Росен Петров: Словото на Вазов не само е около нас, то е част от нас
Росен Петров Петров е български ефирен сценарист, водещ и продуцент.
На 9 юли (по нов стил) 1850 година в Сопот се ражда Иван Минчов Вазов. Ражда се този, чието слово ще построи това, което през днешния ден назоваваме българска нация.
Нека си напомним малко за него. Словото на Вазов освен е към нас, то е част от нас.
Той основава редица нови думи в българския език.
Опирайки се на националната тирада, той пръв сътворява думи като „ изгрев ”, „ заник ”, „ здрач ”, „ на разсъмване ”, „ полъх ”, „ екот ”. Лексикалното му благосъстояние включва над 31 500 неповторими думи. Той е основател на първото списание за литература – „ Зора ”, на първото списание за просвета – „ Наука ”, на първия български разказ, на първия научнофантастичен роман.
На 9 юли 1970 година по случай 120-годишнината от рождението на Вазов, поетът Георги Джагаров произнася тирада, в която може би най-точно и прочувствено разказва смисъла на „ патриарха на българската литература ” за нас българите. Ето част от нея:
„..ако Ботев е светкавицата, която раздира облаците на петвековното непознато владичество, не е ли Вазов дъждът, който се изля от тях, с цел да извърши с живителни сокове към момента празните вени на България, да оплоди душите ни и да ги възроди за нов живот?
Детето чурулика: „ Аз съм българче ”, младежът пее: „ Българийо, майко блага ”, възрастният шепне: „ Българийо, за тебе те умряха ”.
България – ето думата, с която поетът покръстваше поколенията и с която ги призоваваше на труд и на героизъм.
Ето онази сладка дума, която той ни даде за тъга и наслада, за молитва и за рев, за ария и за марш… С тази дума Вазов правеше от нас хора, от хората – българи и от българите – нация…
От висотата на днешното празненство ние виждаме, че не е задоволително да назовем Вазов единствено патриарх. Той е нещо велико и необхватно.
Вазов, това сме ние.
Вазов, това е народът български.
Вазов, това е България! ”
Край на цитата.
Силни думи. Днес те може към този момент да звучат по този начин:
Вазов това сме ние. Или най-малко – това сме ние, каквито сме били.
Вазов, това е България. Или най-малко – България, каквато сме имали.
Нека помним.
Заглавието е на редактора
