Рецензия на „Цветът лилав“: Все още тук
Романът на Алис Уокър от 1982 година „ Цветът виолетов “ се оказа сложен за адаптиране по метод, който резервира силата на книгата. Част от казуса е, че това е епистоларен разказ, род, който е ефикасен, тъй като това, което героите крият, е толкоз разобличително, колкото и това, което разкриват. Но буквите са извънредно сложни за преместване в по-визуални форми, като спектакъл и филм. Гласът зад кадър може да помогне, само че единствено ненапълно.
По-голямо предизвикателство обаче е спестовният и прям звук, който Уокър предава на Сели Харис, дамата в центъра от историята, който е безпаричен и негър и живее в Грузия от началото на века. Тя написа на Бог, започвайки от младостта си, през която е неведнъж изнасилвана от мъжа, който счита за татко си, ражда две деца, единствено с цел да й ги отнеме, и е принудена да се омъжи за принудител, който на процедура я възприема единствено като домакински плебей.
Дугата на историята е пътуването...
Прочетете целия текст »
