Доц. Медиха Хамза: Читалищата са онази светиня, с която сме уникални пред света
Ролята на читалищата в България е да съхраняват националното и културно завещание и родова памет, да работят за културното и духовно благоденствие на локалната общественост, да бъдат медиатор в в гражданското общество и да работят за неговото изгражданеи развиване. Друга тяхна роля е да притеглят публично ангажирани хора от всяка възраст, като им основава удобна среда за културни, креативен и просветителни изяви.
Варна е богата на читалищна активност. На територията и има 24 читалищни структури, а началото на активността в България е положено през 1856 г. Доц. Д-р инж. Медиха Хамза се срещна с представители на две читалища във Варна – Народно читалище „ Отец Паисий “ и Народно читалище „ Просвета-1927 “.
По време на работните срещи, се разискаха дейностите, проблемите, капацитета и модернизацията на читалищата, както и популяризирането на активността.
Сред основните проблеми, за които споделиха бе финансирането, което е извънредно незадоволително за покриване на всички разноски и ремонтни действия по базите, атрибут, костюми и други и всичко нужно за развиването на активността. То е на правилото – дотация на база субсидирана бройка. Относно плановото финансиране, читалищата към момента нямат необятен достъп до планове и стратегии, а и не на всички места имат кадрова подготвеност да пишат и работят по планове. Затова, съгласно тях подпомагането, а не напълно дотиране от страната и наложително от общината, би трябвало да е приоритет в работата им. Това изключително важи за Варна по две причини- Варна е извънредно богата на професионални културни институти и на културни събития, които обаче не постоянно стигат до варненци след Аспарухов мост. Коментира се и тематиката за концертните и всеобщите изяви.
През 2014 -2015г. доцент Д-р инж. Медиха Хамза е ръководител на ПК “Социални действия и жилищна политика “ към Общински съвет-Варна. Тя внася предложение за построяването на открити подиуми към читалищата във всеки регион на Варна. Според предлагането сцените ще бъдат пригодени и за хора с увреждания, с цел да могат да вземат участие безпрепятствено в изяви. По думите и, читалищата имат потребност да притеглят хора към активността, освен това – да имат опция за осъществяване на разнообразни концертни и други мероприятия в регионите, а освен в центъра на града.
Модерната библиотека би трябвало да е функционална и адаптивна. За да бъде търсена една библиотека, би трябвало екипът и да е осведомен с новостите в професионалната сфера, да се ползват нововъведения и атрактивност в библиотечното обслужване. В актуалното общество, библиотеките към този момент имат ролята и на осведомителни центрове. Затова модернизацията на всички читалищни структури са извънредно нужни, споделиха още на срещата представителите на двете читалища. Нужни са групови старания да се запазят тези храмове на българската просвета, духовно и креативно развиване. Те са дом и на българския фолклор, на първото присъединяване на сцена на всяко дете, и би трябвало да бъдат приоритет за страната.
Варна е богата на читалищна активност. На територията и има 24 читалищни структури, а началото на активността в България е положено през 1856 г. Доц. Д-р инж. Медиха Хамза се срещна с представители на две читалища във Варна – Народно читалище „ Отец Паисий “ и Народно читалище „ Просвета-1927 “.
По време на работните срещи, се разискаха дейностите, проблемите, капацитета и модернизацията на читалищата, както и популяризирането на активността.
Сред основните проблеми, за които споделиха бе финансирането, което е извънредно незадоволително за покриване на всички разноски и ремонтни действия по базите, атрибут, костюми и други и всичко нужно за развиването на активността. То е на правилото – дотация на база субсидирана бройка. Относно плановото финансиране, читалищата към момента нямат необятен достъп до планове и стратегии, а и не на всички места имат кадрова подготвеност да пишат и работят по планове. Затова, съгласно тях подпомагането, а не напълно дотиране от страната и наложително от общината, би трябвало да е приоритет в работата им. Това изключително важи за Варна по две причини- Варна е извънредно богата на професионални културни институти и на културни събития, които обаче не постоянно стигат до варненци след Аспарухов мост. Коментира се и тематиката за концертните и всеобщите изяви.
През 2014 -2015г. доцент Д-р инж. Медиха Хамза е ръководител на ПК “Социални действия и жилищна политика “ към Общински съвет-Варна. Тя внася предложение за построяването на открити подиуми към читалищата във всеки регион на Варна. Според предлагането сцените ще бъдат пригодени и за хора с увреждания, с цел да могат да вземат участие безпрепятствено в изяви. По думите и, читалищата имат потребност да притеглят хора към активността, освен това – да имат опция за осъществяване на разнообразни концертни и други мероприятия в регионите, а освен в центъра на града.
Модерната библиотека би трябвало да е функционална и адаптивна. За да бъде търсена една библиотека, би трябвало екипът и да е осведомен с новостите в професионалната сфера, да се ползват нововъведения и атрактивност в библиотечното обслужване. В актуалното общество, библиотеките към този момент имат ролята и на осведомителни центрове. Затова модернизацията на всички читалищни структури са извънредно нужни, споделиха още на срещата представителите на двете читалища. Нужни са групови старания да се запазят тези храмове на българската просвета, духовно и креативно развиване. Те са дом и на българския фолклор, на първото присъединяване на сцена на всяко дете, и би трябвало да бъдат приоритет за страната.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ