7 уникални места в Родопите, които си струва да посетите
Родопите са широко море от хълмове, дълбоки речни долини, обширни поляни, прохладни гори и чисти езера. Може би единствено който е бродил из свещената планина, може да каже какъв брой огромни са пространствата там. И постоянно ще сбърка. Дали един човешки живот би бил задоволителен, с цел да обходим всяко кътче от Родопа? Едва ли…
И въпреки всичко, има места, които ни притеглят с уюта, хубостта и спокойствието си. Защото това са едни от главните аргументи, които ни карат да напуснем града и зоната си на комфорт и да поемем по непознатите пътеки пред нас. В тази публикация ще ви представим седем неповторими кътчета от Родопите, които си коства да посетите.
1. Голям Беглик
Ако желаете да се потопите в безметежните летни мъгли на високите Западни Родопи, то може би тук е вярното място.
Едва ли има по-любимо място за фотографи и пътешественици, търсещи същинската нирвана. Съчетанието от кристално чиста вода, синьо небе и зеленина тук е константа. Спокойствието – също. Язовирът е обичано лятно място за къмпингуващи приключенци. Затова в случай че желаете тишина, най-добре е да сте тук през късната пролет и ранната есен. Сигурно ще е хладно, може да има и сняг, само че всичко ще се компенсира единствено с един взор към огледалната водна простор.
2. Пещера Снежанка
Подземният родопски замък без аналог.
Размерите й не са огромни, само че образуванията в нея не отстъпват по хубост и многообразие на нито една друга пещера в Родопите. Артефакти, открити в подземията, сочат, че в предишното пещерата е имала своите жители.
Сигурно се чудите от кое място идва името й? В една от залите се намира фигурата на Снежанка – естествено обучение, съвсем наподобяващо на приказната героиня. Ако решите да посетите пещерата, имайте поради, че би трябвало да заслужите хубостта, която ще видите, с 30-минутно стръмно нанагорнище по горска пътечка. По околните дървета пък има табелки с мотивиращи надписи.
3. Връх Ком
Но не в Стара планина, а в Родопите. Защо изкачваме върховете? Заради гледките, естествено!
В Родопите има няколко върхове с феноменални гледки. Ком несъмнено се подрежда в челните позиции. Изкачването му лишава към 2 часа, а изходната точка за него е махала Гоздевица на село Арда. Посрещането на изгрева от връх Ком е момент, който ще тържествува в съзнанието ви до момента в който сте живи. На върха е красиво и уютно, а Родопа се разсъблича пред очите ви – човешкият взор стига на разстояние от над 30 км. В предишното тук е имало параклис, който е отчасти възобновен през днешния ден. На върха е построена дървена наблюдателница, която ви изкачва още по-високо. Има и много диви животни, които може да наблюдавате при добър шанс.
4. Село Мандрица
Ако желаете да се върнете 100 години обратно във времето, то Мандрица е точното място.
Може би малко хора допускат, че единствено на хвърлей от държавната граница с Гърция се намира една красива перла. Служило като фон за не един и два кино лентата, селото през днешния ден е божествен остров посред планината. Разходете се по тесните му павирани улички и ще почувствате хубостта на едни от дълго време отминали времена. Великолепните кирпичени бубарски къщи с резбовани тавани към момента украсяват Мандрица, макар забележителната си възраст. Въпреки че през днешния ден в селото живеят шепа хора, тук е единственото място в България, където ще имате опцията да чуете типичното албанско произношение, останало от далечната 1636 година – годината, в която Мандрица е учредено от трима братя албанци.
5. Чаирски езера
Няма спор, че това е най-красивата езерна група в планината, зародили в резултат на мощни свлачищни процеси в региона.
Днес езерата са 7 на брой. Намират се по десния бряг на долината на едноименната река. Водите им са с цвят на смарагд, а в огледалната им повърхнина се оглеждат вековните иглолистни дървета и скалните исполини на резерват Шабаница. Достъпът до езерата е вероятен пеш и с високопроходим автомобил от Триград или от село Мугла. За ходещите пешком от Мугла до Чаирските езера преходът е с дълготрайност 3 часа, а от Триград – 5 часа.
Насладата за очите тук е цялостна, а тишината – безусловна. В непосредственост се намира и хижа Чаирски езера, в която храната се подготвя на печка с дърва, а домакините са извънредно гостоприемни и общителни.
6. Меандрите на река Рибна
Изключително леснодостъпно кътче от планината, което, макар близостта си до цивилизацията, ще ви омагьоса с хубостта си, изключително през късна пролет и началото на лятото.
Река Рибна води началото си от местността Каратепе, сред с. Побит камък и Велинград и съвсем в самото си начало протича през голяма поляна, образувайки красиви завои. Водата е кристално чиста, а в бързеите се стрелкат балкански пъстърви. Ако човек седне край реката и се вслуша в ромона й, може да се придвижи десетки години обратно във времето, когато тук са се въртели воденици, а многочислени стада добитък са утолявали жаждата си в ледената вода.
Ако пътувате от Доспат или Сърница в посока Велинград, след отбивката за с. Побит камък следва няколко километрово нанагорнище. Веднага след него се излиза на необятно място с постройки на горските служащи от горско стопанство Каратепе. Меандрите се намират вдясно от пътя. Има дребна указателна табела.
7. Крепостта Устра
Високо в небесата.
Освен че е една от най-запазените, със своите 1114 м. надм. вис. е и една от най-високо разположените родопски твърдини. Цели 115 м. от крепостните й стени са непокътнати до през днешния ден. Археолозите дефинират Устра като средновековна цитадела, строена към X век за защита на търговски пътища наоколо. През по-голямата част от своето битие крепостта е била под византийски надзор, а през XII – XIV век е завладяна от Иван Асен II.
Изкачването до върха става по горски път и пътека от село Устрен, като лишава към един час. От върха се разкрива гледка към забележителна част от източнородопските ридове на югоизток и североизток.
източник: forgottenbulgaria.com
И въпреки всичко, има места, които ни притеглят с уюта, хубостта и спокойствието си. Защото това са едни от главните аргументи, които ни карат да напуснем града и зоната си на комфорт и да поемем по непознатите пътеки пред нас. В тази публикация ще ви представим седем неповторими кътчета от Родопите, които си коства да посетите.
1. Голям Беглик
Ако желаете да се потопите в безметежните летни мъгли на високите Западни Родопи, то може би тук е вярното място.
Едва ли има по-любимо място за фотографи и пътешественици, търсещи същинската нирвана. Съчетанието от кристално чиста вода, синьо небе и зеленина тук е константа. Спокойствието – също. Язовирът е обичано лятно място за къмпингуващи приключенци. Затова в случай че желаете тишина, най-добре е да сте тук през късната пролет и ранната есен. Сигурно ще е хладно, може да има и сняг, само че всичко ще се компенсира единствено с един взор към огледалната водна простор.
2. Пещера Снежанка
Подземният родопски замък без аналог.
Размерите й не са огромни, само че образуванията в нея не отстъпват по хубост и многообразие на нито една друга пещера в Родопите. Артефакти, открити в подземията, сочат, че в предишното пещерата е имала своите жители.
Сигурно се чудите от кое място идва името й? В една от залите се намира фигурата на Снежанка – естествено обучение, съвсем наподобяващо на приказната героиня. Ако решите да посетите пещерата, имайте поради, че би трябвало да заслужите хубостта, която ще видите, с 30-минутно стръмно нанагорнище по горска пътечка. По околните дървета пък има табелки с мотивиращи надписи.
3. Връх Ком
Но не в Стара планина, а в Родопите. Защо изкачваме върховете? Заради гледките, естествено!
В Родопите има няколко върхове с феноменални гледки. Ком несъмнено се подрежда в челните позиции. Изкачването му лишава към 2 часа, а изходната точка за него е махала Гоздевица на село Арда. Посрещането на изгрева от връх Ком е момент, който ще тържествува в съзнанието ви до момента в който сте живи. На върха е красиво и уютно, а Родопа се разсъблича пред очите ви – човешкият взор стига на разстояние от над 30 км. В предишното тук е имало параклис, който е отчасти възобновен през днешния ден. На върха е построена дървена наблюдателница, която ви изкачва още по-високо. Има и много диви животни, които може да наблюдавате при добър шанс.
4. Село Мандрица
Ако желаете да се върнете 100 години обратно във времето, то Мандрица е точното място.
Може би малко хора допускат, че единствено на хвърлей от държавната граница с Гърция се намира една красива перла. Служило като фон за не един и два кино лентата, селото през днешния ден е божествен остров посред планината. Разходете се по тесните му павирани улички и ще почувствате хубостта на едни от дълго време отминали времена. Великолепните кирпичени бубарски къщи с резбовани тавани към момента украсяват Мандрица, макар забележителната си възраст. Въпреки че през днешния ден в селото живеят шепа хора, тук е единственото място в България, където ще имате опцията да чуете типичното албанско произношение, останало от далечната 1636 година – годината, в която Мандрица е учредено от трима братя албанци.
5. Чаирски езера
Няма спор, че това е най-красивата езерна група в планината, зародили в резултат на мощни свлачищни процеси в региона.
Днес езерата са 7 на брой. Намират се по десния бряг на долината на едноименната река. Водите им са с цвят на смарагд, а в огледалната им повърхнина се оглеждат вековните иглолистни дървета и скалните исполини на резерват Шабаница. Достъпът до езерата е вероятен пеш и с високопроходим автомобил от Триград или от село Мугла. За ходещите пешком от Мугла до Чаирските езера преходът е с дълготрайност 3 часа, а от Триград – 5 часа.
Насладата за очите тук е цялостна, а тишината – безусловна. В непосредственост се намира и хижа Чаирски езера, в която храната се подготвя на печка с дърва, а домакините са извънредно гостоприемни и общителни.
6. Меандрите на река Рибна
Изключително леснодостъпно кътче от планината, което, макар близостта си до цивилизацията, ще ви омагьоса с хубостта си, изключително през късна пролет и началото на лятото.
Река Рибна води началото си от местността Каратепе, сред с. Побит камък и Велинград и съвсем в самото си начало протича през голяма поляна, образувайки красиви завои. Водата е кристално чиста, а в бързеите се стрелкат балкански пъстърви. Ако човек седне край реката и се вслуша в ромона й, може да се придвижи десетки години обратно във времето, когато тук са се въртели воденици, а многочислени стада добитък са утолявали жаждата си в ледената вода.
Ако пътувате от Доспат или Сърница в посока Велинград, след отбивката за с. Побит камък следва няколко километрово нанагорнище. Веднага след него се излиза на необятно място с постройки на горските служащи от горско стопанство Каратепе. Меандрите се намират вдясно от пътя. Има дребна указателна табела.
7. Крепостта Устра
Високо в небесата.
Освен че е една от най-запазените, със своите 1114 м. надм. вис. е и една от най-високо разположените родопски твърдини. Цели 115 м. от крепостните й стени са непокътнати до през днешния ден. Археолозите дефинират Устра като средновековна цитадела, строена към X век за защита на търговски пътища наоколо. През по-голямата част от своето битие крепостта е била под византийски надзор, а през XII – XIV век е завладяна от Иван Асен II.
Изкачването до върха става по горски път и пътека от село Устрен, като лишава към един час. От върха се разкрива гледка към забележителна част от източнородопските ридове на югоизток и североизток.
източник: forgottenbulgaria.com
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ