни разказали?
Разбира се. Ние от 15 години вършим публични срещи и презентации на институции, на градове, на посолства, които осъществят дейна интернационална активност. Наши институции, които реализират тази активност, като се изключи че получиха популяризация, бяха наградени и продължаваме да ги награждаваме с една доста красива златна монета " Култура “. Наградени бяха посолства на Белгия, Дания, Португалия, Индия, Алжир, както и много наши институции, под които поддържат контакти с доста страни, като Народния спектакъл, Националната библиотека, Националния исторически музеи. И всички те се радват на това, че от ден на ден бива разпространявана тяхната активност.
Как решихте да изберете за тази година почетният сътрудник на събитието да бъде Българският състезателен тотализатор?
Ние познаваме активността на множеството държавни институции, които имат допирани точки с културата. И в тази ситуация Българският състезателен тотализатор е във фокуса на публичното внимание, тъй като се знае, че те отделят съществени средства освен за спорта, само че и за поддръжка на културата. Тази година те бяха доста дейни, поддържаха доста културни планове, и е хубаво, че помогнаха освен на най-големите културни събития в столицата, а се насочиха и към дребни селища и не толкоз огромни начинания, които са потребни. Заслужават възторженостти за своето отношение към културата и по тази причина ги поканихме да бъдат сътрудници на това събитие.
Мислите ли, че образецът, който давате вие, като Съвет на Европейската научна и културна общественост, от една страна, и Спортният тотализатор от друга, може да бъде инфектиран, тъй че и други държавни институции също да погледнат настрана от всекидневната си активност и да подкрепят културата в България?
Събитието, което приготвяме, е отдадено на Деня на националните будители и много държавни институции се отнасят съществено освен към развиването на културата, само че и към развиването на науката. Министерството на културата е затрупано с оферти и начинания, Министерството на образованието също, само че би трябвало да ви кажа, че в цялата страна ние познаваме културните календари на доста дребни селища и те са извънредно богати по своята същина. Малките институции не разчитат само на държавните органи, само че е похвално въпреки всичко, че доколкото им е допустимо, и държавните институции оказват помощ. Разбира се, имаме някои упования да бъдат по-динамични, да бъдат по-сериозни и в по-големи мащаби, само че те също желаят да поддържат културата.
Вие казахте, че имате взор върху дребните селища, дребните градчета, тъй като в София е ясно, има всеки ден десетки културни събития, които дават опция за избор, само че какво е равнището отвън София, в дребните обитаеми места? Там, имам възприятието, че когато пристигна някоя театрална режисура, хората с жадност отиват да гледат нещо друго. Как мислите?
Ами с жадност отиват, несъмнено. Ние от време на време се учудваме, че огромните театри или музикалните изпълнители имат доста дълги турнета в цялата страна, само че е хубаво, тъй като хората го желаят. Но по-важното е, че в тези дребни селища също се осъществят извънредно мощна културна стратегия. Давам за образец град Хаджидимово, където в навечерието на Деня на будителите имаше впечатляващо показване - концерт на отбор " Пазарджик “, който е на международно равнище. Сега се сещам за културните събития в град Левски тази година, в град Плевен, знаете Северняшкия отбор да вземем за пример какъв брой е добър. Ние каним в тези градчета освен такава фолклорни сформира, за които те жадуват, само че да вземем за пример Музикалният спектакъл също бива посрещнат доста добре в дребните градове. Нашият взор е, че има симбиоза и не са толкоз зле нещата, просто липсва единна тактика за културата. Всичко се прави събитийно и епизодично, само че въпреки всичко се прави.
Г-жо Златанова, каква е съгласно вас обстановката измежду младежите, тъй като като че ли се основава чувството, че те са непрекъснато в интернет и в обществените мрежи? Има ли интерес измежду младите към достоверната, изконна просвета?
Ами зависи къде е. Както е предстоящо, в градовете отвън столицата този интерес е по-голям. Почти няма град, в който читалището да няма по-няколко състава – дали певчески, дали танцов. Освен бабите, които са останали, хубаво е, че и учениците вземат участие в тези сформира. Ако приказваме за огромните градове, те също намират изява в региона на културата. Ние ще имаме в този момент в събота на това събитие, за което приказваме, танц от хореографското учебно заведение в София. Но освен учениците, които са в това учебно заведение са дейни – те приобщават и други свои другари и основават извънредно забавни съчетания. Те се намират сами по ползи – дали е съвременен танц, дали е хип-хоп, не всички са единствено в интернет. Това е по-видимо, че са нонстоп в обществените медии, само че другояче има доста деца, които жадуват за просвета, и това е доста, доста хубаво.
Как се отнасят посолствата, посланиците на страните, с които вие имате общи действия – Белгия, Словения, Полша, Алжир, Монголия, Испания, Португалия, Азербайджан, Индия, Дания? Те правят оценка ли вашите старания и съпоставят ли ги с техния обичай и просвета в родните им страни?
Разбира се. Те са доста удовлетворени, че се прави оценка това, което вършат. И всички тези посолства, които вие изброихте, осъществят същинска интернационална културна активност. Почти няма страна от тези, които чухме, в които да не са гостували наши сформира. Ето, нощес да вземем за пример говорихме и за Босна и Херцеговина. Нашият Народен спектакъл си поддържа връзка с техния Народен спектакъл, разменят се постановки, идват към 20 000 туристи всяко лято, само че освен на Черноморието, а и с цел да вземат участие в наши фестивали. Те познават нашата активност и се радват, че се прави оценка и това, което те вършат за нас, българите. Посолствата са много впечатлени. Сега да вземем за пример в събота ще поговорим на тази публична среща за Ирландия и ще бъде отличено тяхното посолство със златна монета " Култура “, тъй като нашите съглашения за културен продан са доста от дълго време и доста дейни. Те са доста гостоприемни, когато наши сформира гостуват там, и освен, а те са гостоприемни и към нашите непрекъснато живеещи българи там и им дават територия, на която да демонстрират нашите гении.
Г-жо Златанова, следва Празникът на националните будители. Каква е вашата моментна фотография, която вършиме върху българското учебно заведение? Какво ви харесва и какво ви тормози? Имате ли опасения за развиването на школото, на учениците, на учителите?
Нямаме съществени опасения. Децата са деца, младежите са млади и се интересуват от всичко. Разбира се, че има нещо, което ги притиска в тези обществени мрежи, нещо, на което те желаят да наподобяват, което не е най-хубавият вид, само че не трябва да доближаваме до крайности. Трябва да насърчаваме тези, които са умни и които се отнасят отговорно. Например има огромен спор в учебните заведения – вие знаете, също за Деня на националните будители и за Хелоуин, дали да се забрани, дали да се приказва единствено за нашия празник. Децата са на изрично мнение. Те споделят, че би трябвало и двата празника да се отбележат по някакъв метод. Разбира се, нашият празник е български и би трябвало да му се отдаде изключителна значителност, само че когато става въпрос за нещо по-различно, по-младежко, по-модерно, по-весело, за какво да не им дадем опция и това да отбележат?
А каква е обстановката измежду студентите? Има ли измежду тях запалянковци, хора, които желаят да се занимават с просвета, а не просто да влязат в бизнес традициите на нашето общество?
Имаме наблюдения от институтите на Българска академия на науките и би трябвало да ви кажа, че там много студенти овреме се насочват и аплайват за магистърските стратегии, тези, които те вършат взаимно с университетите. Не мога да кажа нищо изключително сериозно към Софийския университет или към Университета за национално и международно стопанство. Неотдавна на сходна среща популяризирахме работата на Факултета за задгранични езици и на Историческия факултет. Интересът към тези факултети е доста огромен. Това, че има по-малко учащи се и искащи по физика и химия, не е чак толкоз трагично въз основата на стопанската система, която сега демонстрира своята картина за страната ни. Младите хора незабавно се ориентират там, където ще бъдат търсени, където ще бъдат осъществени. И считам, че университетите ни са на положително равнище. Не е належащо да бъдем чак толкоз нетърпеливи към някои пропуски. Разбира се, че може да се желае доста повече що се отнася до практическата устременост и в учебните заведения, и в университетите. Ние бяхме на посещаване в Швеция и там би трябвало да ви кажа, че бяхме доста разчувствани и дори изумени от това по какъв начин локалните младежи не знаят доста фактология по география, физика и химия, само че са доста добре на практика готови да работят незабавно там, където в бъдеще желаят да се осъществят.
Г-жо Златанова, за край – вашето обръщение към българските възпитаници, учители във връзка Деня на националните будители?
Няма по-хубав празник за учителите. Това е една специалност, която в този момент претърпява много компликации и рецензии, доста учители не доближават, не всички учители са на равнището, на което на учениците им се желае да бъдат. Това е несъмнено. Но учителската специалност е нещо в действителност благородно като форма на реализация за човек и аз считам, че с чисто сърце можем да им честитим празника и да им пожелаем в действителност доста достойнство, доста триумфи и да съхраняват най-хубавите обичаи на българското учебно заведение.
Бойко СЕРАФИМОВ
Здравейте, уважаеми слушатели! Разговарям с госпожа Росица Златанова – ръководител на Съвета на Европейската научна и културна общественост и Клуба на българския културен и теоретичен хайлайф. Добре пристигнали в нашия ефир!
Благодаря!
В навечерието на Празника на националните будители вие осъществявате за следващ път една доста значима самодейност. Бихте ли ни разказали?
Разбира се. Ние от 15 години вършим публични срещи и презентации на институции, на градове, на посолства, които осъществят дейна интернационална активност. Наши институции, които реализират тази активност, като се изключи че получиха популяризация, бяха наградени и продължаваме да ги награждаваме с една доста красива златна монета " Култура “. Наградени бяха посолства на Белгия, Дания, Португалия, Индия, Алжир, както и много наши институции, под които поддържат контакти с доста страни, като Народния спектакъл, Националната библиотека, Националния исторически музеи. И всички те се радват на това, че от ден на ден бива разпространявана тяхната активност.
Как решихте да изберете за тази година почетният сътрудник на събитието да бъде Българският състезателен тотализатор?
Ние познаваме активността на множеството държавни институции, които имат допирани точки с културата. И в тази ситуация Българският състезателен тотализатор е във фокуса на публичното внимание, тъй като се знае, че те отделят съществени средства освен за спорта, само че и за поддръжка на културата. Тази година те бяха доста дейни, поддържаха доста културни планове, и е хубаво, че помогнаха освен на най-големите културни събития в столицата, а се насочиха и към дребни селища и не толкоз огромни начинания, които са потребни. Заслужават възторженостти за своето отношение към културата и по тази причина ги поканихме да бъдат сътрудници на това събитие.
Мислите ли, че образецът, който давате вие, като Съвет на Европейската научна и културна общественост, от една страна, и Спортният тотализатор от друга, може да бъде инфектиран, тъй че и други държавни институции също да погледнат настрана от всекидневната си активност и да подкрепят културата в България?
Събитието, което приготвяме, е отдадено на Деня на националните будители и много държавни институции се отнасят съществено освен към развиването на културата, само че и към развиването на науката. Министерството на културата е затрупано с оферти и начинания, Министерството на образованието също, само че би трябвало да ви кажа, че в цялата страна ние познаваме културните календари на доста дребни селища и те са извънредно богати по своята същина. Малките институции не разчитат само на държавните органи, само че е похвално въпреки всичко, че доколкото им е допустимо, и държавните институции оказват помощ. Разбира се, имаме някои упования да бъдат по-динамични, да бъдат по-сериозни и в по-големи мащаби, само че те също желаят да поддържат културата.
Вие казахте, че имате взор върху дребните селища, дребните градчета, тъй като в София е ясно, има всеки ден десетки културни събития, които дават опция за избор, само че какво е равнището отвън София, в дребните обитаеми места? Там, имам възприятието, че когато пристигна някоя театрална режисура, хората с жадност отиват да гледат нещо друго. Как мислите?
Ами с жадност отиват, несъмнено. Ние от време на време се учудваме, че огромните театри или музикалните изпълнители имат доста дълги турнета в цялата страна, само че е хубаво, тъй като хората го желаят. Но по-важното е, че в тези дребни селища също се осъществят извънредно мощна културна стратегия. Давам за образец град Хаджидимово, където в навечерието на Деня на будителите имаше впечатляващо показване - концерт на отбор " Пазарджик “, който е на международно равнище. Сега се сещам за културните събития в град Левски тази година, в град Плевен, знаете Северняшкия отбор да вземем за пример какъв брой е добър. Ние каним в тези градчета освен такава фолклорни сформира, за които те жадуват, само че да вземем за пример Музикалният спектакъл също бива посрещнат доста добре в дребните градове. Нашият взор е, че има симбиоза и не са толкоз зле нещата, просто липсва единна тактика за културата. Всичко се прави събитийно и епизодично, само че въпреки всичко се прави.
Г-жо Златанова, каква е съгласно вас обстановката измежду младежите, тъй като като че ли се основава чувството, че те са непрекъснато в интернет и в обществените мрежи? Има ли интерес измежду младите към достоверната, изконна просвета?
Ами зависи къде е. Както е предстоящо, в градовете отвън столицата този интерес е по-голям. Почти няма град, в който читалището да няма по-няколко състава – дали певчески, дали танцов. Освен бабите, които са останали, хубаво е, че и учениците вземат участие в тези сформира. Ако приказваме за огромните градове, те също намират изява в региона на културата. Ние ще имаме в този момент в събота на това събитие, за което приказваме, танц от хореографското учебно заведение в София. Но освен учениците, които са в това учебно заведение са дейни – те приобщават и други свои другари и основават извънредно забавни съчетания. Те се намират сами по ползи – дали е съвременен танц, дали е хип-хоп, не всички са единствено в интернет. Това е по-видимо, че са нонстоп в обществените медии, само че другояче има доста деца, които жадуват за просвета, и това е доста, доста хубаво.
Как се отнасят посолствата, посланиците на страните, с които вие имате общи действия – Белгия, Словения, Полша, Алжир, Монголия, Испания, Португалия, Азербайджан, Индия, Дания? Те правят оценка ли вашите старания и съпоставят ли ги с техния обичай и просвета в родните им страни?
Разбира се. Те са доста удовлетворени, че се прави оценка това, което вършат. И всички тези посолства, които вие изброихте, осъществят същинска интернационална културна активност. Почти няма страна от тези, които чухме, в които да не са гостували наши сформира. Ето, нощес да вземем за пример говорихме и за Босна и Херцеговина. Нашият Народен спектакъл си поддържа връзка с техния Народен спектакъл, разменят се постановки, идват към 20 000 туристи всяко лято, само че освен на Черноморието, а и с цел да вземат участие в наши фестивали. Те познават нашата активност и се радват, че се прави оценка и това, което те вършат за нас, българите. Посолствата са много впечатлени. Сега да вземем за пример в събота ще поговорим на тази публична среща за Ирландия и ще бъде отличено тяхното посолство със златна монета " Култура “, тъй като нашите съглашения за културен продан са доста от дълго време и доста дейни. Те са доста гостоприемни, когато наши сформира гостуват там, и освен, а те са гостоприемни и към нашите непрекъснато живеещи българи там и им дават територия, на която да демонстрират нашите гении.
Г-жо Златанова, следва Празникът на националните будители. Каква е вашата моментна фотография, която вършиме върху българското учебно заведение? Какво ви харесва и какво ви тормози? Имате ли опасения за развиването на школото, на учениците, на учителите?
Нямаме съществени опасения. Децата са деца, младежите са млади и се интересуват от всичко. Разбира се, че има нещо, което ги притиска в тези обществени мрежи, нещо, на което те желаят да наподобяват, което не е най-хубавият вид, само че не трябва да доближаваме до крайности. Трябва да насърчаваме тези, които са умни и които се отнасят отговорно. Например има огромен спор в учебните заведения – вие знаете, също за Деня на националните будители и за Хелоуин, дали да се забрани, дали да се приказва единствено за нашия празник. Децата са на изрично мнение. Те споделят, че би трябвало и двата празника да се отбележат по някакъв метод. Разбира се, нашият празник е български и би трябвало да му се отдаде изключителна значителност, само че когато става въпрос за нещо по-различно, по-младежко, по-модерно, по-весело, за какво да не им дадем опция и това да отбележат?
А каква е обстановката измежду студентите? Има ли измежду тях запалянковци, хора, които желаят да се занимават с просвета, а не просто да влязат в бизнес традициите на нашето общество?
Имаме наблюдения от институтите на Българска академия на науките и би трябвало да ви кажа, че там много студенти овреме се насочват и аплайват за магистърските стратегии, тези, които те вършат взаимно с университетите. Не мога да кажа нищо изключително сериозно към Софийския университет или към Университета за национално и международно стопанство. Неотдавна на сходна среща популяризирахме работата на Факултета за задгранични езици и на Историческия факултет. Интересът към тези факултети е доста огромен. Това, че има по-малко учащи се и искащи по физика и химия, не е чак толкоз трагично въз основата на стопанската система, която сега демонстрира своята картина за страната ни. Младите хора незабавно се ориентират там, където ще бъдат търсени, където ще бъдат осъществени. И считам, че университетите ни са на положително равнище. Не е належащо да бъдем чак толкоз нетърпеливи към някои пропуски. Разбира се, че може да се желае доста повече що се отнася до практическата устременост и в учебните заведения, и в университетите. Ние бяхме на посещаване в Швеция и там би трябвало да ви кажа, че бяхме доста разчувствани и дори изумени от това по какъв начин локалните младежи не знаят доста фактология по география, физика и химия, само че са доста добре на практика готови да работят незабавно там, където в бъдеще желаят да се осъществят.
Г-жо Златанова, за край – вашето обръщение към българските възпитаници, учители във връзка Деня на националните будители?
Няма по-хубав празник за учителите. Това е една специалност, която в този момент претърпява много компликации и рецензии, доста учители не доближават, не всички учители са на равнището, на което на учениците им се желае да бъдат. Това е несъмнено. Но учителската специалност е нещо в действителност благородно като форма на реализация за човек и аз считам, че с чисто сърце можем да им честитим празника и да им пожелаем в действителност доста достойнство, доста триумфи и да съхраняват най-хубавите обичаи на българското учебно заведение.
Бойко СЕРАФИМОВ
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ