Честито Рождество Христово
Рождество Христово, също Коледа, Божик или Божич, е един от най-големите християнски празници. На него християните празнуват раждането на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието от Лука това станало във Витлеем, град във възобновеното под римска настойчивост царство Юдея на Ирод I Велики. Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската черква, а след 31 март 1916 година (когато в България като държавен календар е признат Григорианският календар) – на 7 януари по формалния цивилен календар, който ден подхожда на 25 декември по юлианския календар. През 1968 година Българската православна черква открива честването на 25 декември. В България още веднъж е формален празник с решение на IX национално заседание от 28 март 1990 година, оповестява Уикипедия.
Произход на понятието
Според Речника на българския език, „ Коледа “ произлиза от латинската дума calendae – „ първият ден от месеца “. Други разновидности на тази дума са: Ко̀ла̀да, Колѐдна, Колѐнда. На старобългарски названието е Колѧда.
Християнство
Рождество Христово поставя начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, предопределено да размени употребяваното до 6. век летоброене от възшествието на Домициан, римският духовник Дионисий Малки, пресмята, че Иисус Христос се родил през 754 година от основаването на Рим. Методът му получава разпространяване изначало най-вече в Западна Европа. Според задълго останалото известно на изток летоброене " от сътворението на света " Исус е роден през 5508 година от сътворението на света.
В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните църкви чествали това събитие на Богоявление (6 януари) още по времето на император Константин Велики, преди 336 година В III век Ориген увещава християните да не го честват на този ден, като показва, че на този ден праведният Йов и оракул Еремия скърбели (Йов 14:4; Еремия 20:14). Църковните отци от III и IV век (св. Иполит, Тертулиан, Йоан Златоуст, Кирил Александрийски, блаж. Августин, Климент Александрийски) показват 25 декември като исторически по-подходяща дата на Рождество Христово, евентуално като част от противоборствата им с митраистите. В Рим Рождество Христово се чества през втората четвърт на IV век, в Антиохия в 375 година св. Василий Велики вкарва празника в Константинопол в 379 година, по други сведения към 377 година по заповед на император Аркадий и внушението на св. Йоан Златоуст, а в 430 година стартират да го честват в Александрия, в Палестина към VII век. Арменската черква чества Рождество Христово на 6 януари. Първата църковна работа на празника се датира от науката в V век.
Рождество Христово в евангелията на Лука и Матей
Според Евангелието на Лука, малко преди раждането на Иисус майка му Мария, дружно със брачна половинка ѝ, дърводелеца Йосиф, потомък на Давидовия жанр, отишли от Назарет във Витлеем, Юдея, родното място на Йосиф. Римският император Октавиан Август (около 63 година прочие Хр. – 14 година сл. Хр.) издал заповед за изцяло броене на популацията в империята – в границите ѝ тогава се намирала и Палестина. Всеки трябвало да се запише там, откъдето е родът му (според еврейската традиция, която наподобява е била приложена в този случай, към популацията на подвластното царство на Ирод, макар че римската е била по местоживеене). Мария и Йосиф не могли да намерят място в странноприемницата и били принудени да се подслонят в една пещера отвън града, където пастирите затваряли овцете. (В източната просвета „ яслите “ или въобще местата за животните не са били безусловно мръсно и неприлично място – в доста домове животните били отделени от жилищните пространства с тънка преграда)[5]. В мига на Рождеството в небето пламнала невероятна светлина, явил се ангел,, който съобщил на намиращите се наоколо пастири, че на света е пристигнал Спасителят: „ И рече им ангелът: Не бойте се, тъй като ето, благовестя ви огромна наслада, която ще бъде за всички индивиди. Защото през днешния ден ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос. И ето ви белег: ще намерите Младенец повит, легнал в ясли. И ненадейно се яви с ангела многочислено войнство небесно, което хвалеше Бога и споделяше: Слава във висините Богу и на земята мир, сред индивидите в които е Неговото снизхождение! “ (Евангелие от Лука, 2:10 – 14) В Новия завет се твърди също, че витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Бога-Син.
Според Новия завет, Младенеца Исус уважили и трима източни мъдреци, известни като Тримата влъхви, доведени във Витлеем от Витлеемска звезда. Бог изпратил при Йосиф ангел, който му споделил да избяга в Египет и по този метод се избавя дребния Исус от опита на Ирод да го убие, чрез по този начин нареченото Избиване на младенците. (Евангелие от Матей, 2:9-13).
Според Лука, откакто минал по този начин нареченият интервал на очистянето на родилката, Исус бил заведен от родителите си в Йерусалим с цел да го показват пред Йехова във Втория храм и да извършат обичайните жертвоприношения на птици. Там тогова бил правоверен мъж на име Симеон, на който Светият Дух бил заречен, че няма да почине, до момента в който не види Христос и който мощно се зарадвал, когато го зърнал. Освен него, детето възвествявала и възхвалявала измежду множеството и престарялата пророчица Ана, щерка Фануилова, която също го очаквала. За това е празникът Сретение Господне. После Йосиф, Мария, дружно с Исус се върнали в Назарет, само че постоянно идвали в столицата за празника Пасха. (Евангелие от Лука, 2:22-41)
Евангелист Йоан не споделя напряко къде е роден Исус Христос, само че загатва, че хората в Галилея са считали, че е от Назарет. (Евангелие от Йоан, 1:43-46) Също по този начин и Марк го назовава Исус от Назарет. (Евангелие от Марк, 1:9) Матей обосновава връзка на Исус с Назарет, с това че имало антично знамение, съгласно което Месията трябвало да се назова Назорей. (Евангелие от Матей, 2:23)
Рождество Христово се разказва и в апокрифите – в Евангелието на Псевдо-Матей, Протоевангелието на Яков, Евангелието на Детството (книгата " Томино евангелие " или " Детство Исусово " ) и Историята на Йосиф Дърводелеца, от които черпи необятно християнското изкуство.
На Рождество Христово имен ден имат всички, които носят имената Христа, Христо, Християна, Християн, Христиана, Христина, Радослав, Радослава, Eмануела, Емануил, Емил, Ренета, Кристиан, Кристиян, Кристияна, Кристиана, Кристина, Радостина.
Екипът на " Петел " пожелава на всички вас светли празници и плодородна година!
Произход на понятието
Според Речника на българския език, „ Коледа “ произлиза от латинската дума calendae – „ първият ден от месеца “. Други разновидности на тази дума са: Ко̀ла̀да, Колѐдна, Колѐнда. На старобългарски названието е Колѧда.
Християнство
Рождество Христово поставя начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, предопределено да размени употребяваното до 6. век летоброене от възшествието на Домициан, римският духовник Дионисий Малки, пресмята, че Иисус Христос се родил през 754 година от основаването на Рим. Методът му получава разпространяване изначало най-вече в Западна Европа. Според задълго останалото известно на изток летоброене " от сътворението на света " Исус е роден през 5508 година от сътворението на света.
В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните църкви чествали това събитие на Богоявление (6 януари) още по времето на император Константин Велики, преди 336 година В III век Ориген увещава християните да не го честват на този ден, като показва, че на този ден праведният Йов и оракул Еремия скърбели (Йов 14:4; Еремия 20:14). Църковните отци от III и IV век (св. Иполит, Тертулиан, Йоан Златоуст, Кирил Александрийски, блаж. Августин, Климент Александрийски) показват 25 декември като исторически по-подходяща дата на Рождество Христово, евентуално като част от противоборствата им с митраистите. В Рим Рождество Христово се чества през втората четвърт на IV век, в Антиохия в 375 година св. Василий Велики вкарва празника в Константинопол в 379 година, по други сведения към 377 година по заповед на император Аркадий и внушението на св. Йоан Златоуст, а в 430 година стартират да го честват в Александрия, в Палестина към VII век. Арменската черква чества Рождество Христово на 6 януари. Първата църковна работа на празника се датира от науката в V век.
Рождество Христово в евангелията на Лука и Матей
Според Евангелието на Лука, малко преди раждането на Иисус майка му Мария, дружно със брачна половинка ѝ, дърводелеца Йосиф, потомък на Давидовия жанр, отишли от Назарет във Витлеем, Юдея, родното място на Йосиф. Римският император Октавиан Август (около 63 година прочие Хр. – 14 година сл. Хр.) издал заповед за изцяло броене на популацията в империята – в границите ѝ тогава се намирала и Палестина. Всеки трябвало да се запише там, откъдето е родът му (според еврейската традиция, която наподобява е била приложена в този случай, към популацията на подвластното царство на Ирод, макар че римската е била по местоживеене). Мария и Йосиф не могли да намерят място в странноприемницата и били принудени да се подслонят в една пещера отвън града, където пастирите затваряли овцете. (В източната просвета „ яслите “ или въобще местата за животните не са били безусловно мръсно и неприлично място – в доста домове животните били отделени от жилищните пространства с тънка преграда)[5]. В мига на Рождеството в небето пламнала невероятна светлина, явил се ангел,, който съобщил на намиращите се наоколо пастири, че на света е пристигнал Спасителят: „ И рече им ангелът: Не бойте се, тъй като ето, благовестя ви огромна наслада, която ще бъде за всички индивиди. Защото през днешния ден ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос. И ето ви белег: ще намерите Младенец повит, легнал в ясли. И ненадейно се яви с ангела многочислено войнство небесно, което хвалеше Бога и споделяше: Слава във висините Богу и на земята мир, сред индивидите в които е Неговото снизхождение! “ (Евангелие от Лука, 2:10 – 14) В Новия завет се твърди също, че витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Бога-Син.
Според Новия завет, Младенеца Исус уважили и трима източни мъдреци, известни като Тримата влъхви, доведени във Витлеем от Витлеемска звезда. Бог изпратил при Йосиф ангел, който му споделил да избяга в Египет и по този метод се избавя дребния Исус от опита на Ирод да го убие, чрез по този начин нареченото Избиване на младенците. (Евангелие от Матей, 2:9-13).
Според Лука, откакто минал по този начин нареченият интервал на очистянето на родилката, Исус бил заведен от родителите си в Йерусалим с цел да го показват пред Йехова във Втория храм и да извършат обичайните жертвоприношения на птици. Там тогова бил правоверен мъж на име Симеон, на който Светият Дух бил заречен, че няма да почине, до момента в който не види Христос и който мощно се зарадвал, когато го зърнал. Освен него, детето възвествявала и възхвалявала измежду множеството и престарялата пророчица Ана, щерка Фануилова, която също го очаквала. За това е празникът Сретение Господне. После Йосиф, Мария, дружно с Исус се върнали в Назарет, само че постоянно идвали в столицата за празника Пасха. (Евангелие от Лука, 2:22-41)
Евангелист Йоан не споделя напряко къде е роден Исус Христос, само че загатва, че хората в Галилея са считали, че е от Назарет. (Евангелие от Йоан, 1:43-46) Също по този начин и Марк го назовава Исус от Назарет. (Евангелие от Марк, 1:9) Матей обосновава връзка на Исус с Назарет, с това че имало антично знамение, съгласно което Месията трябвало да се назова Назорей. (Евангелие от Матей, 2:23)
Рождество Христово се разказва и в апокрифите – в Евангелието на Псевдо-Матей, Протоевангелието на Яков, Евангелието на Детството (книгата " Томино евангелие " или " Детство Исусово " ) и Историята на Йосиф Дърводелеца, от които черпи необятно християнското изкуство.
На Рождество Христово имен ден имат всички, които носят имената Христа, Христо, Християна, Християн, Христиана, Христина, Радослав, Радослава, Eмануела, Емануил, Емил, Ренета, Кристиан, Кристиян, Кристияна, Кристиана, Кристина, Радостина.
Екипът на " Петел " пожелава на всички вас светли празници и плодородна година!
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ