Барселона сгреши, като се предовери на Роналд Куман
Роналд Куман най-сетне бе свален от поста си на старши-треньор в Барселона, откакто тимът му инкасира втора поредна турнирна загуба от Райо Валекано. Но решението за раздялата като че ли пристигна прекомерно късно, тъй като сезонът на клуба е съвсем прахосан с оглед задатъка, който имат съперниците пред „ каталунците “. Къде обаче всичко се обърка?
Нека се върнем година и половина обратно, когато холандецът бе назначен отпред на Барса. Той пое щафетата от Кике Сетиен след това пагубно 8:2 в Шампионската лига. Куман напусна поста на селекционер за Нидерландия, откакто таман бе класирал страната си за Евро 2020, само че не пожела да изчака до идващото лято, с цел да приключи започнатото с „ лалетата “. Това преди всичко говореше за непрофесионализъм от негова страна и болна упоритост, с цел да получи най-престижната, само че и най-трудната работа на света.
„ Каталунците “ още тогава бяха наясно, че дните на доминация из европейските терени са към своя край, тъй като финансовото положение бе достигнало дъното, а Лионел Меси все по-рядко намираше сили, с цел да продължава да носи клуба върху плещите си. Предстояха и президентски избори през лятото, което вещаеше още земетресения на „ Ноу Камп “.
Барселона бе в обстановката, в която има потребност от човек, който да не бъде претрупан с огромни упования, само че също по този начин да знае по какъв начин да работи с младите гении от школата. Освен това той трябваше да поддържа духа в съблекалнята, като държи удовлетворени хора като Меси, Бускетс, Пике и Алба, тъй като точно те са гръбнакът на отбора.
Куман обаче е човек, който желае да бъде в центъра на всичко. Той постоянно е бил фигура с темперамент още от дните, в който играеше футбол. И въпреки това по-често да е от изгода за един треньор, в Барселона се изискват малко по-дипломатични умения, с цел да върви клуба напред.
Нека погледнем обратно в кариерата му на ментор. Виждаме, че той рядко се задържа някъде повече от година-година и половина. Най-дългите му престои са в Аякс (1180 дни) и Фейенорд (1071 дни), само че даже в двата нидерландски гранда той не остави изключително положителни усещания. До момента той е съумял да завоюва на три пъти купата в Ередивизие, един път подвига Купата на Холандия и общо 5 пъти победи със Суперкупите на Испания, Нидерландия и Португалия.
В същото време той трябваше да убеди всички на „ Ноу Камп “, че е подготвен да върне трофеите във витрината с прагматичния си жанр и чести ротации в позициите на съществени свои играчи. За информация единствено посочваме, че главен стожер в защитата продължава да е Жерард Пике, макар напредналата си възраст и макар обстоятелството, че до наскоро Самюел Юмтити бе считан за един от най-обещаващите бранители в Европа. Сержиньо Дест пък е играл на позициите на левия и десния бек, както и на дясното крило. Невръстният Педри бе експлоатиран във всеки един вероятен миг, до момента в който не се контузи, единствено и единствено Филипе Коутиньо и Серхи Роберто да бъдат употребявани на всевъзможни други позиции, само че не и на титулярните си. Мартин Брайтвайт трябваше да наследи изгонения от Куман Луис Суарез, а Люк де Йонг се оказа обичаната му промяна.
Като извадим към този момент Лионел Меси от уравнението, виждаме, че предишният сезон бе изнесен на процедура от самия аржентинец, макар „ положителните “ планове на треньора. Все отново, когато шесткратният притежател на „ Златната топка “ играе с въодушевление, няма мощ на света, която да го накара да спре. Освен приключването на контракта му, несъмнено.
Винаги сме считали, че всеки един треньор би трябвало да получи прочут заем на доверие, с цел да може концепциите му да стартират да работят на терена. Играчите имат потребност от няколко месеца, с цел да свикнат с новите подготвителни процеси, водачите имат потребност да се убедят, че ги управлява верният човек, а младите би трябвало да схванат, че вървят в вярната посока. Но в тази ситуация с Куман бе явно, че всичко се движи в неправилната посока, тъй като решенията се вземаха на парче.
За всекиго е ясно, че Барселона има проблем със отбраната и това даже беше в най-силните години на отбора с Карлес Пуйол, Хавиер Масчерано, Дани Алвеш и Ерик Абидал. Нидерландският треньор обаче реши да прави корекции в офанзивата, вместо да се концентрира върху намирането на дълготрайно решение за хората пред Марк-Андре тер Стеген. В центъра на терена пък виждаме един Франки де Йонг, който настойчиво е насилван да се трансформира в новия Шави, само че истината е такава, че втори като него едва ли скоро ще се появи, колкото и надарен да е някогашният състезател на Аякс. Младият Ансу Фати получи фланелката с №10 на гърба, само че за разлика от предходния ѝ притежател той не разполага към себе си с хора от ранга на Андрес Иниеста, с цел да му оказват помощ да се развие.
Всичко това идва, с цел да ни покаже, че Роналд Куман трябваше да е треньор, който да придаде нов образ на Барселона, с цел да приготви клуба за времето след Лео Меси. Вместо това видяхме един кахърен човек, който повече се тормози за журналистическите въпроси по време на конференция, в сравнение с за образа на отбора му във всеки идващ мач.
Той се ползваше с прекомерно огромно доверие от Жоан Лапорта и сътрудниците му, а с актуалното уволняване сезонът на процедура към този момент е загубен.
Неприятното за грандове от ранга на Барселона е, че в средата на сезона е доста мъчно да намерят треньор, който да има нужните качества, с цел да строи редиците в състава в верния ред. Трудно някой с класа би се съгласил да напусне поста си сега, а безработните топ експерти се броят на пръсти. Сред тях въпреки всичко са имената на Антонио Конте и Зинедин Зидан, само че едва ли французинът ще се реши на сходна крачка в кариерата си, а италианецът наподобява по-скоро подготвен да застане отпред на Манчестър Юнайтед. Това оставя Лапорта с единствения избор да върне Шави в Каталуня и да му даде най-малко година-две, с цел да върне изгубеното на родния му клуб. Дали това ще стане, ще разберем напълно скоро.
Нека се върнем година и половина обратно, когато холандецът бе назначен отпред на Барса. Той пое щафетата от Кике Сетиен след това пагубно 8:2 в Шампионската лига. Куман напусна поста на селекционер за Нидерландия, откакто таман бе класирал страната си за Евро 2020, само че не пожела да изчака до идващото лято, с цел да приключи започнатото с „ лалетата “. Това преди всичко говореше за непрофесионализъм от негова страна и болна упоритост, с цел да получи най-престижната, само че и най-трудната работа на света.
„ Каталунците “ още тогава бяха наясно, че дните на доминация из европейските терени са към своя край, тъй като финансовото положение бе достигнало дъното, а Лионел Меси все по-рядко намираше сили, с цел да продължава да носи клуба върху плещите си. Предстояха и президентски избори през лятото, което вещаеше още земетресения на „ Ноу Камп “.
Барселона бе в обстановката, в която има потребност от човек, който да не бъде претрупан с огромни упования, само че също по този начин да знае по какъв начин да работи с младите гении от школата. Освен това той трябваше да поддържа духа в съблекалнята, като държи удовлетворени хора като Меси, Бускетс, Пике и Алба, тъй като точно те са гръбнакът на отбора.
Куман обаче е човек, който желае да бъде в центъра на всичко. Той постоянно е бил фигура с темперамент още от дните, в който играеше футбол. И въпреки това по-често да е от изгода за един треньор, в Барселона се изискват малко по-дипломатични умения, с цел да върви клуба напред.
Нека погледнем обратно в кариерата му на ментор. Виждаме, че той рядко се задържа някъде повече от година-година и половина. Най-дългите му престои са в Аякс (1180 дни) и Фейенорд (1071 дни), само че даже в двата нидерландски гранда той не остави изключително положителни усещания. До момента той е съумял да завоюва на три пъти купата в Ередивизие, един път подвига Купата на Холандия и общо 5 пъти победи със Суперкупите на Испания, Нидерландия и Португалия.
В същото време той трябваше да убеди всички на „ Ноу Камп “, че е подготвен да върне трофеите във витрината с прагматичния си жанр и чести ротации в позициите на съществени свои играчи. За информация единствено посочваме, че главен стожер в защитата продължава да е Жерард Пике, макар напредналата си възраст и макар обстоятелството, че до наскоро Самюел Юмтити бе считан за един от най-обещаващите бранители в Европа. Сержиньо Дест пък е играл на позициите на левия и десния бек, както и на дясното крило. Невръстният Педри бе експлоатиран във всеки един вероятен миг, до момента в който не се контузи, единствено и единствено Филипе Коутиньо и Серхи Роберто да бъдат употребявани на всевъзможни други позиции, само че не и на титулярните си. Мартин Брайтвайт трябваше да наследи изгонения от Куман Луис Суарез, а Люк де Йонг се оказа обичаната му промяна.
Като извадим към този момент Лионел Меси от уравнението, виждаме, че предишният сезон бе изнесен на процедура от самия аржентинец, макар „ положителните “ планове на треньора. Все отново, когато шесткратният притежател на „ Златната топка “ играе с въодушевление, няма мощ на света, която да го накара да спре. Освен приключването на контракта му, несъмнено.
Винаги сме считали, че всеки един треньор би трябвало да получи прочут заем на доверие, с цел да може концепциите му да стартират да работят на терена. Играчите имат потребност от няколко месеца, с цел да свикнат с новите подготвителни процеси, водачите имат потребност да се убедят, че ги управлява верният човек, а младите би трябвало да схванат, че вървят в вярната посока. Но в тази ситуация с Куман бе явно, че всичко се движи в неправилната посока, тъй като решенията се вземаха на парче.
За всекиго е ясно, че Барселона има проблем със отбраната и това даже беше в най-силните години на отбора с Карлес Пуйол, Хавиер Масчерано, Дани Алвеш и Ерик Абидал. Нидерландският треньор обаче реши да прави корекции в офанзивата, вместо да се концентрира върху намирането на дълготрайно решение за хората пред Марк-Андре тер Стеген. В центъра на терена пък виждаме един Франки де Йонг, който настойчиво е насилван да се трансформира в новия Шави, само че истината е такава, че втори като него едва ли скоро ще се появи, колкото и надарен да е някогашният състезател на Аякс. Младият Ансу Фати получи фланелката с №10 на гърба, само че за разлика от предходния ѝ притежател той не разполага към себе си с хора от ранга на Андрес Иниеста, с цел да му оказват помощ да се развие.
Всичко това идва, с цел да ни покаже, че Роналд Куман трябваше да е треньор, който да придаде нов образ на Барселона, с цел да приготви клуба за времето след Лео Меси. Вместо това видяхме един кахърен човек, който повече се тормози за журналистическите въпроси по време на конференция, в сравнение с за образа на отбора му във всеки идващ мач.
Той се ползваше с прекомерно огромно доверие от Жоан Лапорта и сътрудниците му, а с актуалното уволняване сезонът на процедура към този момент е загубен.
Неприятното за грандове от ранга на Барселона е, че в средата на сезона е доста мъчно да намерят треньор, който да има нужните качества, с цел да строи редиците в състава в верния ред. Трудно някой с класа би се съгласил да напусне поста си сега, а безработните топ експерти се броят на пръсти. Сред тях въпреки всичко са имената на Антонио Конте и Зинедин Зидан, само че едва ли французинът ще се реши на сходна крачка в кариерата си, а италианецът наподобява по-скоро подготвен да застане отпред на Манчестър Юнайтед. Това оставя Лапорта с единствения избор да върне Шави в Каталуня и да му даде най-малко година-две, с цел да върне изгубеното на родния му клуб. Дали това ще стане, ще разберем напълно скоро.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ