Роман Прохазка дойде в Левски през лятото на 2012-та г.

Роман Прохазка: Не помня всички, които минаха през Левски за пет години

Роман Прохазка пристигна в Левски през лятото на 2012-та година и още е тук, макар че текучеството на играчи при " сините " е голямо. С неизменност в своите 138 мача си заслужи голямо почитание и обич на ентусиастите. Той даде изявление за Динко Гоцев от corner.dir.bg.

Вече пет години сте в Левски, единствено това лято тук пристигнаха 13 нови играчи. Помните ли всички, които са се сменили в съблекалнята за тия пет сезона?

- Не, няма късмет да ги помня. Наистина са доста, дори освен футболисти... Треньори, спортни шефове, че и притежатели. Много хора се смениха и минаха през Левски, не помня всичките. Странно е, само че е по този начин, някои не ги помня.

Вие ли ще помагате на новите да навлизат в клуба, можете и по български да им преподавате като ви слушаме?

- Не единствено аз, всеки ще им оказва помощ. Искаме да се приспособяват по най-бързия метод новите. Те са наши съотборници, би трябвало да си оказваме помощ.

А вашият първи преподавател по български език тук в съблекалнята на " Герена " кой беше?

- Беше Орлин Старокин. И аз към този момент не помня първите думи, които ми е споделил, само че несъмнено не са били някакви хубави неща (смее се откровено - б.а.).

Знаете ли от по кое време Левски не е бил първенец?

- Да, от 2009-а е последната купа.

Тази година може ли да стане?

- Вижте, не желая да давам обещания, че ще станем първенци. Нещата очевидно се усъвършенстваха доста, уповавам се по този начин да продължаваме. Искам да станем първи по най-бързия метод. Ако стане още тази година ще е ужасно, само че ще е доста мъчно.

Левски постоянно би трябвало да се бори за първото място, без значение дали има проблеми или не. Ще опитаме.

Имате близо 150 мача за Левски, само че кой е най-хубавият миг или мач?

- Труден въпрос. Помня мачове, в които вкарах по два гола... Имаше един, в който осъществих две дузпи... Имам доста хубави моменти в Левски, както и доста разочарования. Аз съм човек, който пробва да мисли положително и да помни единствено хубавите неща.

За моя престой в клуба не съм вдигнал трофей, за което скърбя... Имах доста благоприятни условия. Първата година можех да стана първенец, след това изгубих финала с Черно море... (1:2 през 2015 година - б.а.).

Но тези неща желая да ги не помни. Ще помня хубавите, като бихме Лудогорец 1:0 за купата, или пък 3:2 в шампионата отново тук, на " Герена ". Има хубави моменти.

А кой е мачът, в който за първи път бяхте на един терен с Левски помните ли?

- Помня, само че бях от другата страна, бяха два мача. Играх за Спартак (Търнава) против Левски в евротурнирите. Направихме нещо, което не сме очаквали.

Когато разбрахме, че ще играем с Левски, ние просто искахме да си изиграем двата мача и да се представим почтено. Каквото стане - стане. Ако паднем, няма неприятно. В Словакия Левски (София) си е име. Беше огромна еуфория в Търнава, когато отстранихме този противник.

Защо сте тук към този момент пет години? Какво толкоз ви хареса в Левски, в София и България?

- Още като дойдохме със фамилията ми се адаптирахме бързо. Няма огромна разлика сред Словакия и България.

Единственият проблем бе, че аз съм от едно село в родината (Ясловске Бохунице край Търнава, с население от 1893 души - б.а.), а София е доста огромна... Но след това свикнахме и няма никакви проблеми.

Тъкмо да ви питаме за родното място и самичък подхванахте тематиката. Замисляте ли се, че на трибуните на " Герена " постоянно има повече хора, в сравнение с е популацията на Ясловске Бохунице?

- Да, знам, знам (отново смях - б.а.). Така е. Много малко е нашето село, всички се познаваме там. Но се веселя и съм горделив, че съм от това място.

В Словакия не харесвате ли повече хокея?

- Вече нещата стават наедно с футбола, дори футболът е по-популярен в последните години. Националният ни тим е доста мощен и това е повода за смяната.

Аз също мога да играя хокей, макар че от дълго време не съм го правил. Като бях дребен играех. В Спартак (Търнава), когато имахме отмора, целият тим ходихме да играем хокей. Този спорт ми е доста непосредствен също.

Не сте викан в националния тим от пет години, откогато дойдохте в България. Влизаме в година преди Световно състезание, не ви ли се желае още веднъж да извърнат взор към вас?

- Не, нещата ги виждам по различен метод. В момента Словакия има доста мощни футболисти. Играят в по-силни шампионати, в положителни тимове. И съвсем всички играят постоянно там. Те са значими фигури в тези клубове. Това е разликата.

Към България не се гледа толкоз, разбираемо е. Ако играехме Лига Европа, в случай че бяхме стигнали по-напред... Може би. Но аз не се дразня. Подкрепям националния тим, почитател съм. Стискам палци да се класираме.

Сигурно знаете за Георги Аспарухов и Никола Котков, и какво са тези имена за Левски. В Словакия по сходен метод почитате трагично починалия ваш огромен хокеист Павол Демитра (на 7 септември стават 6 година от гибелта му в самолетна злополука с тима на Локомотив - Ярославъл). Правил ли сте асоциации, а и какъв брой значимо е да се помнят спортните герои и митове?

- Знам за Гунди... Не единствено знам, вървях и на мястото, където са починали двамата с Котков. Знам, че е било огромна покруса, а и доста неща съм слушал за тях. Особено за Гунди тук в Левски.

При нас също бе огромна покруса, когато разбрахме за Демитра. Той е легенда, и до през днешния ден хората мъчно го претърпяват. Както тук левскарите мъчно претърпяват случилото се с Гунди.

Важно е да ги помним и почитаме, те са спортни герои.

От почитателите на Левски постоянно можем да чуем по какъв начин Прохазка е индивидът за огромните мачове и този, който " вади кестените от огъня ", когато стане напечено. Как се става водач, това по темперамент ли е?

- Трудно мога да кажа, тъй като не обичам да приказвам за себе си. Но не съм бил в никакъв случай човек, който да се скрие и да откаже да поеме отговорност. Нямам проблем да го направя, в никакъв случай не съм имал. Когато би трябвало да се поеме отговорност, аз го върша.

Случвало се е и да сбъркам в такива моменти. Но по-добре да сбъркам, в сравнение с да се укривам. Още като бях дете и след това в младежките тимове бях капитан. Сигурно е темперамент.

Колко още ще останете в Левски?

- Труден въпрос. Имам още година контракт.

Ще забележим - с цел да остана, би трябвало и двете страни да желаят това. Сега сега не желая да го разясня. Наистина не знам. Сега се усещам добре, ще забележим какво ще стане в идващите месеци.