Символите на Рождество Христово: Вечното послание на вярата и смирението
Рождество Христово е граница във времето и празник на празниците за християните. Днес, на 25 декември 2025 година, в българските православни храмове се отслужва празнична Златоустова света литургия, възвестяваща раждането на Спасителя. В ранното християнство датата на празника не е била закрепена, като Източните църкви са го чествали на Богоявление (6 януари) още преди 336 година Арменската черква и до през днешния ден чества Рождество Христово на 6 януари.
Тропарът за празника звучи по този начин:
„ Твоето рождество, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието. Защото в него тези, които служеха на звездите, от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе, Изтока от висините. Господи, популярност на Тебе! “
Според евангелския роман на светите евангелисти Матей и Лука, светата Дева Мария и праведният Йосиф пътували към Витлеем за броене. Поради липса на заслон, Младенецът Иисус се ражда в пещера отвън града, където пастири приютявали своите животни. Този акт на раждане в скромна конюнктура демонстрира величието на смирението и послушанието към Бога.
Иконографията на Рождество Христово е богата на знаци. В центъра на иконата е Христос, подложен в ясла. В някои по-детайлни изображения, Спасителят лежи в каменна „ люлка “, което е алюзия за Разпятието и Възкресението. Животните в сцената – волът и магарето – топлят Младенеца с дъха си. Волът символизира Израил (родените в закона), а магарето – езичниците, показвайки присъединяване на цялата природа в раждането на Спасителя.
Божията майка, светата Дева Мария, е централен облик в иконата. Тя е изобразена изпълнена със благоговение или с обич е обхванала главицата на своя Отрок. Свети Йосиф постоянно е на разстояние от Христос, постоянно с ръка на главата, изразявайки озадачение от протичащото се, което надвишава човешката логичност. Той е същински праведник, приел отговорността да отбрани Мария и детето ѝ след Божието признание за тайната на въплъщението.
Влъхвите (мъдреците) с блага са изобразени като конници, последващи Витлеемската звезда. Те сервират своите блага на новороденото: злато за Царя, ладан за Бога и смирна за Човека. Тези трима мъже – Валтасар, Каспар и Мелхиор – символизират другите нации, които ще одобряват Христос като Месия. Даровете им въодушевяват традицията за подаряване на дарове.
Ангелите, които възвестяват раждането на Спасителя, съставляват небесния свят. Тяхното песнопение чуват първи пастирите, които символизират човешкия жанр. Всички те вземат участие в събитието на раждането, изпълнени със благоговение, тъй като Бог, Който сътвори света, става човек.
Витлеемската звезда, която озарява небето преди раждането на Христос, е основен знак. Тя значи естествената светлина и появяването на нова звезда, предсказана в пророчествата като знак за идването на Месията. Звездата постоянно е осемлъчна и символизира Божията берекет, която озарява новородения Христос. Вертепът (пещерата) е знак на раждането, постоянно изобразяван като обемни подиуми в храмове. Рождественският венец с четири свещи, прочут още като венец на Адвента, символизира упованието на Христос като Светлина на света.
Рождество Христово е празникът, който празнува въплъщението на Бог в човешка плът. Божият Син, Иисус Христос, става Човек, с цел да избави човечеството. Това е най-голямото знамение и най-големият подарък за човешкия жанр. Макар обвързван с християнската вяра, Рождество Христово се отбелязва от доста страни, сплотявайки хората и правейки ги по-добри. Рождество Христово поставя началото на ново летоброене и приключва със Стефанов ден на 27 декември.
