Как възпитава децата си един от най-многодетните милиардери
Роман Авдеев е един от най-богатите хора в Русия. Състоянието му се прави оценка на 1.8 милиарда $, съгласно изчисленията на Forbes.
Освен извънредно заможен, Авдеев е и многодетен татко. Заедно с жена си той възпитава 23 деца, някои от тях - осиновени. Каква е неговата философия за живота и развъждането на деца, тъй че парите да не ги провалят, научаваме от изявление пред изданието Marie Claire.
Съвременното общество, и изключително децата, са прекомерно съсредоточени върху парите. Акцентът би трябвало да е върху уважението към труда и деликатното отношение към движимостите. Това е доста по-важно, споделя Авдеев.
Разходите около децата би трябвало да са обосновани
В нашето семейство не бързаме да купуваме на първолак устройства и телефони по последна мода. Детето би трябвало да се запознае с техниката, само че на тази възраст телефон е належащо, единствено с цел да се обади на майка си.
Авдеев, несъмнено, е купил на по-големите си деца смарт телефони. Смята обаче, че това е непростим разход и за тях, и за него.
Когато закупувам телефон за подарък за рожден ден, естествено, че закупувам финален модел. Би било необичайно да взема остарял. Детето получава най-хубавото. Такъв е животът, добавя милиардерът.
Той си спомня детството си - когато играчките били малко, а и средствата за закупуването им също. Купили му конструктор. Един ден видял, че една част липсва. Вместо да му купува втори, татко му му обяснил, че няма смисъл да се купува нов, единствено тъй като липсва една част. Двамата дружно измайсторили изчезналия подробност.
Аз не играех доста с конструктора. Ако тогава татко ми не беше споделил да изработил дружно частта, нямаше и да си го припомням, добавя Авдеев.
Смущава ме всякога фразата “родителите са длъжни”. Всичко зависи от опциите. Много родители не могат да си разрешат да купят на детето кола. Това не значи, че са неприятни. Ако има опция, на децата им би трябвало напълно друго - обучение, образование, добър старт. А за колата, аз съм подготвен да купя такава. Например, междинен клас. На по-големите си деца закупувам “Жигули”. Дори “Жигули” не пада от небето!
Важно е да се възпитава у децата грижливо отношение към движимостите
Когато не сме деликатни, чупим и повреждаме движимостите. С жена ми не бързаме да купуваме подмяна. Ето още един образец. Отидохме на вилата. Оказа се, че един от синовете ни е не запомнил да си вземе аварийни облекла. Цяла седмица всяка вечер самичък си переше облеклата. Децата не трябва да се защищават от дребните неприятности. Не бива да им сътворяваме оранжерийни условия, прекомерно доста да ги закриляме, счита Авдеев.
В нашето семейство има доста деца. Вещите се предават от едни на други. Разбира се, купуваме и нови. Така обаче се образува грижливо отношение към движимостите. По-точно - почтително. “Уважително” е основната дума тук, акцентира богаташът.
Когато децата отиват в първи клас, ние започваме да им даваме джобни. Аз самият това не бих го правил, за мен е прекомерно рано, защото детето към момента няма образувани потребности. И въпреки всичко всички родители заделят малко пари за такива разноски. Например, в учебно заведение има вендинг машини, в които се продават неособено потребни артикули. Такава е действителността. ограничаваме се до дребна сума, позволяваща на детето да не изпитва дискомфорт.
Купената движимост би трябвало да се харесва на детето
Докато детето е бебе, то няма желания към облеклата. По-късно се появяват осъзнатите стремежи и започваме да ги отчитаме. Важно е да се вслушваме в децата и да беседваме с тях. Не обсъждаме обаче цената, а движимостта. Трябва ли ни, харесва ли ни, или не. Привеждаме причини. Да, от време на време има спонтанни реакции. Детето взема решение, че желае да полети в космоса. И какво? Ние сме възрастни. Разбираме какво можем и какво не. Трябва да беседваме, да убеждаваме и обясняваме, споделя Авдеев.
Той е на мнение, че постоянно родителите купуват играчки на децата си, поради самите себе си. На процедура децата нямат потребност от тях.
Против съм да се заплаща на детето за учене и положително държание
Това са трудови отношение в фамилията. Изхождайки от опита си, от традицията на фамилията ми и това на моята брачна половинка, считам, че този метод не е верен.
Да се работи по малко може. Всичко зависи от това, когато детето е готово за това. Две от децата ни, щом навършиха 14-годишна възраст, през лятото постъпиха на работа в банка. Платиха им рационално заплащане. Те взеха решение по какъв начин да го употребяват. Струва ми се, че това е значим опит, споделя многодетният татко. Не всичките му деца обаче минават по този път.
На децата им беше забавно, две седмици вървяха на работа и отиваха до Москва с влака. Самостоятелността е част от живота. Аз знам по какъв начин се купуват билети за влака. Моето време ме е научило на това. Защо считаме, че нашите деца не трябва да го умеят? Не е заслужено това отношение към децата.
Финансовите обичаи на фамилията - пиедестал на възпитанието
Семейството живее с традициите. При нас никой не желае две колела. По традиция, всеки има по едно. Моите деца получават телефон последни от своите съученици, защото такава е традицията в фамилията. Затова ценят телефона си и го пазят.
Веднъж бяхме на вилата. Децата ми споделиха, че бащата на техен другар си е купил Ferrari. Казаха, че това е страхотна кола и доста им харесва. На детето му било провървяло, че татко му има Ferrari. На мен този автомобил също ми харесва. Красив е. Но аз нямам Ferrari. И децата даже не ме питат за какво, споделя Авдеев.
Детето би трябвало да се научи да се отнася с почитание към непознатите движимости
Когато бях на 10-12 години, взех решение да открадна спрей с багра от магазина. Не ми беше необходим, само че го направих и ме хванаха. Продавачите ми споделиха, че са викнали полиция и тя идва. Дотогава ще работя в склада. Стоях там до вечерта. Пуснаха ме, накараха ми се, само че полиция не пристигна. Беше ме позор. И в този момент ме е позор. Детето би трябвало да разбере, че са значими не думите, значим е опитът, който се претърпява като урок, спомня си Авдеев.
Ако детето има единствено положителен опит - това не е опит, а някаква игра
На 14-годишна възраст ми купиха колело. След това ми го откраднаха. На улицата. Вече бях по-голям, в осми клас, пробвах се да се съпротивлявам, само че не съумях да запазя колелото. Може да не ми повярвате, само че и в този момент ми е обидно. Дори ме боли да разисквам тази история. Опитът би трябвало да бъде и отрицателен, безапелационен е милиардерът.
Не възнамерявам децата ми да наследят нито бизнеса, нито парите ми
Детето би трябвало да живее собствен живот. Съвременният бизнес е организиран по този начин, че в случай че човек има дарба и гений, той ще си сътвори подобен самичък. Прехвърлянето на бизнеса по завещание е кардинално неправилна идея.
По думите на Авдеев, се стига до парадокси. Например, към този момент пораснало дете да продължава да се храни, пои и развлича. Той не желае такова бъдеще за своите деца.
Осъзнавам отговорността, само че не съм подготвен да подходя по този начин към децата си. То е неефикасно. Моята роля е да ги възпитам. Да оказвам помощ, а не да ги заменявам в избрани житейски обстановки.
Освен извънредно заможен, Авдеев е и многодетен татко. Заедно с жена си той възпитава 23 деца, някои от тях - осиновени. Каква е неговата философия за живота и развъждането на деца, тъй че парите да не ги провалят, научаваме от изявление пред изданието Marie Claire.
Съвременното общество, и изключително децата, са прекомерно съсредоточени върху парите. Акцентът би трябвало да е върху уважението към труда и деликатното отношение към движимостите. Това е доста по-важно, споделя Авдеев.
Разходите около децата би трябвало да са обосновани
В нашето семейство не бързаме да купуваме на първолак устройства и телефони по последна мода. Детето би трябвало да се запознае с техниката, само че на тази възраст телефон е належащо, единствено с цел да се обади на майка си.
Авдеев, несъмнено, е купил на по-големите си деца смарт телефони. Смята обаче, че това е непростим разход и за тях, и за него.
Когато закупувам телефон за подарък за рожден ден, естествено, че закупувам финален модел. Би било необичайно да взема остарял. Детето получава най-хубавото. Такъв е животът, добавя милиардерът.
Той си спомня детството си - когато играчките били малко, а и средствата за закупуването им също. Купили му конструктор. Един ден видял, че една част липсва. Вместо да му купува втори, татко му му обяснил, че няма смисъл да се купува нов, единствено тъй като липсва една част. Двамата дружно измайсторили изчезналия подробност.
Аз не играех доста с конструктора. Ако тогава татко ми не беше споделил да изработил дружно частта, нямаше и да си го припомням, добавя Авдеев.
Смущава ме всякога фразата “родителите са длъжни”. Всичко зависи от опциите. Много родители не могат да си разрешат да купят на детето кола. Това не значи, че са неприятни. Ако има опция, на децата им би трябвало напълно друго - обучение, образование, добър старт. А за колата, аз съм подготвен да купя такава. Например, междинен клас. На по-големите си деца закупувам “Жигули”. Дори “Жигули” не пада от небето!
Важно е да се възпитава у децата грижливо отношение към движимостите
Когато не сме деликатни, чупим и повреждаме движимостите. С жена ми не бързаме да купуваме подмяна. Ето още един образец. Отидохме на вилата. Оказа се, че един от синовете ни е не запомнил да си вземе аварийни облекла. Цяла седмица всяка вечер самичък си переше облеклата. Децата не трябва да се защищават от дребните неприятности. Не бива да им сътворяваме оранжерийни условия, прекомерно доста да ги закриляме, счита Авдеев.
В нашето семейство има доста деца. Вещите се предават от едни на други. Разбира се, купуваме и нови. Така обаче се образува грижливо отношение към движимостите. По-точно - почтително. “Уважително” е основната дума тук, акцентира богаташът.
Когато децата отиват в първи клас, ние започваме да им даваме джобни. Аз самият това не бих го правил, за мен е прекомерно рано, защото детето към момента няма образувани потребности. И въпреки всичко всички родители заделят малко пари за такива разноски. Например, в учебно заведение има вендинг машини, в които се продават неособено потребни артикули. Такава е действителността. ограничаваме се до дребна сума, позволяваща на детето да не изпитва дискомфорт.
Купената движимост би трябвало да се харесва на детето
Докато детето е бебе, то няма желания към облеклата. По-късно се появяват осъзнатите стремежи и започваме да ги отчитаме. Важно е да се вслушваме в децата и да беседваме с тях. Не обсъждаме обаче цената, а движимостта. Трябва ли ни, харесва ли ни, или не. Привеждаме причини. Да, от време на време има спонтанни реакции. Детето взема решение, че желае да полети в космоса. И какво? Ние сме възрастни. Разбираме какво можем и какво не. Трябва да беседваме, да убеждаваме и обясняваме, споделя Авдеев.
Той е на мнение, че постоянно родителите купуват играчки на децата си, поради самите себе си. На процедура децата нямат потребност от тях.
Против съм да се заплаща на детето за учене и положително държание
Това са трудови отношение в фамилията. Изхождайки от опита си, от традицията на фамилията ми и това на моята брачна половинка, считам, че този метод не е верен.
Да се работи по малко може. Всичко зависи от това, когато детето е готово за това. Две от децата ни, щом навършиха 14-годишна възраст, през лятото постъпиха на работа в банка. Платиха им рационално заплащане. Те взеха решение по какъв начин да го употребяват. Струва ми се, че това е значим опит, споделя многодетният татко. Не всичките му деца обаче минават по този път.
На децата им беше забавно, две седмици вървяха на работа и отиваха до Москва с влака. Самостоятелността е част от живота. Аз знам по какъв начин се купуват билети за влака. Моето време ме е научило на това. Защо считаме, че нашите деца не трябва да го умеят? Не е заслужено това отношение към децата.
Финансовите обичаи на фамилията - пиедестал на възпитанието
Семейството живее с традициите. При нас никой не желае две колела. По традиция, всеки има по едно. Моите деца получават телефон последни от своите съученици, защото такава е традицията в фамилията. Затова ценят телефона си и го пазят.
Веднъж бяхме на вилата. Децата ми споделиха, че бащата на техен другар си е купил Ferrari. Казаха, че това е страхотна кола и доста им харесва. На детето му било провървяло, че татко му има Ferrari. На мен този автомобил също ми харесва. Красив е. Но аз нямам Ferrari. И децата даже не ме питат за какво, споделя Авдеев.
Детето би трябвало да се научи да се отнася с почитание към непознатите движимости
Когато бях на 10-12 години, взех решение да открадна спрей с багра от магазина. Не ми беше необходим, само че го направих и ме хванаха. Продавачите ми споделиха, че са викнали полиция и тя идва. Дотогава ще работя в склада. Стоях там до вечерта. Пуснаха ме, накараха ми се, само че полиция не пристигна. Беше ме позор. И в този момент ме е позор. Детето би трябвало да разбере, че са значими не думите, значим е опитът, който се претърпява като урок, спомня си Авдеев.
Ако детето има единствено положителен опит - това не е опит, а някаква игра
На 14-годишна възраст ми купиха колело. След това ми го откраднаха. На улицата. Вече бях по-голям, в осми клас, пробвах се да се съпротивлявам, само че не съумях да запазя колелото. Може да не ми повярвате, само че и в този момент ми е обидно. Дори ме боли да разисквам тази история. Опитът би трябвало да бъде и отрицателен, безапелационен е милиардерът.
Не възнамерявам децата ми да наследят нито бизнеса, нито парите ми
Детето би трябвало да живее собствен живот. Съвременният бизнес е организиран по този начин, че в случай че човек има дарба и гений, той ще си сътвори подобен самичък. Прехвърлянето на бизнеса по завещание е кардинално неправилна идея.
По думите на Авдеев, се стига до парадокси. Например, към този момент пораснало дете да продължава да се храни, пои и развлича. Той не желае такова бъдеще за своите деца.
Осъзнавам отговорността, само че не съм подготвен да подходя по този начин към децата си. То е неефикасно. Моята роля е да ги възпитам. Да оказвам помощ, а не да ги заменявам в избрани житейски обстановки.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ