Ролята на Русия в историята ни не е еднозначна. След

Ролята на Русия в историята ни не е еднопосочна. След като България се оказва мост за преместването на кирилицата и християнството към Киевска Рус, което, както се твърди в противоречивия Йоакимовски летопис, станало посредством пратеници на цар Симеон Велики, княз Светослав I нахлува в Мизия през 968 и подчинява тогавашния цар Борис II, преди да бъде отхвърлен от византийския император. Българската страна е смалена и изтласкана на югозапад; в резултат на тежкия удар тя не съумява да се съвземе и скоро пада под византийска власт. През 18 век Екатерина Велика обмисля основаване на страна " Гърция " на територията на цялата европейска Турция, тъй като не прави разлика сред локалните християни.

През Възраждането към огромния православен брат са ориентирани очакванията за избавление от османска власт; Паисий даже извежда родословието на българите и руснаците от общ корен – от внука на Ной Мосхос, пратен след потопа да се засели в бъдещата Москва. В основаването на българска страна от съветския император историците намират политически претекстове, само че пък имало ли е в миналото напълно безкористни империи?

Русия пази личните си ползи

Началото на българското княжество е обвързвано освен с задграничен княз, само че и с назначението на съветски боен министър, военачалник Ернорт, който в един миг получава изключителни пълномощия да вкара ред като потуши мюсюлманските протести в източните региони.

Въпреки молбите му до съветския император " да го избави от тази каторга ", той ще продължи още няколко години да пази като външен министър и даже за малко като министър председател след проруския прелом и суспендирането на Конституцията през 1881. Човек несъзнателно прави асоциация с комунистическото политбюро, на съвещанията на което в първите години постоянно е участвал руски военачалник.