Изложба графика Родопски бележник откриват днес във Варна
" Родопски бележник " е петата независима галерия на Станчо Веков с графични рисунки. Откриването е през днешния ден, 3 май от 18 часа а хазаин е Дом на архитекта във Варна (ул. " Мусала " 10).
Рисунките – туш § четка/картон ще бъдат изложени до 19 май.
Творбите са правени по време на туристическа експедиция през лятото на 1973 година, подхваната с група мои сътрудници и другари, във връзка сполучливото довеждане докрай на висшето ни обучение. Бяхме привлечени от невероятната хубост на именитата планина и непокътнатото, към момента тогава, архитектурното завещание на Българското Възраждане, което нямахме самообладание да забележим и проучим на място.
Инициатор за това премеждие беше Петър Христов, светла му памет, с който бяхме в една група в института и останахме другари до дъно. Като умел екскурзиант, родом от Сливен и разпален обожател на планините, той изготви маршрут, съгласуван с нашите скромни благоприятни условия. Тръгваше се от Асеновград, с Асеновата цитадела, през курорта Бяла църква и остарелия Римски път под връх Персенк, Чудните мостове/Ер кюприя и до Широка лъка, където Съюзът на архитектите имаше лична туристическа база - архитектурен монумент, в която отседнахме. Следваше Смолян, с кварталите Райково и Устово, някогашни села, съхранили обичайна родопска къща от края на 19-ти век и завършваше при село Могилица, с фамозните Агушеви конаци/ дребен и огромен, същински български крепости, строени в средата на 19-ти век. Необичайната хубост на Родопите с вековните иглолистни гори и обширни поляни бяха същинско изобретение за нас и дружно с архитектурата на характерната Родопска къща станаха предмет на моите графични бележки, дали наслова на актуалната галерия.
Представени са общо 26 рисунки, от които единствено две (принт на Църквата в Райково (оригиналът се намира в Йокохама, подарък за мой японски колега) и Камбанария на църквата в Райково (собственост на Пущарови), са показани във втората ми независима галерия ПЪТ КЪМ ХРАМА/2002, САБ- Варна, с храмове от пет страни и четири вероизповедания.
Макар обичайна българска архитектура да е неизменим предмет на проучване на всички мои пътувания, планината е тази, която ме завладя с цялото си разнообразие и характерна хубост, с някакво непознато възприятие на непосредственост, човешка мяра и страхопочитание.
От тук и превесът на природата, като обект на обрисуване във всичките й форми, положения и изгледи: поляни, дървета, гори, пътеки, хълмове и върхове, закрепени на prima vista, в мигове на съзерцаване и в късите престои сред дългите преходи.
Рисунките всекидневно правех с туш и перо, само че в тази ситуация, авансово избрах четка (китайска с бамбукова дръжка), вместо перо, може би интуитивно, поради идното потапяне в самото сърце на Родопите - една от най-зелените, и най-гостоприемни български планини, само че сигурно и под въздействие на френския художник Фернан Леже (следвал архитектура в Кан), който открих с графична серия фигуративни композиции, които мощно ме впечатляваха с едрото отнасяне на формата и спонтанността на рисунъка.
Така, на природата са отдадени две трети от рисунките, в т. ч. многообразието от дървесни типове, панорамни изгледи, скални явления и дребен зелен цикъл от моя роден край.
Колкото до архитектурата на обичайна Родопска къща, строена всекидневно на стръмен терен, като дву- и три-катна, тя е образец за еко-архитектура, доста преди през днешния ден да приказваме за така наречен зелена архитектура, архитектура в цялостен синхрон с околната среда, като форма, мащаб и материали, която сграбчва с неподправена градивна откровеност и разумна елементарност на облика.
Доц. доктор арх. Станчо Веков
Рисунките – туш § четка/картон ще бъдат изложени до 19 май.
Творбите са правени по време на туристическа експедиция през лятото на 1973 година, подхваната с група мои сътрудници и другари, във връзка сполучливото довеждане докрай на висшето ни обучение. Бяхме привлечени от невероятната хубост на именитата планина и непокътнатото, към момента тогава, архитектурното завещание на Българското Възраждане, което нямахме самообладание да забележим и проучим на място.
Инициатор за това премеждие беше Петър Христов, светла му памет, с който бяхме в една група в института и останахме другари до дъно. Като умел екскурзиант, родом от Сливен и разпален обожател на планините, той изготви маршрут, съгласуван с нашите скромни благоприятни условия. Тръгваше се от Асеновград, с Асеновата цитадела, през курорта Бяла църква и остарелия Римски път под връх Персенк, Чудните мостове/Ер кюприя и до Широка лъка, където Съюзът на архитектите имаше лична туристическа база - архитектурен монумент, в която отседнахме. Следваше Смолян, с кварталите Райково и Устово, някогашни села, съхранили обичайна родопска къща от края на 19-ти век и завършваше при село Могилица, с фамозните Агушеви конаци/ дребен и огромен, същински български крепости, строени в средата на 19-ти век. Необичайната хубост на Родопите с вековните иглолистни гори и обширни поляни бяха същинско изобретение за нас и дружно с архитектурата на характерната Родопска къща станаха предмет на моите графични бележки, дали наслова на актуалната галерия.
Представени са общо 26 рисунки, от които единствено две (принт на Църквата в Райково (оригиналът се намира в Йокохама, подарък за мой японски колега) и Камбанария на църквата в Райково (собственост на Пущарови), са показани във втората ми независима галерия ПЪТ КЪМ ХРАМА/2002, САБ- Варна, с храмове от пет страни и четири вероизповедания.
Макар обичайна българска архитектура да е неизменим предмет на проучване на всички мои пътувания, планината е тази, която ме завладя с цялото си разнообразие и характерна хубост, с някакво непознато възприятие на непосредственост, човешка мяра и страхопочитание.
От тук и превесът на природата, като обект на обрисуване във всичките й форми, положения и изгледи: поляни, дървета, гори, пътеки, хълмове и върхове, закрепени на prima vista, в мигове на съзерцаване и в късите престои сред дългите преходи.
Рисунките всекидневно правех с туш и перо, само че в тази ситуация, авансово избрах четка (китайска с бамбукова дръжка), вместо перо, може би интуитивно, поради идното потапяне в самото сърце на Родопите - една от най-зелените, и най-гостоприемни български планини, само че сигурно и под въздействие на френския художник Фернан Леже (следвал архитектура в Кан), който открих с графична серия фигуративни композиции, които мощно ме впечатляваха с едрото отнасяне на формата и спонтанността на рисунъка.
Така, на природата са отдадени две трети от рисунките, в т. ч. многообразието от дървесни типове, панорамни изгледи, скални явления и дребен зелен цикъл от моя роден край.
Колкото до архитектурата на обичайна Родопска къща, строена всекидневно на стръмен терен, като дву- и три-катна, тя е образец за еко-архитектура, доста преди през днешния ден да приказваме за така наречен зелена архитектура, архитектура в цялостен синхрон с околната среда, като форма, мащаб и материали, която сграбчва с неподправена градивна откровеност и разумна елементарност на облика.
Доц. доктор арх. Станчо Веков
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ