Росен Карадимов: Всичко на трапезата ни е внос, нямаме контрол върху ценообразуването му
Росен Карадимов: Всичко на трапезата ни е импорт, нямаме надзор върху ценообразуването му
„ България няма продоволствена сигурност. Това значи, че всичко, което ядем, е импорт. А ние на практика ние нямаме надзор върху неговото ценообразуване “. Това сподели ръководителят на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) Росен Карадимов.
„ Дискусията в бюджетната комисия беше много съдържателна,
само че законът самичък по себе си няма да докара до стоп на цените. Той е част от комплекс от ограничения, които се надявам, че ще бъдат взети “, уточни той.
„ Прогресивна България “ внесе в Народното събрание пакет с
съответни ограничения, с които да овладеят високите цени у нас. Предвидени са два законопроекта, свързани с Комисията за защита на конкуренцията и Закона за отбрана на потребителите.
„ Според тези законови пълномощия се усилва
функционалността и пълномощията на регулатора, какъвто е Комисия за защита на конкуренцията, и на контролните органи, каквато е КЗП. Това разграничаване е доста значимо “, изясни Карадимов.
По думите му въз основата на секторния разбор, който са
създали още през декември предходната година, проблемите са толкоз дълбоки, че самичък по себе си законодателен акт не може да ги позволи, в случай че той не бъде координиран с спомагателни законодателни начинания в бранш „ Храни “ и с управнически дейности на изпълнителната власт.
„ Има детайл на далавера, има детайл на логика на психиката,
има детайл на субективни фактори при цените. Но нашият секторен разбор сподели нещо, което е злокобно – от 2020 до 2025 година с 66% са намалели стопанствата, които отглеждат крави майки. С 67% по- малко са стопанствата, които отглеждат овце майки.
Със 70% са намалели стопанствата, които отглеждат кози “, разясни Карадимов.
„ Това е един от обективните фактори, които демонстрират, че с цел да се решат тези проблеми, трупани десетилетия обратно, е нужна сложна политика за земеделието в България, в бранша на храните, стимулиране на кооперативите, стимулиране на
късите вериги на доставки, стимулиране на обичайна търговия “, сподели Карадимов пред bTV.
По думите му функционалността на Комисия за защита на конкуренцията не е ориентирана към крайната цена на продукта. „ Тя е много по-важна и по-невидима. Това са връзките сред производителя и веригата. Защото това не е очевидно, само че има доста далечни последствия. Ако приказваме за 90% надценка, която комерсиалната верига прави,
по-важна е структурата ѝ. А половината от нея е за сметка на производителя “.
„ Потребителят би трябвало да знае, че в дълготраен проект тази наклонност е по-опасна. Тя води до обезлюдяване на региони, колене на животни, разпродажба на цялостен един бранш. Млечният бранш в България е в сериозна обстановка.
При плодовете и зеленчуците нещата са трагични “, счита Карадимов.
Карадимов показа, че надценката, която една верига поставя на кг гауда, е 25%. „ Надценката, която се калкулира при българското овче сирене, е 100%. Това не идва от прищявката на веригата, а тъй като производителят на гауда е толкоз мощен
в своите договорни връзки с веригата, че той слага изискванията “.
„ Ние сме залели пазара с едно много демократично допускане на тъй наречените съвременна търговия. Не желая да приказвам неприятно против тях. Те са основни от позиция на комерсиалния оборот сега. Но производителят няма къде да отиде. Няма опция “, сподели Карадимов.
„ България няма продоволствена сигурност. Това значи, че всичко, което ядем, е импорт. А ние на практика ние нямаме надзор върху неговото ценообразуване “. Това сподели ръководителят на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) Росен Карадимов.
„ Дискусията в бюджетната комисия беше много съдържателна,
само че законът самичък по себе си няма да докара до стоп на цените. Той е част от комплекс от ограничения, които се надявам, че ще бъдат взети “, уточни той.
„ Прогресивна България “ внесе в Народното събрание пакет с
съответни ограничения, с които да овладеят високите цени у нас. Предвидени са два законопроекта, свързани с Комисията за защита на конкуренцията и Закона за отбрана на потребителите.
„ Според тези законови пълномощия се усилва
функционалността и пълномощията на регулатора, какъвто е Комисия за защита на конкуренцията, и на контролните органи, каквато е КЗП. Това разграничаване е доста значимо “, изясни Карадимов.
По думите му въз основата на секторния разбор, който са
създали още през декември предходната година, проблемите са толкоз дълбоки, че самичък по себе си законодателен акт не може да ги позволи, в случай че той не бъде координиран с спомагателни законодателни начинания в бранш „ Храни “ и с управнически дейности на изпълнителната власт.
„ Има детайл на далавера, има детайл на логика на психиката,
има детайл на субективни фактори при цените. Но нашият секторен разбор сподели нещо, което е злокобно – от 2020 до 2025 година с 66% са намалели стопанствата, които отглеждат крави майки. С 67% по- малко са стопанствата, които отглеждат овце майки.
Със 70% са намалели стопанствата, които отглеждат кози “, разясни Карадимов.
„ Това е един от обективните фактори, които демонстрират, че с цел да се решат тези проблеми, трупани десетилетия обратно, е нужна сложна политика за земеделието в България, в бранша на храните, стимулиране на кооперативите, стимулиране на
късите вериги на доставки, стимулиране на обичайна търговия “, сподели Карадимов пред bTV.
По думите му функционалността на Комисия за защита на конкуренцията не е ориентирана към крайната цена на продукта. „ Тя е много по-важна и по-невидима. Това са връзките сред производителя и веригата. Защото това не е очевидно, само че има доста далечни последствия. Ако приказваме за 90% надценка, която комерсиалната верига прави,
по-важна е структурата ѝ. А половината от нея е за сметка на производителя “.
„ Потребителят би трябвало да знае, че в дълготраен проект тази наклонност е по-опасна. Тя води до обезлюдяване на региони, колене на животни, разпродажба на цялостен един бранш. Млечният бранш в България е в сериозна обстановка.
При плодовете и зеленчуците нещата са трагични “, счита Карадимов.
Карадимов показа, че надценката, която една верига поставя на кг гауда, е 25%. „ Надценката, която се калкулира при българското овче сирене, е 100%. Това не идва от прищявката на веригата, а тъй като производителят на гауда е толкоз мощен
в своите договорни връзки с веригата, че той слага изискванията “.
„ Ние сме залели пазара с едно много демократично допускане на тъй наречените съвременна търговия. Не желая да приказвам неприятно против тях. Те са основни от позиция на комерсиалния оборот сега. Но производителят няма къде да отиде. Няма опция “, сподели Карадимов.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ




