Без малко да се сбием: Веско Маринов докара Лора Крумова до еуфория
" Роки на Българската сцена " - Веско Маринов докара Лора Крумова да се превие от смях.
Той описа спомен от 1994 година, когато гледал мача на България с Нигерия в Съединени американски щати.
" Бях на Созопол на отмора с дъшеря ми преди 30 години. Много тежко го одобрих. В една станция. С един се скарах ", описа Маринов.
" Ти да се сбиеш ", прихна Лора.
" Много бях обиден. Той се канеше. Ние все падаме. Ние това, ние това. Дойде и идващият мач с Гърция, в който всичко се промени ".
Маринов си спомни и за паметния мач на Парк де пренс.
" Плачех на гола на Костадинов. Живеех на една таванска стая в Германия. Какво изживях. Гледах мача при един другар сърбин, при който имаше френска телевизия. Търсех стотинки да се обадя по телефона. Никой не вдигаше. Всички бяха в еуфория. "
Веско Маринов показа, че е било вярно, че почитателите не са позволени до стадиона, тъй като щяло да стане по-страшно.
" Дали съм елементарен за обичане би трябвало да попиташ дамите, с които съм имал връзки през годините. Те най-добре могат да кажат дали съм подобен или не. Според мен съм елементарен, за тези, които обичам. А за другите може би не, тъй като не ги позволявам. Педантичен съм и не съм елементарен за взаимно общуване. Но едно е да си претенциозен и да забелязваш всичко да е съвършено чисто и друго нещо са възприятията, които са в основата да бъда елементарен или сложен “, безапелационен е той.
„ Дядо съм на Веселин и Цветелина, само че най-голямата ми болежка е, че нямам задоволително време, което да извозвам с тях. Тази година ще идват за първи път на мой концерт, в един от дните през ноември. Предстои ми един от най-важните мигове в моя живот, когато те дойдат и ми поднесат цветя на сцената. Имам няколко фантазии, свързани с моите внуци – да танцувам с Цвети на абитуриентския й бал, да вземем за пример. Да съм здрав и добре изглеждащ за нея. Обещал съм си от новата година да имам повече време за тях. Тази година беше доста дейна, защото наваксвах доста пропуснати неща от предишните две сложни години. Успях да направя 30-я си албум, фенове ми даже ми се караха в писмата си за какво не издавам нов албум. Така ги бях разглезил и научил през годините. Смятам, че както последната обич този албум ще бъде най-хубавият. Може би, до момента в който пристигна идващият. “
Той описа спомен от 1994 година, когато гледал мача на България с Нигерия в Съединени американски щати.
" Бях на Созопол на отмора с дъшеря ми преди 30 години. Много тежко го одобрих. В една станция. С един се скарах ", описа Маринов.
" Ти да се сбиеш ", прихна Лора.
" Много бях обиден. Той се канеше. Ние все падаме. Ние това, ние това. Дойде и идващият мач с Гърция, в който всичко се промени ".
Маринов си спомни и за паметния мач на Парк де пренс.
" Плачех на гола на Костадинов. Живеех на една таванска стая в Германия. Какво изживях. Гледах мача при един другар сърбин, при който имаше френска телевизия. Търсех стотинки да се обадя по телефона. Никой не вдигаше. Всички бяха в еуфория. "
Веско Маринов показа, че е било вярно, че почитателите не са позволени до стадиона, тъй като щяло да стане по-страшно.
" Дали съм елементарен за обичане би трябвало да попиташ дамите, с които съм имал връзки през годините. Те най-добре могат да кажат дали съм подобен или не. Според мен съм елементарен, за тези, които обичам. А за другите може би не, тъй като не ги позволявам. Педантичен съм и не съм елементарен за взаимно общуване. Но едно е да си претенциозен и да забелязваш всичко да е съвършено чисто и друго нещо са възприятията, които са в основата да бъда елементарен или сложен “, безапелационен е той.
„ Дядо съм на Веселин и Цветелина, само че най-голямата ми болежка е, че нямам задоволително време, което да извозвам с тях. Тази година ще идват за първи път на мой концерт, в един от дните през ноември. Предстои ми един от най-важните мигове в моя живот, когато те дойдат и ми поднесат цветя на сцената. Имам няколко фантазии, свързани с моите внуци – да танцувам с Цвети на абитуриентския й бал, да вземем за пример. Да съм здрав и добре изглеждащ за нея. Обещал съм си от новата година да имам повече време за тях. Тази година беше доста дейна, защото наваксвах доста пропуснати неща от предишните две сложни години. Успях да направя 30-я си албум, фенове ми даже ми се караха в писмата си за какво не издавам нов албум. Така ги бях разглезил и научил през годините. Смятам, че както последната обич този албум ще бъде най-хубавият. Може би, до момента в който пристигна идващият. “
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ