Рожден ден празнува днес една от емблемите на пловдивския футбол.

Рожден ден чества през днешния ден една от емблемите на пловдивския футбол. Георги Василев - кумирът на няколко генерации локомотивци, кошмарът на жълто-черната отбрана от 60-те и 70-те години на предишния век, екзекуторът на гениалния международен първенец Дино Дзоф, навършва през днешния ден 80 години. Мнозина несъмнено няма да повярват, че толкоз лазарника са зад тила на все по този начин енергичния и своеволен Гочо, който кръстосва града и е еднообразно добре признат от черно-бялата и жълто-черната общественост.  Защото пристигналият от неврокопското село Делчево актьор с топката бе безрезервен на терена и се раздаваше до краен лимит за Нейно величество публиката.  

 

Със сигурност Георги Василев е един от дребното български футболисти, които имат приключени две висши образования. Той е квалифициран агроном от ВСИ и магистър от Националната спортна академия. Василев е и най-резултатното крило в историята на футбола ни.

 

Легенди се носят за гениалния тандем в офанзива на Локо от 60-те и 70-те години сред Христо Бонев и Гочо Василев. Двамата общо означават 300 гола за черно-белите. И до момента двамата се виждат всеки ден на Лаута, а шегите им могат да разсмеят даже монахиня от някой католически медал. Гочо обаче признава, че Зума е най-големият. " Той бе измежду най-хубавите футболисти на своето време. Ако бе излязъл на Запад, можеше и Златна топка да завоюва ".

Четири десетилетия минаха от последното присъединяване на щурмовака в пловдивското дерби, само че и до момента върхът му по маркирани голове не е усъвършенстван. 13 пъти Гочо Василев пронизва вратата на градския съперник и хвърля в възторг публиката на Локо. Като същинска драка Гочо не пропуща да се заяжда под път и над път с " жълто-черните ". Никой от тях обаче не изпитва завист, тъй като в златните времена на пловдивския футбол играта и артистите бяха над всичко.

 

Роденият в Демирхисар сребърен медалист от Олимпиадата в Мексико през 1968 година твърди, че не ненавижда канарчетата. Той си резервира положителното другарство с тогавашните си непримирими съперници и след края на кариерата. Гочо играе постоянно табла с Добри Ненов съвсем до кончината на славния в миналото нападател на канарчетата. Василев пие кафе с Динко Дерменджиев, когато на Чико му прилошава и е откаран в болничното заведение, където почива. 

Легендарното крило твърди, че има единствено 2 загуби от Ботев. “Едната е по разпореждане на Дража Вълчева, а другата е от Кочо Гяуров. Без разпореждане от Българска комунистическа партия в никакъв случай нямаше да ни бият ”, твърди футболист №1 на Пиринска, Вардарска и Егейска Македония.

 

" Дербитата с Ботев ми бяха най-лесните мачове. Христо Бонев преди тях напряко обезумяваше. На мен въобще не ми пукаше. Преди един подобен мач Голямата къща беше препълнена още 2 часа преди началото. От нямане какво да вършим с Тошо Иванов спретнахме игра на сантасе. Зума беше почнал да загрява и пристигна да ни се скара. Аз му споделих: " Ти си тичай, разтягай, а футбола го остави на мен ". На самия мач им вкарах 2 гола и си ги изпратихме по живо-по крепко ". 

" Започнах кариерата си в Пирин Гоце Делчев. На един младежки шампионат ме видяха треньорите на Локомотив Димитър Григоров и Панайот Танев. Поканиха ме да дойда в отбора и аз одобрих. С годините се видя, че съм направил верния избор.
Имаше огромна конкуренция, само че се постанових незабавно. В първите пет мача вкарах пет гола. Треньорът Григоров обаче беше огромен психолог. Щом отбележех, ме сменяше, с цел да не се главозамая.
Тогава нямаше стимуланти, витамини. Мама ми пращаше мед и орехи от Делчево и с тях заякнах. Контузии през дългата кариера не съм имал.

С Локо реализирах доста триумфи и самопризнание. Не си представям живота без обичания тим. Във футбола се влюбих още от дребен. Случвало се е пешком да вървя от Делчево до Гоце Делчев 10 км за подготовка ", спомня си Георги Василев.

 

Куриозните и радостните моменти в славната му кариера не са един и два. " По мое време съдиите толерираха по-твърдия футбол. На места като Враца и Дупница имаше бранители, които безусловно чупеха крайници. Реферите се правеха, че не виждат. Веднъж ни предстоеше посещение на Марек. На тях им трябваше победа, с цел да останат в А група. Треньор им беше един софиянец, викаха му Баба Рада. В коридора беше извикал един от техните касапи, който му сподели: " Тренеро, нема а се плашиш. За русио (Христо Бонев) не бери грижа. Он го нема на гостувания. А че фатим македонецо (мен има предвид), он е рисков. Гледай си часовнико, на петата минута македонецо ке биде навън ".

Още през цялото време обаче аз му влязох на таран с два лакътя, а в петата минута им вкарах гол. Ритаха като магарета, но тоя левент, дето щеше да ме осакатява, в опит да ме контузи, се контузи самичък. Удържахме победа, те изпаднаха. После с камъни ни счупиха автобуса ". На другия ден в един вестник излезе подигравка, под която пишеше " Косата удари на камък ".

Друг емблематичен миг от кариерата на Гочо е мач с Ботев. Двата тима водят люта борба пред препълнените трибуни на Голямата къща, само че голове няма. Минута преди края Зума центрира, а Гочо отдолу под ръцете на огромния вратар на канарчетата Михаил Карушков с глава мушва топката в мрежата. Инстинктивно Карушков хваща главата на Василев. " Михале, пусни ми главата, с цел да си извадиш топката от мрежата ", му споделя Гочо, а Карушков побеснява и потегля да го гони към центъра, само че се стопира, защото именитото крило е съборен на земята от целуващите го съотборници.

Избрано от Гочо

" Няма вратар, на който не съм вкарвал гол. Веднъж един ми вика: " На мен не си ми вкарал! ". Казах му: Ами аз не те познавам бе, мой човек! Как да ти вкарам. Ти беше запаса. На запаса по какъв начин да вкарам! "

" Вкарвал съм доста голове, играл съм против най-хубавите бранители в света. Не ми е било мъчно да надиграя Факети, Сарти, Аладжов, Цоньо Василев. Най-трудното ми беше да направя от Христо Бонев футболист. "

" Вие за какво ме пренебрегвате за сметка на Зума, бе? Знаете ли, че преди време той се обръщаше към мен: " Другарю Василев, може ли да ми подадете на празна врата, с цел да вкарам? ". К`во да го върша, треньорът тогава го оставяше запаса и един от редките пъти, когато го пусна на промяна, му я дадох на празна врата да се запише и той. "

" Как да ненавиждам канарчетата, бе? Аз ги обичам. С наградите от головете, които им вкарах, си купих жилището в “Кършияка ". Затова, като минавам около техния стадион, постоянно ги възвеличавам с думите: Благодаря ви, пиленца мои! Без вас не можеше да имам покрив над главата. "

" Срещу Ботев имам единствено две загуби. Едната е по разпореждане на Дража Вълчева, а другата е от Кочо Гяуров. Без разпореждане от Българска комунистическа партия в никакъв случай нямаше да ни бият. " (Лидерите на ОК на Българска комунистическа партия Пловдив през 60-те и 70-те години.)

" Вървя си един ден по Главната и против мен Гельо Делев (голям бранител на Ботев от 70-те години). Викам му: " Оооо, Гельо, по какъв начин си, бе? ", и му депозирам ръка. И той сепнато ми подава ръка, само че го чувствам, че трепери. Казах му: Еее, аз от 30 години не съм пипал топка, а ти още трепериш, като ме видиш!

" Прякора ми Луи дьо Финес го измислиха след един мач в Чехословакия. Там ме пазеше един два метра висок. Беше муден, само че настойчиво ме преследваше по  терена. Викам - в този момент тоя ще го скъсам от крачоли. Финтирах го аз няколко пъти и той все на земята. Подадох му ръка най-после да се изправи, а той, като стана, ме изгледа неприятно и ме ръфна за носа. Целият потънах в кръв. Даже като ме изнасяха с носилката, плюх по него и го направих целия червен. И тъй като съм направил шоу, ме кръстиха на фамозния френски артист.