"Роклята не е архитектура, а дом: тя не е ушита,

"Роклята не е архитектура, а дом: тя не е ушита, с цел да бъде съзерцавана, а с цел да бъде населявана. Жената, която я носи, би трябвало да се усеща красива в нея и да й е комфортно. Всичко останало е измислица. "



Това са думи на един от колосите в модата, на огромния френски дизайнер Ив Сен Лоран. Роден на 1 август 1936 година в Оран, той декларирал още на 13-годишна възраст: „ Един ден името ми ще е изписано с огнени букви на „ Шан-з-Елизе “. Думите се оказват оракулски. Един юноша в мрачен костюм на 21 години наследява Кристиан Диор, с цел да се трансформира в фешън деспот. За сметка на това персоналният му живот минава през депресии, алкохол, опиати и електрошокове...докато дружно с Пиер Берже, своя настоятелен и съкровен сътрудник, основава неподражаемата империя на модата, известна просто с буквите си – YSL.



На 7 януари 2002 година, в деня, когато отбелязва 40-та годишнина от основаването на стилната си къща, Ив Сен Лоран се сбогува с висшата мода. А на 1 юни 2008 година огромният парижки дизайнер, последният от класиците на стилния дизайн, умира от рак на мозъка.



Ако личността на този извънреден човек ви вълнува, предлагаме ви да прочетете биографията му "Ив Сен Лоран " от Лоранс Бенаим. Тази книга е отдадена на сложния и трогателен път на моделиера с тъничък усет и несравним нюх за женската дреха, основал стила „ бийт “ на шейсетте години, прет-а-портето „ Рив гош “, панталоните и смокингите за дами, наложил транспарантните блузи, измислил роклята-трапец и стила „ сафари”, въвел в модата тясното поло с висока яка и камуфлажа, стартирал суперпарфюмите Opium и Paris...


Нека си напомним и 10 паметни реплики на Ив Сен Лоран, които през годините са вдъхновявали милиони дами по света.

1. "Най-доброто облекло за една жена са обятията на мъжа, който я обича. Но за тези, които са лишени от това благополучие, живея аз... "

2. "Най-красивият грим за една жена е пристрастеността. "

3. "Любовта е най-хубавата козметика! Но козметика се купува по-лесно... "

Актрисата Катрин Деньов бе измежду неговите вдъхновения

4. "С времето научих, че най-важното в една рокля е дамата, която я носи. "

5. "Дрехите би трябвало да бъдат подчинени на персоналната характерност, а не противоположното. "

6. "В този живот скърбя единствено за едно - че не аз съм измислил дънките. Дънките са най-шикозното, най-практичното, най-удобното и най-непретенциозно облекло. Те са експресивни, семпли, скромни и секси - всичко, което се надявам, че имат облеклата, които върша. "

7. "Няма друго черно, с изключение на ЧЕРНОТО! "

Експонати от музея на дизайнера

8. "Модата избледнява, стилът е безконечен. "

9. "Никога не трябва да бъркаме елегантността със снобизма! "

10. "Бих бил благополучен в Рая, единствено при изискване че ангелите са облечени с усет. "

Клаудия Шифър, една от неговите вдъхновения, по време на погребението на дизайнера.

Откъс от биографията „ Ив Сен Лоран “ от Лоранс Бенаим (издава "Колибри ")

Жените от Оран имат единствено една грижа – да бъдат постоянно по-кокетни от дамите в Алжир. През топлите нощи в казината, на закуските и вечерите в прилежащата вила те блестят с забавление и съобразителност.

Морските офицери избират Оран пред Алжир – дамите там са по-красиви. В столицата, сeдалище на държавното управление и администрацията, хората се събират в дребни компании, играят бридж и си лягат в девет часа. Оран обаче живее по испански фасон. Там считат, че жителите на Алжир са студени, „ негостоприемни “ и малко нещо „ лион ци “. Жителите на Алжир се подиграват на оранците и на тяхното наречие. „ От „ Орон “ ли сте? “ Намират ги за вулгарни.



Изграден амфитеатрално в подножието на Мурджарджо, в ниска и блатиста низина, градът е ситуиран по двата ската на долината, дала му своето име: Уархан. Възникнал е безредно, забързан да строи и забогатява. В Оран мъжете вършат бизнес, а дамите – красиви деца. Съпрузите печелят доста пари. Съпругите ги харчат.

Космополитен и безоблачен, Оран е застинал в своите касти. Никой не може да избяга от тях, в случай че вечно не напусне града. На върха на пирамидата се намират на първо място заселниците, забогатели от селско стопанство, и големците, които дават разгласи във вестниците, че търсят „ прислужница французойка, която да живее у тях “. След това идват „ елементарните “ французи: служители, учители и преподаватели. Евреи и испанци донареждат мозайката на европейците.


Арабите са най-многобройни, само че се виждат единствено рано заран, по посока на Негърското село. Силните им тела, обветрени от работа навън, блестят на слънцето.

Именно тук, на платото Сен Мишел, живее семейство Матийо-Сен-Лоран.
Потомци на Пиер Матийо от Мец (роден през 1640 г.), произлезли от елзаско семейство, което през 1870 година бяга от Колмар от германците, тяхното в началото име е „ Матийо дьо Хайдолсхайм “. Бабата е била близка другарка на Бартолди и е театралничила за скулптора пред фонтана в Колмар (бюстът й е в градския музей). Дядото Мари-Жул-Анри се открива в Оран като юрист, откакто пази дисертация на латински. Вместо земи и ферми фамилията има къща с дванайсет стаи, махагонови мебели жанр „ завръщане от Египет “, салон, в който царства портретът на родоначалника Жозеф Игнас Матийо, барон дьо Мовиер, мъжа, съставил брачния контракт сред Наполеон І и Жозефин дьо Боарне. „ Подарък от императора “ – споделят за портрета осведомените. Впрочем в дома го назовават „ Давид “.



Под облачно небе с къси прояснявания, на 1 август 1936 година Ив Анри Донат Матийо-Сен-Лоран се ражда в клиниката „ Жарсайон “.
Двеста и четиринайсетият ден от годината и празник на Света Есперанс. Съвпадението е многозначително, тъй като, спомня си Люсиен, майката на Ив, „ фамилията на мъжа ми преди малко беше изгубило един наследник, жилнат от оса. Ив беше предстоящ като избавител! Отидохме чак в Алжир, с цел да му купим детското креватче “.