Романът на Рене Карабаш Остайница влезе в дългия списък на

Романът на Рене Карабаш " Остайница " влезе в дългия лист на тазгодишните номинации за интернационалната литературна премия " Букър ". Тя е Човек на деня на Свободна Европа.

“Книгата ми е номинирана за Международен Букър! Не мога да ви опиша по какъв начин се усещам и какъв брой от дълго време не съм плакала от щастие… ”, написа Рене Карабаш във Facebook.

На 24 февруари писателката се буди с номинация за литературната премия - за англоезичния превод на романа ѝ “Остайница ” . Той се споделя “She who remains ” и е дело на преводачката и писателка с български генезис Изидора Анжел .

Освен на британски, романът е преведен на още най-малко 12 езика, тя е и първата българска книга, която излиза на бразилския пазар, а нейни преводи на френски и британски са носители на локални литературни награди.

Певицата Дуа Липа го слага на фокус в своя хартиен клуб преди няколко седмици. “Егати кефа ”, написа Карабаш във Facebook тогава.

“Остайница ” ни споделя за живота на дамите от отдалечена албанска общественост и избора им- да станат върли девици и да продължат живота си като мъже, или да се примирят с традицията на уредения брак. За книгата Карабаш се въодушевява от галерия на фотографката Пепа Христова , пред чиято камера застават албанските по този начин наречени “Клетвени девици ”.

Историята в “Остайница ” е колкото персонална, толкоз и описваща общочовешките конфликти сред ограничаващите поверия, сянката на контузиите и свободата.

“Откривам персоналния си проблем, мъчителното в нас и диря същата рана, доста по-голяма, радикализирана, с цел да мога да покажа максимума до каква степен може да се стигне. Използвам го и като притча, като метафора. За мен е значимо да открия раната и да я изцелявам първо в себе си, тъй като в случай че го направя за себе си – има късмет това да се случи и с читателя ”, споделя Карабаш за списание.

Едно кльощаво русо момиче, въоръжено с пушки и лъкове, което караше балканчетата и симсоните на момчетата и псуваше на турски - по този начин Карабаш разказва детството си пред.

Tя е родена в година на промяна- 1989 година в ловешкото село Александрово. Детството ѝ я учи на доста, само че най- към този момент да декларира себе си, даже когато се съмняват в нея.

“Сега ще се обадя на баба ми, да й се похваля. Тя хабер си няма какво е Букър, само че какво от това, щом ще отиде в селския магазин, ще купи бонбони Амфора и ще почерпи с тях цялото село ”, написа Карабаш във Facebook.

Писателката, по това време Ирена Иванова , приключва езиковата гимназия в Ловеч, която е и театрална площадка на българския филм “Вчера ”. После учи приложна филология с британски и френски във Великотърновския университет. Тя продължава образованието си в Анже, Франция, където учи литература, а в Новия български университет приключва магистратура по постановка.

Псевдонима Рене Карабаш Ирена стартира да употребява след времето си във Франция, където всички ѝ споделят Рене. Карабаш взима семейството на майка си, която желае да резервира и за която има вяра, че пази нея.

Читателите се срещат с Карабаш с първата ѝ стихосбирка “Хълбоци и пеперуди ” . Заедно с Илиян Любомиров и Константин Трендафилов (Папи Ханс) тя прави турне из страната, където, четейки лирика, вижда своите стихове в огледалото от младежите, пристигнали да слушат, а те не са малко.

Зад нея застава издателската къща " Жанет 45 " , която издава и идващите ѝ книги - “Писма на Омар до бъдещата му брачна половинка ”, “Братовчедката на Зорбас ”, “3/4 обич ” , “Остайница ”, “Някой ме вика по име ” .

Познавателния си интервал с професионалното писане Карабаш вижда като години на сантиментална независимост.

“Всичко стартира от този таван. Аз таман бях пристигнала в София и се какавидирах в Рене Карабаш. Като рок звезди ще дойдем с леко забавяне, не с какво да е, а яхнали мотор! Все отново сме поетичните звезди на България и не може да се излагаме с таксита или да вървим пеш ”, споделя тя.

Освен в литературата, Карабаш намира проводник на своето творчество в актьорската игра. Писателката споделя, че от дребна е намирала ентусиазъм в сцената, само че ден преди изпитите за НАТФИЗ тя взема решение да се откаже от фантазията.

Успява да я осъществя години по- късно. На това дава началото инцидентна среща във Facebook. Агенция намира профила ѝ и предлага да се опитва за роля във кино лентата “Безбог ”.

Името зад плана - режисьорката Ралица Петкова , я убеждава, че планът си коства и кастинг по-късно Карабаш е нестабилната, наркозависима здравната сестра Нина, която краде и продава персоналните документи на своите заболели от деменция пациенти.

За присъединяване си в “Безбог ” Рене е провокирана да откри път към героинята. За кино лентата тя изкарва шофьорска брошура и курс за медицински сестри. Писателката дефинитивно се потапя в методичната актьорска игра, когато Петкова я провокира да проси на Женския пазар.

“Това беше методът да ми смаже егото. Просех на улицата, влизах в питейни заведения с проститутки. А Ралица от самото начало вървеше след мен и ме наблюдаваше “, споделя Карабаш пред.

Усилията са увенчани с триумф, европейски. Карабаш печели един сребърен леопард, един алуминиев кон, една златна роза и сърцето на Сараево - все награди от влиятелни кино фестивали.

Друг триумф в киното на Карабаш е работата по сюжета на българския сериал “Те, вълните ”. Идеята идва след диалог с Теодора Духовникова и скъсана икона на Св. София и дъщерите ѝ, която Рене намира на улицата.

Двете събития, съдбоносно директно едно след друго, ѝ подсказват, че българската телевизия има потребност от история със мощни женски характери.

Когато не написа, не режисира, не играе и не обира световноизвестни награди за литература и кино, можете да намерите Рене Карабаш отдадена на своята академия за креативно писане “Заешка дупка ” , от която за последното десетилетие са излезли цялостен “легион ” създатели.

В екипа от учители е имало същински литературни звезди като Георги Господинов, Виктория Бешлийска и Георги Бърдаров .