Романтичните комедии от 90-те години са едни от най-забавните и

Романтичните комедии от 90-те години са едни от най-забавните и жизнеутвърждаващи филми, в които всеки би могъл да откри нещо за себе си. Това разяснява в предаването " Сториборд " на радио " Фокус " журналистът и водещ Петя Дикова.

Голям почитател на филмите от 90-те години, за нея е неразбираемо за какво към този момент не се вършат такива типичен сантиментални комедии, които са доста по-хубави от сегашните филми, като даде образец с сантименталната комедия " Нотинг Хил “ (Notting Hill), който съгласно нея е един епитом в жанра.

Ромкомите постоянно са упреквани, че са доста предсказуеми, че са дефинирани, само че филмите, които се постановат сега – ужаси и някакви други блокбъстъри, също за дефинирани, обясни още тя: " Липсват ми тези филми които ти дават усмивка. Това е род, който съществува от Древна Гърция. “ Според журналиста друго пояснение за какво не се вършат повече сантиментални комедии е в приходите – във времена, когато е доста по-трудно да се продават билети за кино.

По думите й 90-тарските филми имат триумфи, тъй като са същински и покрай живота на хората. В тях всеки може да открие личната си истина, парченце от живота си в една художествена творба. " Моята огромна луда гръцка женитба “ (My Big Fat Greek Wedding) е един от най-успешните филми в жанра, за който проработва положителният усет на Рита Уилсън и тя ни подари този филм при 2 милиона начална инвестиция, което в холивудски мащаб даже и преди 15-20 години е нищо. И този филм е доста покрай хората – с имигрантска тематика, със сблъска на културите, с приемането в друго семейство, с традициите. " В " Наистина обич “ (Love Actually) магията на автентизма работи и тя минава през десетилетията. Заради " Нотинг Хил “ (Notting Hill) всички туристи търсим синята врата в къщата – ето, имаш нещо, което е измислено, някаква митология, която живее. А при " Барби “ е мъчно да имаш тази идентификация. “

Според журналиста българската класика " Вчера “ е шедьовър и справедливо заема челните места на всички ранглисти за обичани филми на генерации българи. " Това е един от филмите, с които аз се гордея. Той носи един необикновен сантимент, даже в този момент ми звучи доста модерно и скърбя, че не е имал тази интернационална орис и на " Оскар “ подиум, която съгласно мен заслужава. Първоначално държавната комисия го дефинира като " кичозен “, а музиката на гениалния Кирил Маричков като скучна, по тази причина пък продължителна, “ показа още тя.

Един от паметните сериали на 90-те години е " Приятели “, който е напредничав на доста равнища и всички доста обичахме да гледаме, и който в този момент като че ли е неуместен и политнекоректен. " Той оформи британския ми език – по този начин учих нови думи, оформи мирогледа ми по тази причина по какъв начин би трябвало стереотипно да подредя личния си облик в приятелския ми кръг и какво да чакам от първата ми среща с Ню Йорк. Гледайки сериала в този момент, настръхвам, тъй като всяка втора сцена е на ръба: или ще се появи цигарка, или ще се появи политнекоректен коментар, или нещата, които виждаме и чуваме от настоящия филтър на тънкото необидно, което съвремието напълно вярно е направило толкоз сензитивно, в действителност би направил съществуването на " Приятели “ тотално невероятно. Но въпреки всичко тези шестимата са безусловно паметни, “ безапелационна е тя.

Според водещия Благой Д. Иванов насилственият опит да се диверсифицира изкуството е политически активизъм и прави нещата неестествени. " Много е елементарно да съдиш от пиедестала на съвремието предишното, само че е и извънредно непочтено. “