Rolls-Royce представи концептуален модел на ядрен космически микрореактор, който един

Rolls-Royce показа концептуален модел на нуклеарен галактически микрореактор, който един ден може да зарежда с електрическа енергия лунно населено място. Този софтуерен първообраз беше показан на английската галактическа конференция, която се организира в Белфаст предходната седмица.

Някои региони на южния полюс на Луната са останали недокоснати от слънчевата светлина в продължение на милиарди години, което ги прави извънредно враждебни. Въпреки тези провокации, НАСА дефинира този район като главен претендент за основаване на първото лунно населено място. Едно от значимите учредения за този избор е капацитетът за големи находища на вода във постоянно засенчените региони.

Астронавтите ще се нуждаят от непрекъснато зареждане с сила, с цел да оцелеят и да могат да правят интервенции наоколо до Южния полюс или други места на Луната. Поради недостъпността на слънчевата сила като благонадежден източник, за сполучливото заселване на Луната ще бъде нужна от нуклеарна електроцентрала.

За нуклеарната сила неналичието на слънчева светлина не е проблем

През март тази година Rolls-Royce получи финансиране в размер на 2,9 милиона паунда от Космическата организация на Обединеното кралство. То бе отпуснато в поддръжка на проучванията на компанията по отношение на опцията за основаване на нуклеарна сила за ръководство на бъдещото лунно населено място.

На конференцията в Белфаст Rolls-Royce сподели първообраз на този мини реактор, който сега не е в положение да създава сила. В момента инженерите и учените на Rolls-Royce се занимават с изследване на способи за превръщане на топлината, създавана от реактора за нуклеарно разделяне в сила.

Този дребен и лек нуклеарен реактор би останал непокътнат от неналичието на слънчева светлина на Луната, което го прави съвършен за разполагане в мрачен кратер на южния полюс на Луната.

Малкият реактор, за който се твърди, че е със широчина 1 метър и дължина 3 метра към момента не е в положение да генерира електричество, само че в случай че всичко върви по проект, подготовката на реактора за първия му галактически полет ще отнеме към 6 години и няколко милиона $. Предполага се, че реакторът ще генерира сила посредством нуклеарно разделяне – същият механизъм, който се употребява в атомните електроцентрали тук, на Земята.

В реактора за нуклеарно разделяне се получава сила от разделянето на атоми, като да вземем за пример уран. За разлика от слънчевите панели, които разчитат на слънчевата светлина, реакторите на разделяне могат да основават непрекъснат източник на сила и могат да бъдат стратегически ситуирани на полярната повърхнина.

Постоянното доставяне с сила в бъдещия базов лунен лагер ще улесни работата на вентилационните и отоплителните системи, нужни за оцеляването на астронавтите. Освен това непрекъснатият източник на сила е от решаващо значение за устойчиви интервенции, в това число за зареждане на роувъри и други научни принадлежности за проучване на Луната.

Компанията се надява до началото на 2030 година реакторът да бъде подготвен за разполагане на Луната. Според изказването за пресата, микро-реакторът ще може също по този начин да обезпечава сила и задвижване на галактически кораби. Следващата стъпка е концепцията за нуклеарен реактор на Луната да се трансформира в действителност за бъдещите колонии на астронавтите.