Романът на Ваня Петкова „Бог е Любов“ пробужда за истината в Деня на Будителите
Романът на Ваня Петкова „ Бог е Любов “ пробужда за истината в Деня на Будителите.
На 1 ноември 2024 година, в Деня на Будителите излиза неиздадения досега, скришен, прикрит и незавършен разказ на огромната българска поетеса Ваня Петкова „ Бог е Любов “ / Житие на една свята грешница /, (изд. Книгомания). Стилно завършеното издание от 250 страници излиза с мека корица и приказен, грабващ дизайн – дело на Джозеф Ал-Ахмад, създател на цялостното художествено оформление на книгата и внук на авторката.
Премиерата на книгата в София ще се състои на 14 ноември от 18:30 ч. в книжовен клуб „ Перото “ в НДК. Семейството на авторката и този път се придържат към не обичайното показване на литературното произведение, като са приготвили доста изненади, разкриващи постоянно задаваните въпроси: за какво романът е бил прикрит? От кого го е скрила Ваня Петкова? Защо не го е довършила, само че е оставила проекта в ръкописа си? Защо го написа над двадесет години? На всички тези въпроси фамилията на авторката ще отговорят на феновете персонално, доста от отговорите ще преоткрият в късометражния документален филм на Християн Иванов, който за пръв път ще бъде прожектиран пред огромна публика.
В представянето ще вземат присъединяване и актрисите - Михаела Павлова (позната от “София Ден и Нощ ” и формата “Dancing Stars) както и изгряващата Мария-Радена Божкова, приключила НАТФИЗ през 2023 година в класа на проф. Атанас Атанасов. Професионалните артисти ще пренесат феновете в няколко епизода от сюжета на една същинска история, на един действително изживян живот.
„ Предварително зная, че това откровено, кърваво писание няма
да бъде оповестено тук, а може би ще бъде един ден, само че
това бе повода да не оформя тази писмена рана,
алегорично наречена „ книга “ или „ дневник “
през тези 20 години. ”
Споделя самата Ваня Петкова още през 1989 година
„ Бог е обич “ е изповед на една свята грешница, както споделя самата авторка. Защо грешница, и за какво свята? Това излиза наяве от наличието на тази изповед. Но дали елементарно ще стигне читателят до границата сред грешницата и светицата? Това към този момент е същността на въпроса, а отговорът е някъде там, сред страниците на заплетения лабиринт на мисли, събития, герои и техните прекарвания “, споделя журналистката Оля Ал-Ахмед, която е щерка на авторката и редактор на романа. Всъщност тъкмо тя намира ръкописа преди време закътан в тайните скривалища в дома на Ваня Петкова в с. Езерово, където тя прекарва последните 9 години от живота си... В прашната остаряла зелена директория години наред се е криела истината за бурния и неразбираем от обществото живот на огромната българска и международна поетеса, постоянно наричана бунтарка.
„ Бог е Любов “ - е истината на истините! „ Бог е Любов “ – е сага на човешките връзки в средата и края на XX век. „ Бог е Любов “ е скритата изповед на една свята грешница, бъркала не тъй като желае да съгрешава, а тъй като са я тласкали към съгрешение, само че тя намира в себе си сили да изповяда своето неверно житие. „ Бог е Любов “ - е недовършен фрагмент от един бърз, къс и кондензиран живот, който изгрява като факла и внезапно стопира, оставяйки след себе си доста въпросителни. „ Бог е Любов “ - е святата битка срещу атеизма, срещу режима, който те „ хваща за гърлото “ и постепенно те убива, срещу расизма и шовинизма. „ Бог е Любов “ - е разобличаването на подправената земна плътска обич и разкриването на пътя към Светлината, към най-святата и безконечна Любов – тази към Бог! “ Така Оля Ал-Ахмед дефинира творбата на нейната майка, поетесата Ваня Петкова.
Сред първите читатели на романа „ Бог е Любов “ е журналистът Исак Гозес, чийто отзвук стои и на гърба на корицата:
„ Книга като тази, която в този момент държите в ръцете си, не се написа нито в кабинети, нито на бюро, нито за един ден. Тя се написа цялостен живот, върху разранено коляно, което боли, и с ръце, които в миналото са били нежни, само че към този момент са втвърдени от мазоли. В нея макар, че думата ЛЮБОВ е в заглавието, любовта, сякаш е минимум. Тя избива като нежно красиво цвете, само че за малко. После то е утъпкано от тежките ботуши на завистта, изневярата, похотта, от всичко, което го допре. ”
