От 35 години зевзек Дядо Мраз забавлява децата на Триград
Родопското село Триград си има личен, освен това неповторим, Дядо Мраз повече от 35 години. Без да е назначен, нито заплатен, той годишно събира децата към себе си, и вместо те на него, той им пее им песни, рецитира им стихчета, забавлява ги и им дава дарове. С тази детайлност, че песните и стихчетата съчинява самичък. В тях той е от време на време Дядо Мраз, от време на време Дядо Колета - зависи от потребностите на римата.
Днес 80-годишният Веско Хаджийски, с прякор Мастиката, им подари най-новата си ария, малко тъжна, само че звучаща като завет. Даже когато запя първите думи, някой подвикна: „ Това не е новогодишна ария! “. Той обаче продължи и по този начин го разгласи:
„ Ще минат може би години, ще стана дъртак белобрад
и мойте мемоари ще имат дребни, дребните деца.
Щом`то фотографията погледнат, ще върнат времето обратно
и чак тогава ще си спомнят, че това е нашият дядо Мраз.
А пък ази ще ги виждам от високи висини
и чак тогава ще си спомня, че са най-послушните деца “.
На днешния празник, към наложителните си аксесоари бе добавил и еленски рога, които лятото намерил в гората. Слагаше ги до децата, с цел да се снимат с тях. А шейната му бе двойна, поради многото дарове, които трябваше да раздаде.
За първи път го поканили да стане Дядо Мраз в учебното заведение на Триград, когато имало доста деца, от всеки клас по 2-3 паралелки. Сега в цялото учебно заведение са общо 7 малчугана. Мастиката толкоз мощно ги впечатлил със своята театрална изява - деца, учители, шеф се превивали от смях. Викнали го незабавно и в детската градина.
Оттогава до ден-днешен около Нова година той е непроменяемо до децата, които обожава.
Със смях си спомня, когато за първи път като Дядо Мраз се появил в забавачницата пред неговата внучка Радостина, в този момент на 29 години. След като тя му изпяла песничка и си получила подаръка, той й заръчал: „ Да поздравиш и баба ти! “. Момиченцето се прибира у дома и сепнато пита: „ Бабо, Дядо Мраз и тебе поздрави, той от кое място те познава? “.
Когато малчуганите го посрещнат с възгласи, той им пее специфичната за тях ария:
„ Дълъг път изминах аз, с цел да дойда през днешния ден при вас
През гори и през полета мен докара самолета
Хай, хей, Дядо Мраз, добре си ми пристигнал при нас!
От студени планини, Дядо Мраз се приземи
Със елече и шейна Дядо Мраз е със брада
Със чувалче Дядо Мраз дава мемоари за вас
Със ботушки Дядо Мраз тропка, тропка той пред вас
Хей, хей Дядо Мраз давай, давай ти на нас!
Тука ли са баба Меца, Кумчо Вълчо, Кума Лиса
Катеричка, Котарак, Заьо Байо със мустак
Хей, хей, Дядо Мраз, през днешния ден играят те със нас.
Тук дарове ще давам, на положителните аз деца
Камиони, автомати, кукли, топки,
самолети, въртолети, шоколади, бонбони и балони
Ох, ох, Дядо Мраз, давай, давай ти на нас!
Има неприятни тук деца, единствено вършат те пакост
Хей, хей, Дядо Мраз, няма неприятни тук при нас
Митко, Павел и Раден, те се бият всеки ден
Златка, Гинка и Малинка, най-послушна е Фатминка
Хей, хей, Дядо Мраз, давай, давай ти на нас! “...
Напевът продължава и с характерност за леличките, учителките, директорката.
Казва, че за него това, дето е любимецът на децата, е „ огромна работа, тъй като ми идва от сърцето “. Вече има деца, на чиито майки и бащи той е давал дарове.
По Коледните празници го канят и в прилежащото село Гьоврен за Дядо Мраз. Канят го и на вечеринки да забавлява гостите им.
Мастиката – по този начин го знаят в Триград и дребни, и огромни. Никой не го вика по име. Прякорът му, както той споделя, идвал от неговия татко, който при раждането му почерпил в кръчмата с тази напитка през 1940-та година, тъй като друга нямало. По този метод тръгнали и прякорите на двама от братята му – Ментата и Джибрата.
Известен майтапчия, той постоянно е в центъра на компанията. Обича да се кодоши с хората и да ги " връзва ", само че никой не му се сърди. Всяко лято, на събора на Триград, се изявява на сцената и като самодеец. Там пък пее измислени от него „ национални “ творения – по механизма на известна фолклорна ария, той няколко дни преди празника измисля закачлив неин вид.
Целият им жанр е от зевзеци, с вродена заложба, само че той е най-ярък и неуморен, описват в селото. Дори да вадят картофи, в почивките стартират да се изреждат като на сцена един по един и описват някоя смешна преживелица, останалите се заливат от смях. И след това не престават с работата.
Мастиката е живата атракция на селото, известно с пещерата „ Дяволско гърло “, в което има голям брой си къщи за посетители и хотели.
За пред туристите измисля си комплицирани и атрактивни сюжети и по този начин ги въвлича в своя чудноват свят. Разказва им нечувани и невиждани случки от невероятния си живот.
През 2004-та година, когато в Триград се състоя неповторима и неподготвена среща на всички светове, с асистенцията на снаха си облече женска рокля, чорапогащник и токчета. Тя му постави перука, грим, червило и руж.
С този си тип провокира неконтролируем смях измежду тези, които го познаха и озадачени погледи от непозналите го, които леко се оттегляха, в случай че ги приближи, защото се държеше предизвикателно.
Тогава Мастиката бе предизвикан от наличието на хора от всяка точка на планетата – Европа, Азия, Северна и Южна Америка, Австралия и Нова Зеландия. В селото бяха пристигнали над 500 почитатели на придвижването „ Уудсток “ от целия свят, които бяха на бивак в местността Башиш край Буйново.
Чужденците демонстрираха забележителни акробатични номера, жонглираха с топки, пръти и бухалки, с огньове. И той не остана по-назад с „ кръшното “ си облекло и държание.
Зевзекът на Триград обича публиката. На годишния празник на Триград освен пее и танцува, той обикаля и натрупалите се в близост групи и компании, поднасяйки им по някой номер или лаф.
Иначе бай Веско е доста трудолюбив. На млади години бил хигиеничен инструктор, подготвен във военната болница в Русе. Работил към Граничното отделение на Триград. Имунизирал с БЦЖ ваксина всички военни от заставата в Кожаре та чак до Златоград по границата за 15 дни След 15 дни трябвало да мине да види позитивен или негативен е резултатът. Пътувал пеш косо.
„ Като почнах заставите, пътувах и нощно време. Трябваше да знам каква е паролата на поделението, с цел да не ме гръмнат. Като срещна наряд бойци, ще ме убият, в случай че не я кажа. Знаете какви бяха времената тогава. Не можех да очаквам рейса, потеглих косо. Слагам инжекциите и не преставам нататък. До три дни лекувах бойците в казармата, за лекуването беседвах с доктора. Ако е по-тежка обстановката, ги карахме надолу, в града “, спомня си той. После бил водач в Наркоопа и в Горското.
![Кмет се спусна с въжета в дере до пещера „ Дяволското гърло “, с цел да го почисти]( "Кмет се спусна с въжета в дере до пещера „ Дяволското гърло “, с цел да го почисти")
Кмет се спусна с въжета в дере до пещера „ Дяволското гърло “, с цел да го почисти
Кметът на Триград Емил Гогушев се спусна с алпийско съоръжение – въжета, колани и каска, в дере до пещерата „ Дяволското гър...
От 20 години Мастиката е в пенсия. От селото споделят, че в действителност е неотклонен – по през целия ден върви в гората и в никакъв случай не се връща празен – реже и цепи дърва, бере билки, шипки, малини, къпини, ягоди, боровинки. Колкото и да е изтощен обаче има богатства дума за всеки срещнат и за съседите си.
" Ако не мина 20 км дневно, значи нещо съм болен. Ходенето е здраве. 72 кила съм и не шавам от тях с години ", хвали се Мастиката. За празник постоянно потегля със старовремска носия – потури, таке, елек от аба.
На миналогодишния празник, тази година поради пандемията бе анулиран, торбата му бе издута от огромна стъклена чаша, подарена от единия му наследник. Шегата беше, че пиенето му е доста малко и би трябвало да му се долее.
![Орфически мистерии се завъща в Триград]( "Орфически мистерии се завъща в Триград")
" Орфически мистерии " се завъща в Триград
Триград ще възобнови и показа на своите посетители магията на историята по тези земи! Тази паметна среща на минало и настояще ще бъде на...
До края участваше в годишното новогодишно къпане на рода Аличковци, чийто шурей е Мастиката.
„ В фамилията не ми позволяваха. Страх ги беше да не се удавя, да не настина, само че аз се скривах и гол ходех до реката. Хващах се на хорото във водата, чакаше ни понч – греяна ракия. Много пъти съм се къпал. Дакото Костадин Хаджийски беше жив, се къпахме с него, с Гоцето, с Гълъба и младите. Подготвяхме още денем мястото, където ще се изкъпем, банята, понча, музиката. Беше цялостно с народ, които идваха на моста да ни гледат. Още като почнат пиратките, аз бягах от у дома. Една Нова година реката беше доста пълноводна, в случай че не се бях вързал с въже, щях да се удавя “, споделя бай Веско.
Това било през 2006-та година. Страхът, че пълноводието може да докара пакост, го предиздвикало да мисли по какъв начин да защищити танцуващите. В новогодишната нощ той вързал въже с възли през метър, за които да се заловен по-лесно и останалите.
„ Аз бях най-възрастен измежду тях. Това е здраве да се изкъпеш, каквото неприятно имаш, се отмива с водата и отива в тунела “, счита Мастиката.
Човекът, обичан от триградци, с доста богата психика, споделя, че от ерген си е подобен. И благодари на своята половинка за добрината й. „ Понякога й е мъчно да устоя на шегите ми, само че ме приема подобен, какъвто съм, и ми прости “. Днес той беше й подготвил специфичен подарък – два шоколада, които й връчи пред цяло село.
Благодарен е и на съселяните си за уважението. „ Като ми продумат хората и се вижда тяхното отношение. Това ми стига “, споделя в умозаключение зевзекът Дядо Мраз.
Днес 80-годишният Веско Хаджийски, с прякор Мастиката, им подари най-новата си ария, малко тъжна, само че звучаща като завет. Даже когато запя първите думи, някой подвикна: „ Това не е новогодишна ария! “. Той обаче продължи и по този начин го разгласи:
„ Ще минат може би години, ще стана дъртак белобрад
и мойте мемоари ще имат дребни, дребните деца.
Щом`то фотографията погледнат, ще върнат времето обратно
и чак тогава ще си спомнят, че това е нашият дядо Мраз.
А пък ази ще ги виждам от високи висини
и чак тогава ще си спомня, че са най-послушните деца “.
На днешния празник, към наложителните си аксесоари бе добавил и еленски рога, които лятото намерил в гората. Слагаше ги до децата, с цел да се снимат с тях. А шейната му бе двойна, поради многото дарове, които трябваше да раздаде.
За първи път го поканили да стане Дядо Мраз в учебното заведение на Триград, когато имало доста деца, от всеки клас по 2-3 паралелки. Сега в цялото учебно заведение са общо 7 малчугана. Мастиката толкоз мощно ги впечатлил със своята театрална изява - деца, учители, шеф се превивали от смях. Викнали го незабавно и в детската градина.
Оттогава до ден-днешен около Нова година той е непроменяемо до децата, които обожава.
Със смях си спомня, когато за първи път като Дядо Мраз се появил в забавачницата пред неговата внучка Радостина, в този момент на 29 години. След като тя му изпяла песничка и си получила подаръка, той й заръчал: „ Да поздравиш и баба ти! “. Момиченцето се прибира у дома и сепнато пита: „ Бабо, Дядо Мраз и тебе поздрави, той от кое място те познава? “.
Когато малчуганите го посрещнат с възгласи, той им пее специфичната за тях ария:
„ Дълъг път изминах аз, с цел да дойда през днешния ден при вас
През гори и през полета мен докара самолета
Хай, хей, Дядо Мраз, добре си ми пристигнал при нас!
От студени планини, Дядо Мраз се приземи
Със елече и шейна Дядо Мраз е със брада
Със чувалче Дядо Мраз дава мемоари за вас
Със ботушки Дядо Мраз тропка, тропка той пред вас
Хей, хей Дядо Мраз давай, давай ти на нас!
Тука ли са баба Меца, Кумчо Вълчо, Кума Лиса
Катеричка, Котарак, Заьо Байо със мустак
Хей, хей, Дядо Мраз, през днешния ден играят те със нас.
Тук дарове ще давам, на положителните аз деца
Камиони, автомати, кукли, топки,
самолети, въртолети, шоколади, бонбони и балони
Ох, ох, Дядо Мраз, давай, давай ти на нас!
Има неприятни тук деца, единствено вършат те пакост
Хей, хей, Дядо Мраз, няма неприятни тук при нас
Митко, Павел и Раден, те се бият всеки ден
Златка, Гинка и Малинка, най-послушна е Фатминка
Хей, хей, Дядо Мраз, давай, давай ти на нас! “...
Напевът продължава и с характерност за леличките, учителките, директорката.
Казва, че за него това, дето е любимецът на децата, е „ огромна работа, тъй като ми идва от сърцето “. Вече има деца, на чиито майки и бащи той е давал дарове.
По Коледните празници го канят и в прилежащото село Гьоврен за Дядо Мраз. Канят го и на вечеринки да забавлява гостите им.
Мастиката – по този начин го знаят в Триград и дребни, и огромни. Никой не го вика по име. Прякорът му, както той споделя, идвал от неговия татко, който при раждането му почерпил в кръчмата с тази напитка през 1940-та година, тъй като друга нямало. По този метод тръгнали и прякорите на двама от братята му – Ментата и Джибрата.
Известен майтапчия, той постоянно е в центъра на компанията. Обича да се кодоши с хората и да ги " връзва ", само че никой не му се сърди. Всяко лято, на събора на Триград, се изявява на сцената и като самодеец. Там пък пее измислени от него „ национални “ творения – по механизма на известна фолклорна ария, той няколко дни преди празника измисля закачлив неин вид.
Целият им жанр е от зевзеци, с вродена заложба, само че той е най-ярък и неуморен, описват в селото. Дори да вадят картофи, в почивките стартират да се изреждат като на сцена един по един и описват някоя смешна преживелица, останалите се заливат от смях. И след това не престават с работата.
Мастиката е живата атракция на селото, известно с пещерата „ Дяволско гърло “, в което има голям брой си къщи за посетители и хотели.
За пред туристите измисля си комплицирани и атрактивни сюжети и по този начин ги въвлича в своя чудноват свят. Разказва им нечувани и невиждани случки от невероятния си живот.
През 2004-та година, когато в Триград се състоя неповторима и неподготвена среща на всички светове, с асистенцията на снаха си облече женска рокля, чорапогащник и токчета. Тя му постави перука, грим, червило и руж.
С този си тип провокира неконтролируем смях измежду тези, които го познаха и озадачени погледи от непозналите го, които леко се оттегляха, в случай че ги приближи, защото се държеше предизвикателно.
Тогава Мастиката бе предизвикан от наличието на хора от всяка точка на планетата – Европа, Азия, Северна и Южна Америка, Австралия и Нова Зеландия. В селото бяха пристигнали над 500 почитатели на придвижването „ Уудсток “ от целия свят, които бяха на бивак в местността Башиш край Буйново.
Чужденците демонстрираха забележителни акробатични номера, жонглираха с топки, пръти и бухалки, с огньове. И той не остана по-назад с „ кръшното “ си облекло и държание.
Зевзекът на Триград обича публиката. На годишния празник на Триград освен пее и танцува, той обикаля и натрупалите се в близост групи и компании, поднасяйки им по някой номер или лаф.
Иначе бай Веско е доста трудолюбив. На млади години бил хигиеничен инструктор, подготвен във военната болница в Русе. Работил към Граничното отделение на Триград. Имунизирал с БЦЖ ваксина всички военни от заставата в Кожаре та чак до Златоград по границата за 15 дни След 15 дни трябвало да мине да види позитивен или негативен е резултатът. Пътувал пеш косо.
„ Като почнах заставите, пътувах и нощно време. Трябваше да знам каква е паролата на поделението, с цел да не ме гръмнат. Като срещна наряд бойци, ще ме убият, в случай че не я кажа. Знаете какви бяха времената тогава. Не можех да очаквам рейса, потеглих косо. Слагам инжекциите и не преставам нататък. До три дни лекувах бойците в казармата, за лекуването беседвах с доктора. Ако е по-тежка обстановката, ги карахме надолу, в града “, спомня си той. После бил водач в Наркоопа и в Горското.
Кметът на Триград Емил Гогушев се спусна с алпийско съоръжение – въжета, колани и каска, в дере до пещерата „ Дяволското гър...
От 20 години Мастиката е в пенсия. От селото споделят, че в действителност е неотклонен – по през целия ден върви в гората и в никакъв случай не се връща празен – реже и цепи дърва, бере билки, шипки, малини, къпини, ягоди, боровинки. Колкото и да е изтощен обаче има богатства дума за всеки срещнат и за съседите си.
" Ако не мина 20 км дневно, значи нещо съм болен. Ходенето е здраве. 72 кила съм и не шавам от тях с години ", хвали се Мастиката. За празник постоянно потегля със старовремска носия – потури, таке, елек от аба.
На миналогодишния празник, тази година поради пандемията бе анулиран, торбата му бе издута от огромна стъклена чаша, подарена от единия му наследник. Шегата беше, че пиенето му е доста малко и би трябвало да му се долее.
Триград ще възобнови и показа на своите посетители магията на историята по тези земи! Тази паметна среща на минало и настояще ще бъде на...
До края участваше в годишното новогодишно къпане на рода Аличковци, чийто шурей е Мастиката.
„ В фамилията не ми позволяваха. Страх ги беше да не се удавя, да не настина, само че аз се скривах и гол ходех до реката. Хващах се на хорото във водата, чакаше ни понч – греяна ракия. Много пъти съм се къпал. Дакото Костадин Хаджийски беше жив, се къпахме с него, с Гоцето, с Гълъба и младите. Подготвяхме още денем мястото, където ще се изкъпем, банята, понча, музиката. Беше цялостно с народ, които идваха на моста да ни гледат. Още като почнат пиратките, аз бягах от у дома. Една Нова година реката беше доста пълноводна, в случай че не се бях вързал с въже, щях да се удавя “, споделя бай Веско.
Това било през 2006-та година. Страхът, че пълноводието може да докара пакост, го предиздвикало да мисли по какъв начин да защищити танцуващите. В новогодишната нощ той вързал въже с възли през метър, за които да се заловен по-лесно и останалите.
„ Аз бях най-възрастен измежду тях. Това е здраве да се изкъпеш, каквото неприятно имаш, се отмива с водата и отива в тунела “, счита Мастиката.
Човекът, обичан от триградци, с доста богата психика, споделя, че от ерген си е подобен. И благодари на своята половинка за добрината й. „ Понякога й е мъчно да устоя на шегите ми, само че ме приема подобен, какъвто съм, и ми прости “. Днес той беше й подготвил специфичен подарък – два шоколада, които й връчи пред цяло село.
Благодарен е и на съселяните си за уважението. „ Като ми продумат хората и се вижда тяхното отношение. Това ми стига “, споделя в умозаключение зевзекът Дядо Мраз.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ