Набоковият Дар за читателите с ново издание
Романът " Дар ", с който геният Владимир Набоков се изяснява в обич на литературата, живота, пеперудите и една жена, е още веднъж в българските книжарници след 24 години неявяване. Второто издание на шедьовъра в превод на Пенка Кънева излезе с корица, нарисувана от Люба Халева, и с логото на " Лист ", научи ДУМА от Елена Кръстева, редакторка в издателството. Това е последното произведение, писано от Набоков на родния му съветски език, и мнозина откриват в него директни податки и настроения от ранния емигрантски живот на писателя.
Младият Фьодор Константинович-Годунов-Чердинцев задвижва и съчинява сюжета на романа. Също като основателя си Набоков, и той обича пеперудите и шахмата и е потомък на съветски аристократи. Сега обаче - отново както Набоков - населява мизерни квартири в Берлин, а в куфара му има повече чернови в сравнение с долни дрехи. Радва се на първата си стихосбирка, блъска си главата над шахматни задания, влюбва се в момичето на хазяите и сънува бъдещия си разказ.
С днешна дата щедростта на " Дар " и към читателите, и към писателите, е безспорна. В началото обаче романът мъчно си пробива път - оповестен е в пет броя на парижкия сборник " Современные мемоари " през 1937 и 1938 година Заради внезапния звук на четвъртата глава, отдадена на Чернишевски, тя е отрязана от издание. Романът излиза в целокупност едвам през 1952 година, оповестен от нюйоркското издателство " Чехов ". Това е и първата съветска книга на Набоков, издадена по разпоредбите на новия съветски правопис. В някогашния Съветски съюз " Дар " излиза през 1990 година с логото на московското издателство " Слово ".
В предговора си към цялостното издание на романа създателят отбелязва: " Тъй като светът на " Дар " е по този начин фантасмагоричен, както множеството мои светове, мога да приказвам за тази своя книга от позициите на известно отдалечаване от нея. Това е прочее последният разказ, който съм написал или ще напиша на съветски език. Героинята в него не е Зина, а съветската литература. Основното в първата глава са стихотворенията на Фьодор. Втората отразява въздействието на Пушкин върху креативното развиване на младежа и опита му да опише експедициите на своя татко зоолог. Третата глава измества фокуса върху Гогол, само че в центъра й е любовното стихотворение, отдадено на Зина. Книгата на Фьодор за Чернишевски, една серпантина вътре в сонет, е средоточие на четвъртата. Последната глава съчетава всички предишни тематики и внушава чувство за книгата, която Фьодор мечтае да напише някой ден: " Дар ". Питам се до каква степен въображението на читателя ще изпроводи младите влюбени, откакто те изоставен сцената. "
Младият Фьодор Константинович-Годунов-Чердинцев задвижва и съчинява сюжета на романа. Също като основателя си Набоков, и той обича пеперудите и шахмата и е потомък на съветски аристократи. Сега обаче - отново както Набоков - населява мизерни квартири в Берлин, а в куфара му има повече чернови в сравнение с долни дрехи. Радва се на първата си стихосбирка, блъска си главата над шахматни задания, влюбва се в момичето на хазяите и сънува бъдещия си разказ.
С днешна дата щедростта на " Дар " и към читателите, и към писателите, е безспорна. В началото обаче романът мъчно си пробива път - оповестен е в пет броя на парижкия сборник " Современные мемоари " през 1937 и 1938 година Заради внезапния звук на четвъртата глава, отдадена на Чернишевски, тя е отрязана от издание. Романът излиза в целокупност едвам през 1952 година, оповестен от нюйоркското издателство " Чехов ". Това е и първата съветска книга на Набоков, издадена по разпоредбите на новия съветски правопис. В някогашния Съветски съюз " Дар " излиза през 1990 година с логото на московското издателство " Слово ".
В предговора си към цялостното издание на романа създателят отбелязва: " Тъй като светът на " Дар " е по този начин фантасмагоричен, както множеството мои светове, мога да приказвам за тази своя книга от позициите на известно отдалечаване от нея. Това е прочее последният разказ, който съм написал или ще напиша на съветски език. Героинята в него не е Зина, а съветската литература. Основното в първата глава са стихотворенията на Фьодор. Втората отразява въздействието на Пушкин върху креативното развиване на младежа и опита му да опише експедициите на своя татко зоолог. Третата глава измества фокуса върху Гогол, само че в центъра й е любовното стихотворение, отдадено на Зина. Книгата на Фьодор за Чернишевски, една серпантина вътре в сонет, е средоточие на четвъртата. Последната глава съчетава всички предишни тематики и внушава чувство за книгата, която Фьодор мечтае да напише някой ден: " Дар ". Питам се до каква степен въображението на читателя ще изпроводи младите влюбени, откакто те изоставен сцената. "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ