Ролята на пропагандата е изключително важна за промиването на мозъци,

Ролята на пропагандата е извънредно значима за промиването на мозъци, изключително когато това е обвързвано с значими събития. Особено по време на война. В самопровъзгласилата се Луганска национална република следва референдум за присъединение към Русия. Ето какво се случва в Луганск месец преди значимото събитие през погледа на Яна Викторова от Би Би Си .

Всяка заран стартира по един и същи метод - чета последните вести за нас. И ги чета както в локалните, по този начин и в националните новинарски източници. Новината е една и съща, само че поднасянето ѝ се разграничава фрапантно, като соса на умел готвач.

Ако се има вяра на локалните медии в Луганск, ние сме затрупани до уши с съветска филантропична помощ. Изпращат го с тонове всеки ден.

Нашето семейство, а и фамилиите на всички, които познавам, евентуално живеят на друга планета. Ние не виждаме и не получаваме тези тонове помощ. Нямаме визия къде отиват.

Ако става въпрос за болница, всяка хоспитализация на детето ми се заплаща от моя джоб. Ако става дума за учебно заведение - няма учебници и сами купуваме тв приемника в класната стая, както и антисептици. А и " държавният " спорт ни коства 500 рубли на месец.

Възможно ли е животът ни просто да не покрива потребностите от филантропична помощ? Изобщо нашият действителен живот и този, който демонстрират локалните проруски вести, са толкоз разнообразни, че наподобяват по-скоро на обособени планети - черна и бяла, настояще и огледало.

Видеоклип на локален ефирен канал демонстрира, че нашите " бойци " от Луганск като че ли цялостен живот единствено са мечтали да се бият. Дори когато изгубят ръцете и краката си, те се връщат на фронта.

В реалност дамата до мен в рейса се оплаква на някого по телефона: " Днес брачният партньор ми беше извикан на среща за обмисляне - компанията им не е изпълнила проекта си за готовност ".

Според съветските вести от " ЛНР-ДНР " са останали единствено руини. Каква беше изненадата ми, когато видях рейс Донецк-Ялта, в който хората просто пътуваха за отмора, а не бягаха от обстрел.

А самият Луганск не дава отговор на лъскавата картина от съветските вести. Нещо в града се ремонтира, само че не толкоз огромно, колкото ни демонстрират по новините. Разрушените през 2014 година учебни заведения към момента са в окаяно положение.

И това " спиране на модела " е депресиращо - познати в Русия считат, че сме капризни с филантропична помощ и в близко бъдеще Луганск ще се трансформира в различен Грозни - град на лукса и великолепието, удивителен с най-новите строителни технологии.

Същите тези съветски другари обаче се оплакват, че всичко това се случва с техните налози, а ние, споделят, желаеме всичко единствено по-добре. " Дори филантропичната помощ се приема единствено за нова помощ ", споделят те. И тези разговори се връщат към съвсем риторичния въпрос: " Къде е всичко това? "

Почти постоянно отговорът на въпросите ни е загадъчна фраза: " Изчакайте до септември ".

Става дума за по този начин наречения " референдум ", който Русия възнамерява. Всички схващат, че това ще бъде официално, само че все пак с неспокойствие чакат промени в цените на недвижимите парцели, изплащането на пенсии и компенсации, стандарта на живот и така нататък

Никой не счита, че " референдумът " може да има различен резултат или че той няма да се състои. И тъкмо за " референдума " се откриват някои детски центрове, които имат доста измислено наличие, само че поразителна форма - доста помпозно медийно отразяване. В града има доста билбордове, доста реклами с едно и също обръщение: Русия е добра.

Хората приказват за идния " референдум " толкоз доброволно, като че ли това е началото на сезона. Като нещо, което ще се случи без значение от желанията или настроенията ви.

Специална страница в новия живот е ексхумацията на мъртвите от " украинската експанзия " и препогребването на останките на умрелите .

Не е ясно по какъв начин след 8 година война в останките се откриват следи от украинска експанзия, само че те постоянно се отразяват в медиите. Те разкопават спонтанни гробове и се пробват да открият повода за гибелта. На всяко разпознато лице се дава статут на жертва на украинска незаконна активност. На тези, които не са разпознати, се слагат кръстове с номера в новите гробища.

Една моя позната имаше брачен партньор, който изчезна през 2014 година Беше хубаво семейство, чиито проекти бяха провалени от войната. Съпругата търси мъжа си в продължение на 5 година, до момента в който не губи вяра. Едва след известно време тя съумява да открие останките му в всеобщ гроб посредством ДНК разбор. Не казваш нищо, в случай че обявиш, че тези 5 година на вяра и търсене са били злополука за дамата.

Едновременно с повсеместното разпространение на Русия се основава извънредно отрицателен облик на Украйна. Ако злото можеше да бъде маркирано на карта, това евентуално щеше да бъде Украйна, съгласно оповестените отчети.

Всички обстрели, смъртни случаи, закононарушения, аморални дейности и неуместни решения се приписват на Украйна. Но го вършат толкоз безапелационно и методично, че започваш да вярваш, тъй като от заран до вечер новините те убеждават, че всички проблеми идват от Украйна.

Разбира се, на този декор всичко в Русия наподобява добре. Руснаците самоотвержено се хвърлят под танкове, осъждат хомосексуализма и обичат страната си.

И по някакъв метод, даже когато осъзнавате, че ви манипулират, стартирате да вярвате в това. Вярвайте и се опасявайте от Украйна.

Животът тук в този момент е толкоз чудноват и неконтролируем, че от време на време имаш възприятието, че си си купил билет за трен, от който не можеш да слезеш до последната спирка. И човек може единствено да гледа през прозореца към протичащото се и да се чуди от ден на ден и повече.