Роля на паспорт и социален статус: Красотата на българските носии

Роля на паспорт и обществен статус: Красотата на българските носии стопира дъха
Красотата на българските носии (най-вече на женските и празничните) спира дъха. Тяхната помпозност, съчетанието на блясъка на сърмата и пайетите с пъстротата на шевиците, наслагването на десени, невестинските украси, наподобяващи на пъстри ореоли – детайлите могат да се преглеждат с часове.
Носиите са играели и ролята на паспорт. Дрехите са говорели за социалния статус на жената – дали е момиче, мома или омъжена, вдовица, също от кой завършек на България е, от по-богато или оскъдно семейство. Шопът не е имало по какъв начин да бъде комплициран с родопчанина.

През 30-те и 40-те години на XX век българската шевица от фолклорния костюм навлиза триумфално в градската дамска мода. Снимките са запечатали тази наклонност – дамите в царското семейство, светските дами, учителки и гимназистки, са облечени с рокли с красиво стилизирани шевици, описват от Държавна организация „ Архиви “

Зимните месеци са маскарадно време. По селата са вървели кукери, бабугери, джамалари. В градовете маскените балове и шествия са били доста известни.

От Нова година до Сирни Заговезни маскирани дружини са обикаляли българските земи. Кукери, кукове, бабугери, сурати, дракуси, джамалари – маскираните персонажи имат най-различни названия. В обичайния фолклор те наложително са мъже – ергени или фамилни. Задачата им е да изгонят „ злото “, да обезпечат плодородието. Във вярванията те идват от „ отвъдното “, по тази причина и не приказват, не пеят, а единствено дрънчат със звънци, някои тежки и по 20 кг.

Гледката на кукери с невъобразимите им маски, които подскачат в синхрон, звукът на чановете им – това е прекарване, което отключва спомените на кръвта и не се не помни.