Михаела Ненова и Мария Дюлгерова от група SILUET пред Lupa.bg: С новата ни песен Когато гориш сме готови да избухнем на рок сцената
Рок група SILUET показва на 22 ноември видео клипа към новата си ария „ Когато гориш “. Групата е основана през 1999 година в Бургас. Нейни настоящи членове са Марияна Добрева - вокал, китара и клавишни, Мария Дюлгерова - бас китара и вокал, Михаела Ненова - цигулка, Мартин Профиров - барабани и тон, Богдан Димитров - китара и перкусии и клавишни. Като посетител вокалист за " Когато гориш " групата предложения Иван Петков - Vänks от Lek City Case.
От SILUET са споделяли през годините, че стилът им се оформя като комбинация от седемдесетарски рок и други музикални течения, вариращи от блус и прогресив до симфо рок и български фолклор. Запомнящият се тон комбинира красиви женски вокали, електрическа цигулка, Hendrix-звучаща китара и барабани с тежък груув.
До момента групата има два албума: “Пътят ” – 2008 и „ Look Inside Yourself “- 2012. Дебютият албум “Пътят ”, излиза напролет на 2008-ма, когато бандата се завръща за непрекъснато в България и базират групата в София, след няколко години прекарани в непрекъснати пътувания в Скандинавия. Песните от него показани в многочислени театрални изяви получават голяма поддръжка от възходящия брой фенове в цялата страна.
Сред известните части на SILUET са „ Както крещищ ”, „ Air Оf Freedom ”, „ Амстердам ”, „ Бягам ”, “Last Night ”, „ Share Your Love “, „ Movin’ On “, “Hurt U ”, „ Smile “, „ Best Of Me “. Три пъти са финалисти на състезанието за известна ария на БНР – 2010, 2011 и 2013 год., а премията от 2013 им дава опция да бъдат част от EUROSONIC Noorderslag Festival в Нидерландия през 2014.
Всяко лято SILUET радва с концерти многочислените си фенове в Бургас. След известна пауза в този момент упоритостта на рок бандата е да заявя още веднъж себе си на рок сцената с новата си ария и видеото към нея „ Когато гориш “ и с нова сила. Две от дамите в групата - цигуларката Михаела Ненова и вокалистката и бас китаристка Мария Дюлгерова описаха пред Lupa.bg за раждането на песента.
- Как SILUET гори в „ Когато гориш “? Бихте ли разказали за основаването на новата ви ария?
- Михаела: SILUET гори постепенно, с наклонност за огромен пожар.
Песента се роди постепенно, започнахме я още по време на пандемията. За пръв път ни се наложи да записваме поотделно. Само вокалите сме ги записвали дружно с Марияна и с Мария. Процесът беше нехарактерен за нас. Преди това постоянно сме записвали песните дружно, създателят на песента е давал концепцията си, само че тя е минавала през доста процеси, свързани с присъединяване на всеки от нас в аранжимента, до момента в който не излезе общ артикул и обща концепция.
Песента беше подготвена от дълго време, само че Мария Дюлгерова като създател на песента, реши, че малко помощ от другар ще ни пристигна отлично, тъй че поддръжката и включването на Иван Петков - Vänks от Lek City Case е скъпо. Той има постоянен мъжки, нападателен, невисок глас и гневът се акцентира в това звучене. Започнахме да снимаме видеото при започване на тази година и по него работихме дълго време, само че то към този момент е готово. Но пък считам, че резултатът ще е супер. Дано на хората им хареса песента, считаме, че в този вид тя е доста хубава.
- Мария: Всички песни на SILUET са написани по същински случай, по същински прекарвания и тези неща някакси са свързани. Винаги, когато пеем пред хора авторска ария имам възприятието, че всеки от нас я претърпява – и Марияна, и Богдан, и аз. „ Когато гориш “ беше основана отдалечено и първичната й версия я направихме преди три години. Тогава понапипах и текста. Идеята е да поощря всички, до които е стигнала песента ни и мен самата, да използваме гнева. Работното заглавие на песента беше „ Гневът. “
- А за какво се отдалечихте от това заглавие?
- Мария: Идеята е гневът да се употребява като движеща мощ, като метод за смяна от безизходна обстановка. Стъпката, която носи смяна, желае доста кураж. Може да се предприеме единствено във форсмажорна обстановка и единствено когато човек е излязъл от общоприетото си държание. Исках да изненадам и себе си от силата, която носим вътре в нас.
Главният акцент е да се заявим тук и в този момент, да заложим на себе си и да разкрием най-хубавата си версия, да се оправим с предизвикването, да сме такива, каквито сме отвън стандартите, в които сами се слагаме и да спрем да задоволяваме непознати упования. Това е най-важното.
И по тази причина кулминационната точка на песента е толкоз директна. Когато парчето стигна до редакцията на Владо Михайлов, той сподели: „ То това е припевът “. „ Не, не, Влади, не е това припевът, да знаеш, различен е припевът “. Но той настоя: „ Не, това е припевът “. И заради тази негова неотложност прекроихме парчето и вкарахме тази кулминационна точка, която аз наивно си мислех, че ще остане в главата на човек, когато слуша песента. А когато свърши парчето в действителност остава друго, остават гневът и леко напрежение. И поради тази забележка на Влади го сложихме и в края, тъй че в действителност да остане като последно обръщение, когато песента спре да звучи. Сменихме заглавието от стратегическа позиция – с цел да е по-носещо на смисъл.
- „ Когато гориш “ е по-силно.
- Мария:Да и по-добре обобщава цялата ни концепция и посланието, което бихме желали да отправим с тази ария.
- Поне за мен асоциацията с това заглавие не е дословна и я свързвам не с изгаряне, а с положителен заряд, с промяна и с изстрелване към нещо ново и друго.
- Мария:Именно. „ Гневът “ беше заглавието, което си прехвърляхме по интернет и с другите версии на песента. И след това към този момент си казахме: „ А няма ли да сменим и заглавието? “ Поканихме гост-вокалист, тъй като парчето изискваше тембър, който да може да го изиграе. При мен това нещо не можа да се получи. Аз няколко пъти влизах в студиото, излизах удовлетворена, слушах го и си споделях, че не е това и провесвах нос. Как да го направя аз, когато нямам тази техника. И с подобен висящ нос отидох на концерт на Lek City Case и внезапно чух Иван и си споделих: „ Ето го индивида. “
Ние сме и другари с групата, взели участие сме и в ария на Lek City Case, бяхме записвали беквокали за тях с Миша и с Влади. Освен това сме и от един град и доста си харесваме като персонажи с момчетата от цялата група и най-много с Иван. Процесът на работа беше доста забавен.
- Къде снимахте видеото към песента?
- Михаела: Кадрите с групата са снимани в едно остаряло дружество в Бургас, в цех „ Яна Лъскова “. Търсихме местоположения по отношение на нашата концепция и дълго не можехме да намерим нищо уместно. И минавайки напълно инцидентно през индустриалната част на града, видяхме едно огромно изчистено хале, което безусловно беше приготвено за срутване или пък за реорганизация. Свързахме се с виновното лице за обекта и ни дадоха позволение да снимаме там. Беше прелестно място за снимане, само че евентуално към този момент наподобява по различен метод.
- Мария:Това беше последният вероятен миг, в който можехме да снимаме там. Няколко дни по-късно влязоха с огромни тежки машини и разрушиха всички тези колони. Ние се промъкнахме в последния миг и хванахме последния трен. И използвахме този шир и тази вероятност, която даваше местоположението.
Явор Йорданов стои зад концепцията за клипа и за неговото осъществяване. Извадихме Явор от неговите рамки, само че той откри мощ и съумя да излезе на глава с нас. Мисля, че резултатът си заслужава. Вокалистът Иван беше доста от помощ и се радваме, че го поканихме като посетител в тази ария. Той и преди е работил с Явор и имаше методите, по които по-бързо и по-директно да комуникира с него. Някои от фрагментите са снимани през февруари, други по-късно и в този момент при започване на есента се върнахме да довършим видеото, тъй че да сме удовлетворени и щастливи от клипа. Явор също много надскочи рестриктивните мерки си и се надявам и той да е удовлетворен от резултата.
- Михаела, теб какво те разгневява в живота?
- Михаела:Разгневява ме цялата класификация в света, освен на държавно равнище, както и това, че полезностите са доста изкривени сега. На фундамент и на напред във времето излизат неможещи и незнаещи, само че нахални хора, тарикати, липсват всевъзможни правила – от придвижването на пътя до най-високо равнище в страната. Да не приказваме и за войните по света. Човек вижда, че нищо не може да направи и осъзнава, че всичко се прави за пари. Ако естествените полезности бяха на респект, нищо от това нямаше да се случва. Знам, че звучи доста утопично.
В песента има миг, в който се споделя: „ Хей, аз съм тук, в този момент “ и това е моментът, в който човек би трябвало да се съобщи. Кога, в случай че не в този момент, няма за по кое време да се отсрочва, даже с целия този насъбран яд. Поради някаква причина ти си тук в този миг и би трябвало да направиш това, което е твоята задача или твоя път.
- Предполагам, че това е някакъв знак и за самата група SILUET, защото към този момент 25 години сте на сцената.
- Михаела: Да, доста се надяваме да е по този начин. Имаме още хрумвания за песни, имаме хрумвания за музика. Надявам се, че машината на SILUET ще проработи с по-пълни сили от последните години.
- Мария: Ние по време на пандемията бяхме в една наша си вътрешна проверка и се беше натрупало едно напрежение и групата си даде отмора. След тази отмора всеки беше хванал някакво друго трасе и това беше единственият метод да работим дружно, тъй като бяхме поставили точка на групата като бойна единица, която да осмисля цялото ни съществуване. Вече всички сме фамилни и имаме малко по-други акценти. И това е новата версия на нашата група. Група, която се събира за концерти и група, която ще стартира да прави събития. Миша постоянно е доста оптимистично настроена, само че няма по какъв начин да изнасяме постоянно концерти както преди. Сега би трябвало да гледаме напред и към метода, по който може да се случи нашата работа.
- Промени ли се стилът на групата през годините?
- Михаела: Във времето креативният развой поолегна, всеки знае мощните страни на другия, знае на какво да му се довери, знае кой с какво може да помогне.
Доверието е водещо в дългия развой, тъй като всеки от нас петимата способства със свои хрумвания и поради тази причина считам, че предходните ни песни са супер. С течение на времето в работата ни се случи едно напасване. Мисля, че към момента не работим задоволително бързо, колкото би ми се желало, за времето, което имаме.
Музикално са две съществени линии, които излизат от Мария и Богдан, и от Марияна. Едната е по-лирична, а другата е по рок, по-твърда, в които всички се припознаваме и съумяваме да ги изкараме през нас. И двете неща са ни на сърце.
- Мария: Повечето от смисления ми живот е бил в тази група. И това е една от най-важните мисли в главата ми преди да се появят децата. Продължаваме да не се ограничаваме стилово и считам, че сме станали по-добри всеки в своята област като музикант и като реализатор. Имаме готови песни за нов албум.
Времето демонстрира, че не желаеме да бързаме и не желаеме да го пуснем просто, с цел да го има. Ще се опитаме да намерим златната среда и да се заявим: Тук сме, ето ни! " Когато гориш " е първата ария, тя е малко горяща, малко гневна, малко е шамаросваща и някой може да си каже: „ Какво стана, тези ги няма от какъв брой време и какво е това парче, с което се завръщат? “
Не мисля, че времето е очукало групата. Може би всеки един от нас се усеща по различен метод, само че не сме разрешили да се посегне на групата. И може би по тази причина се получи тази здравословна отдалеченост от няколко години, през които съвсем не свирихме дружно. Преди това ние непрекъснато бяхме дружно в продължение на повече от 10 години. Имахме забавен път и в Бургас, и в чужбина, и в София. Много разчитахме един на различен, опирахме се един на различен и постоянно сме чувствали групата като една бойна единица и всеки един е част от тази бойна единица и постоянно сме били дружно. Случи се обаче това, което трябваше да се случи, с цел да можем да запазим групата надалеч от факторите, които могат да я обезобразят.
- Със SILUET сте свирили в Норвегия, Холандия, Англия и в други европейски страни. Има ли разлика в отношението на публиката към рок музиката и към рок групите?
- Михаела: Има голяма разлика в отношението на публиката. Свирили сме и в балкански страни като Турция и Македония. Норвегия е по рок насочена страна.
Хората са непредубедени, те желаят да се забавляват, без значение дали познават някой актьор или не, дали са го чували или не. Хората са възпитани на почитание и са отворени да чуят всичко, което им се сервира и да приветстват с почитание, без значение дали това е тяхната музика.
В Турция също имахме огромен шанс да свирим преди много години. Там има такава еклектика от музика, звуци, от жанр, срещат се Ориентът и Западът и тази отвореност на хората и космополитност сякаш тук още я нямаме. Нямаме тази просвета на аудитория и на слушане, колкото ми се желае. Всеки един човек, който има табиет да върви на концерти и на фестивали в чужбина вижда първо отношението на публиката към актьора, толерантността един към различен, няма грубости. Хората си оказват помощ за най-малките неща.
Освен това в Англия и в Норвегия не ги е боязън да отидат на концерт и в дъжд, и в сняг, и по време на стихии. Слагат гумените ботуши и дъждобраните и всичко е наред. Тук сме малко фини в това отношение.
- Михаела, цигулката се асоциира повече с класическата музика. Ти по какъв начин чувстваш съчетанието на цигулката с рок музиката? Ти свириш на цигулка в SILUET и в REWIND!, само че гостуваш и на концертите на други рок групи като P.I.F. и Lek City Case.
- Михаела: Имам голямото благополучие да гостувам на P.I.F. и на Lek City Case. Радвам се, че съм имала този късмет и се надявам и за напред да вземам участие в други техни планове. Аз съм корав рок почитател от дребна около татко ми, макар че съм с класическо обучение. Било ми е мъчно да го приема и съм се чудела по какъв начин музиката, която желая и одобрявам да изсвирвам, може да звучи с цигулка. Така се случиха нещата и ме поканиха от SILUET. Преди това те имаха цигулар и той беше част от техния тон и от тяхната група.
Има образци по какъв начин цигулката може доста добре да се впише в разнообразни стилове. Тя има доста благоприятни условия като инструмент, надлежно като тон също може да има доста благоприятни условия, тъй че да добави и да обогати рок звученето и да го направи по-интересно. Има и други по-класически принадлежности, които се употребяват в рок музиката, тъй като вършат нещата разнообразни. В момента много рок групи употребяват и цигулка, и чело и всякакви други принадлежности.
- Цигулката придава някаква деликатност на рокаджийското звучене.
- Михаела: На мен персонално ми подхожда и се надявам да става все по-добре. То е едно безпределно търсене и това е хубавото в тази работа, че концепциите и вдъхновението в никакъв случай не свършват.
- Мария, за какво избра да свириш на китара?
- Мария: Бях се насочила към китарата, само че бързо-бързо в границите на година-две се демонстрирах в друга посока, тъй като конкуренцията в класическата китара беше жестока. Аз започнах късно да изсвирвам на китара, едвам в десети клас. Всички мои връстници бяха към този момент доста напред и когато ходех по състезания аз не с усещах уверена. И най-после както всичко в този живот се намества накакси, се появиха момчетата от група " Карцер ", които споделиха, че търсят басист. А пък, в случай че е басистка за тях щяло да е още по-добре. Казах им: " Ама аз бас не съм помирисвала ". Те обаче ме успокоиха, че откакто изсвирвам на китара доста бързо ще се науча да изсвирвам на бас. И от школата по китара се трансферирах в школата по бас китара. Казах си, че бас китарата седи отлично, по-лесно иска ми се отдаде. И това беше стъпката. С " Карцер " видях какъв брой рисково хубаво е на сцена. След това се появи и група SILUET и продължих с тях.
- Какво е Бургас в SILUET и SILUET в Бургас?
- Михаела: Като че ли има някакво тъждество. Въпреки че към този момент толкоз години всички живеем в София. Марияна има шанса да се връща за повече време в Бургас. Бургазлии са особени шовинисти. Морето е в нас. Имам възприятието, че морето е част от музиката ни, част от вибрацията сред хората. Неслучайно колаборацията, която вършим в „ Когато гориш “ е с един бургазлия като Ванката. Бургас е част от нас и музиката е част от морето и от Бургас.
- Мария: Публиката в Бургас е доста сърцата, особено за нас. Винаги съм си мислила, че нашите почитатели са от най-качествената представителна извадка на обществото. Само хубави хора са и го споделям без подигравка.
- И в този момент още веднъж сте в очакване напразно, употребявам заглавието на ария на Мария.
- Мария: Да, още веднъж сме в очакване напразно, още веднъж сме на старта, подготвени сме да влезем по нов метод на рок сцената. Все още имаме доста другари, към момента имаме и доста фенове и те са подготвени да ни оказват помощ да се върнем и да се заявим.
От SILUET са споделяли през годините, че стилът им се оформя като комбинация от седемдесетарски рок и други музикални течения, вариращи от блус и прогресив до симфо рок и български фолклор. Запомнящият се тон комбинира красиви женски вокали, електрическа цигулка, Hendrix-звучаща китара и барабани с тежък груув.
До момента групата има два албума: “Пътят ” – 2008 и „ Look Inside Yourself “- 2012. Дебютият албум “Пътят ”, излиза напролет на 2008-ма, когато бандата се завръща за непрекъснато в България и базират групата в София, след няколко години прекарани в непрекъснати пътувания в Скандинавия. Песните от него показани в многочислени театрални изяви получават голяма поддръжка от възходящия брой фенове в цялата страна.
Сред известните части на SILUET са „ Както крещищ ”, „ Air Оf Freedom ”, „ Амстердам ”, „ Бягам ”, “Last Night ”, „ Share Your Love “, „ Movin’ On “, “Hurt U ”, „ Smile “, „ Best Of Me “. Три пъти са финалисти на състезанието за известна ария на БНР – 2010, 2011 и 2013 год., а премията от 2013 им дава опция да бъдат част от EUROSONIC Noorderslag Festival в Нидерландия през 2014.
Всяко лято SILUET радва с концерти многочислените си фенове в Бургас. След известна пауза в този момент упоритостта на рок бандата е да заявя още веднъж себе си на рок сцената с новата си ария и видеото към нея „ Когато гориш “ и с нова сила. Две от дамите в групата - цигуларката Михаела Ненова и вокалистката и бас китаристка Мария Дюлгерова описаха пред Lupa.bg за раждането на песента.
- Как SILUET гори в „ Когато гориш “? Бихте ли разказали за основаването на новата ви ария?
- Михаела: SILUET гори постепенно, с наклонност за огромен пожар.
Песента се роди постепенно, започнахме я още по време на пандемията. За пръв път ни се наложи да записваме поотделно. Само вокалите сме ги записвали дружно с Марияна и с Мария. Процесът беше нехарактерен за нас. Преди това постоянно сме записвали песните дружно, създателят на песента е давал концепцията си, само че тя е минавала през доста процеси, свързани с присъединяване на всеки от нас в аранжимента, до момента в който не излезе общ артикул и обща концепция.
Песента беше подготвена от дълго време, само че Мария Дюлгерова като създател на песента, реши, че малко помощ от другар ще ни пристигна отлично, тъй че поддръжката и включването на Иван Петков - Vänks от Lek City Case е скъпо. Той има постоянен мъжки, нападателен, невисок глас и гневът се акцентира в това звучене. Започнахме да снимаме видеото при започване на тази година и по него работихме дълго време, само че то към този момент е готово. Но пък считам, че резултатът ще е супер. Дано на хората им хареса песента, считаме, че в този вид тя е доста хубава.
- Мария: Всички песни на SILUET са написани по същински случай, по същински прекарвания и тези неща някакси са свързани. Винаги, когато пеем пред хора авторска ария имам възприятието, че всеки от нас я претърпява – и Марияна, и Богдан, и аз. „ Когато гориш “ беше основана отдалечено и първичната й версия я направихме преди три години. Тогава понапипах и текста. Идеята е да поощря всички, до които е стигнала песента ни и мен самата, да използваме гнева. Работното заглавие на песента беше „ Гневът. “
- А за какво се отдалечихте от това заглавие?
- Мария: Идеята е гневът да се употребява като движеща мощ, като метод за смяна от безизходна обстановка. Стъпката, която носи смяна, желае доста кураж. Може да се предприеме единствено във форсмажорна обстановка и единствено когато човек е излязъл от общоприетото си държание. Исках да изненадам и себе си от силата, която носим вътре в нас.
Главният акцент е да се заявим тук и в този момент, да заложим на себе си и да разкрием най-хубавата си версия, да се оправим с предизвикването, да сме такива, каквито сме отвън стандартите, в които сами се слагаме и да спрем да задоволяваме непознати упования. Това е най-важното.
И по тази причина кулминационната точка на песента е толкоз директна. Когато парчето стигна до редакцията на Владо Михайлов, той сподели: „ То това е припевът “. „ Не, не, Влади, не е това припевът, да знаеш, различен е припевът “. Но той настоя: „ Не, това е припевът “. И заради тази негова неотложност прекроихме парчето и вкарахме тази кулминационна точка, която аз наивно си мислех, че ще остане в главата на човек, когато слуша песента. А когато свърши парчето в действителност остава друго, остават гневът и леко напрежение. И поради тази забележка на Влади го сложихме и в края, тъй че в действителност да остане като последно обръщение, когато песента спре да звучи. Сменихме заглавието от стратегическа позиция – с цел да е по-носещо на смисъл.
- „ Когато гориш “ е по-силно.
- Мария:Да и по-добре обобщава цялата ни концепция и посланието, което бихме желали да отправим с тази ария.
- Поне за мен асоциацията с това заглавие не е дословна и я свързвам не с изгаряне, а с положителен заряд, с промяна и с изстрелване към нещо ново и друго.
- Мария:Именно. „ Гневът “ беше заглавието, което си прехвърляхме по интернет и с другите версии на песента. И след това към този момент си казахме: „ А няма ли да сменим и заглавието? “ Поканихме гост-вокалист, тъй като парчето изискваше тембър, който да може да го изиграе. При мен това нещо не можа да се получи. Аз няколко пъти влизах в студиото, излизах удовлетворена, слушах го и си споделях, че не е това и провесвах нос. Как да го направя аз, когато нямам тази техника. И с подобен висящ нос отидох на концерт на Lek City Case и внезапно чух Иван и си споделих: „ Ето го индивида. “
Ние сме и другари с групата, взели участие сме и в ария на Lek City Case, бяхме записвали беквокали за тях с Миша и с Влади. Освен това сме и от един град и доста си харесваме като персонажи с момчетата от цялата група и най-много с Иван. Процесът на работа беше доста забавен.
- Къде снимахте видеото към песента?
- Михаела: Кадрите с групата са снимани в едно остаряло дружество в Бургас, в цех „ Яна Лъскова “. Търсихме местоположения по отношение на нашата концепция и дълго не можехме да намерим нищо уместно. И минавайки напълно инцидентно през индустриалната част на града, видяхме едно огромно изчистено хале, което безусловно беше приготвено за срутване или пък за реорганизация. Свързахме се с виновното лице за обекта и ни дадоха позволение да снимаме там. Беше прелестно място за снимане, само че евентуално към този момент наподобява по различен метод.
- Мария:Това беше последният вероятен миг, в който можехме да снимаме там. Няколко дни по-късно влязоха с огромни тежки машини и разрушиха всички тези колони. Ние се промъкнахме в последния миг и хванахме последния трен. И използвахме този шир и тази вероятност, която даваше местоположението.
Явор Йорданов стои зад концепцията за клипа и за неговото осъществяване. Извадихме Явор от неговите рамки, само че той откри мощ и съумя да излезе на глава с нас. Мисля, че резултатът си заслужава. Вокалистът Иван беше доста от помощ и се радваме, че го поканихме като посетител в тази ария. Той и преди е работил с Явор и имаше методите, по които по-бързо и по-директно да комуникира с него. Някои от фрагментите са снимани през февруари, други по-късно и в този момент при започване на есента се върнахме да довършим видеото, тъй че да сме удовлетворени и щастливи от клипа. Явор също много надскочи рестриктивните мерки си и се надявам и той да е удовлетворен от резултата.
- Михаела, теб какво те разгневява в живота?
- Михаела:Разгневява ме цялата класификация в света, освен на държавно равнище, както и това, че полезностите са доста изкривени сега. На фундамент и на напред във времето излизат неможещи и незнаещи, само че нахални хора, тарикати, липсват всевъзможни правила – от придвижването на пътя до най-високо равнище в страната. Да не приказваме и за войните по света. Човек вижда, че нищо не може да направи и осъзнава, че всичко се прави за пари. Ако естествените полезности бяха на респект, нищо от това нямаше да се случва. Знам, че звучи доста утопично.
В песента има миг, в който се споделя: „ Хей, аз съм тук, в този момент “ и това е моментът, в който човек би трябвало да се съобщи. Кога, в случай че не в този момент, няма за по кое време да се отсрочва, даже с целия този насъбран яд. Поради някаква причина ти си тук в този миг и би трябвало да направиш това, което е твоята задача или твоя път.
- Предполагам, че това е някакъв знак и за самата група SILUET, защото към този момент 25 години сте на сцената.
- Михаела: Да, доста се надяваме да е по този начин. Имаме още хрумвания за песни, имаме хрумвания за музика. Надявам се, че машината на SILUET ще проработи с по-пълни сили от последните години.
- Мария: Ние по време на пандемията бяхме в една наша си вътрешна проверка и се беше натрупало едно напрежение и групата си даде отмора. След тази отмора всеки беше хванал някакво друго трасе и това беше единственият метод да работим дружно, тъй като бяхме поставили точка на групата като бойна единица, която да осмисля цялото ни съществуване. Вече всички сме фамилни и имаме малко по-други акценти. И това е новата версия на нашата група. Група, която се събира за концерти и група, която ще стартира да прави събития. Миша постоянно е доста оптимистично настроена, само че няма по какъв начин да изнасяме постоянно концерти както преди. Сега би трябвало да гледаме напред и към метода, по който може да се случи нашата работа.
- Промени ли се стилът на групата през годините?
- Михаела: Във времето креативният развой поолегна, всеки знае мощните страни на другия, знае на какво да му се довери, знае кой с какво може да помогне.
Доверието е водещо в дългия развой, тъй като всеки от нас петимата способства със свои хрумвания и поради тази причина считам, че предходните ни песни са супер. С течение на времето в работата ни се случи едно напасване. Мисля, че към момента не работим задоволително бързо, колкото би ми се желало, за времето, което имаме.
Музикално са две съществени линии, които излизат от Мария и Богдан, и от Марияна. Едната е по-лирична, а другата е по рок, по-твърда, в които всички се припознаваме и съумяваме да ги изкараме през нас. И двете неща са ни на сърце.
- Мария: Повечето от смисления ми живот е бил в тази група. И това е една от най-важните мисли в главата ми преди да се появят децата. Продължаваме да не се ограничаваме стилово и считам, че сме станали по-добри всеки в своята област като музикант и като реализатор. Имаме готови песни за нов албум.
Времето демонстрира, че не желаеме да бързаме и не желаеме да го пуснем просто, с цел да го има. Ще се опитаме да намерим златната среда и да се заявим: Тук сме, ето ни! " Когато гориш " е първата ария, тя е малко горяща, малко гневна, малко е шамаросваща и някой може да си каже: „ Какво стана, тези ги няма от какъв брой време и какво е това парче, с което се завръщат? “
Не мисля, че времето е очукало групата. Може би всеки един от нас се усеща по различен метод, само че не сме разрешили да се посегне на групата. И може би по тази причина се получи тази здравословна отдалеченост от няколко години, през които съвсем не свирихме дружно. Преди това ние непрекъснато бяхме дружно в продължение на повече от 10 години. Имахме забавен път и в Бургас, и в чужбина, и в София. Много разчитахме един на различен, опирахме се един на различен и постоянно сме чувствали групата като една бойна единица и всеки един е част от тази бойна единица и постоянно сме били дружно. Случи се обаче това, което трябваше да се случи, с цел да можем да запазим групата надалеч от факторите, които могат да я обезобразят.
- Със SILUET сте свирили в Норвегия, Холандия, Англия и в други европейски страни. Има ли разлика в отношението на публиката към рок музиката и към рок групите?
- Михаела: Има голяма разлика в отношението на публиката. Свирили сме и в балкански страни като Турция и Македония. Норвегия е по рок насочена страна.
Хората са непредубедени, те желаят да се забавляват, без значение дали познават някой актьор или не, дали са го чували или не. Хората са възпитани на почитание и са отворени да чуят всичко, което им се сервира и да приветстват с почитание, без значение дали това е тяхната музика.
В Турция също имахме огромен шанс да свирим преди много години. Там има такава еклектика от музика, звуци, от жанр, срещат се Ориентът и Западът и тази отвореност на хората и космополитност сякаш тук още я нямаме. Нямаме тази просвета на аудитория и на слушане, колкото ми се желае. Всеки един човек, който има табиет да върви на концерти и на фестивали в чужбина вижда първо отношението на публиката към актьора, толерантността един към различен, няма грубости. Хората си оказват помощ за най-малките неща.
Освен това в Англия и в Норвегия не ги е боязън да отидат на концерт и в дъжд, и в сняг, и по време на стихии. Слагат гумените ботуши и дъждобраните и всичко е наред. Тук сме малко фини в това отношение.
- Михаела, цигулката се асоциира повече с класическата музика. Ти по какъв начин чувстваш съчетанието на цигулката с рок музиката? Ти свириш на цигулка в SILUET и в REWIND!, само че гостуваш и на концертите на други рок групи като P.I.F. и Lek City Case.
- Михаела: Имам голямото благополучие да гостувам на P.I.F. и на Lek City Case. Радвам се, че съм имала този късмет и се надявам и за напред да вземам участие в други техни планове. Аз съм корав рок почитател от дребна около татко ми, макар че съм с класическо обучение. Било ми е мъчно да го приема и съм се чудела по какъв начин музиката, която желая и одобрявам да изсвирвам, може да звучи с цигулка. Така се случиха нещата и ме поканиха от SILUET. Преди това те имаха цигулар и той беше част от техния тон и от тяхната група.
Има образци по какъв начин цигулката може доста добре да се впише в разнообразни стилове. Тя има доста благоприятни условия като инструмент, надлежно като тон също може да има доста благоприятни условия, тъй че да добави и да обогати рок звученето и да го направи по-интересно. Има и други по-класически принадлежности, които се употребяват в рок музиката, тъй като вършат нещата разнообразни. В момента много рок групи употребяват и цигулка, и чело и всякакви други принадлежности.
- Цигулката придава някаква деликатност на рокаджийското звучене.
- Михаела: На мен персонално ми подхожда и се надявам да става все по-добре. То е едно безпределно търсене и това е хубавото в тази работа, че концепциите и вдъхновението в никакъв случай не свършват.
- Мария, за какво избра да свириш на китара?
- Мария: Бях се насочила към китарата, само че бързо-бързо в границите на година-две се демонстрирах в друга посока, тъй като конкуренцията в класическата китара беше жестока. Аз започнах късно да изсвирвам на китара, едвам в десети клас. Всички мои връстници бяха към този момент доста напред и когато ходех по състезания аз не с усещах уверена. И най-после както всичко в този живот се намества накакси, се появиха момчетата от група " Карцер ", които споделиха, че търсят басист. А пък, в случай че е басистка за тях щяло да е още по-добре. Казах им: " Ама аз бас не съм помирисвала ". Те обаче ме успокоиха, че откакто изсвирвам на китара доста бързо ще се науча да изсвирвам на бас. И от школата по китара се трансферирах в школата по бас китара. Казах си, че бас китарата седи отлично, по-лесно иска ми се отдаде. И това беше стъпката. С " Карцер " видях какъв брой рисково хубаво е на сцена. След това се появи и група SILUET и продължих с тях.
- Какво е Бургас в SILUET и SILUET в Бургас?
- Михаела: Като че ли има някакво тъждество. Въпреки че към този момент толкоз години всички живеем в София. Марияна има шанса да се връща за повече време в Бургас. Бургазлии са особени шовинисти. Морето е в нас. Имам възприятието, че морето е част от музиката ни, част от вибрацията сред хората. Неслучайно колаборацията, която вършим в „ Когато гориш “ е с един бургазлия като Ванката. Бургас е част от нас и музиката е част от морето и от Бургас.
- Мария: Публиката в Бургас е доста сърцата, особено за нас. Винаги съм си мислила, че нашите почитатели са от най-качествената представителна извадка на обществото. Само хубави хора са и го споделям без подигравка.
- И в този момент още веднъж сте в очакване напразно, употребявам заглавието на ария на Мария.
- Мария: Да, още веднъж сме в очакване напразно, още веднъж сме на старта, подготвени сме да влезем по нов метод на рок сцената. Все още имаме доста другари, към момента имаме и доста фенове и те са подготвени да ни оказват помощ да се върнем и да се заявим.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ