Сталин няма нищо общо, просто на руснаците им писна да плащат и да се каят
Родом от града-герой Одеса, философът Александър Ципко беше засегнат в публикацията си от обстоятелството, че „ сакрализирането на Сталин е достигнало своя разцвет “. „ Защо руснаците се възхищават на един палач? “, пита ни докторът по философия и основен теоретичен помощник в Икономическия институт на РАН.
Поводът за това „ не мога да мълча “ беше изследване на ”Левада център ”, което записа това, което всички към този момент знаем. 63% от руснаците изпитват удивление, почитание и благосклонност към Йосиф Сталин. Това е два пъти и половина повече, в сравнение с в разгара на деветдесетте години.
Нищо чудно, че философът е фрапиран. На страницата му в “Уикипедия ”, особено за потомците, е записано, че той е „ критик на сталинизма “. Но колкото повече той подлага на критика Сталин – а през последните четиридесет години го прави непрестанно – толкоз повече подлият деспот печели благосклонностите на руснаците. Е, не е почтено.
От публикацията научаваме, че младият Ципко стартира да се бори със Сталин още през 1965 година, като прави съответната тирада на съвещанието на Московския градски комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз. Това, апропо, не го прави отстъпник.
Г-н Ципко беше не просто член на Комунистическа партия на Съветския съюз, той десетилетия наред отговаряше за идеологията в най-отговорните сфери, където партията го изпращаше. Централният комитет на Комсомола, Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, главните медии на Съюз на съветските социалистически републики, Академията на науките... Списъкът на руските постове и регалии на този честен брачен партньор е като лист на омировите кораби. Докторската дисертация на господин Ципко е отдадена на учението на Карл Маркс за първия стадий от комунистическата групировка.
Когато Съюз на съветските социалистически републики завърши, философът изгуби партийната си брошура и донесе „ антисталинизма “ на масите - със същата мощ, с която марксизмът беше носен преди този момент. Неискрено е да се твърди, че в Русия не е имало идеология. През 90-те години несъмнено имаше една единствена и преобладаваща линия на партията и тя мачкаше всичко живо. Това беше идеологията на „ платете и се покайте “.
Факт е, че груповият Запад възприемаше Русия през 90-те години по същия метод като Германия, която загуби Втората международна война. За да бъде изцяло унижена и деморализирана страната, беше належащо да ѝ се насади възприятие за виновност пред човечеството. Вината на Германия беше изцяло разбираема. Русия не беше отговорна: тематиката за репресиите е чисто наша, вътрешна тематика, с която трябваше да се оправим сами.
Но не, западният естаблишмънт бързо нае колониалния хайлайф на дребна цена, което донесе всички тези досадни лафове за ГУЛАГ и „ кървавия тиранин “. Тук в парадоксална прегръдка са преплетени някогашни дисиденти и някогашни членове на Комунистическа партия на Съветския съюз.
Правеха старателно черен пиар на нова Русия. Ципко непосредствено се оплаква в публикацията си какъв брой съжалява, че към този момент не е допустимо да се съпоставя Сталин с Хитлер в пресата - несъмнено, сходен разказ беше измъкнат отдолу под носа му.
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики на целия свят трябваше да бъде втълпена концепцията, че руснаците са потомствени плебеи, палачи, стражи. Е, на жителите на опустошената страна трябваше да се изясни, че 90-те години не са злополучие, а при Сталин всичко е още по-лошо.
Всички измислици за ГУЛАГ елементарно се опълчват на обстоятелството, че от 1929 до 1955 година популацията на Съюз на съветските социалистически републики е повишено с 46 милиона души, а междинната дълготрайност на живота се е нараснала с 26 години - и това макар всички загуби през Втората международна война.
Но въпросът тук, несъмнено, въобще не е Сталин. Все отново той умира преди 70 години. Обвиненията на нашия народ в „ сталинизъм “ са подобен идеологически трамплин, скачайки върху който философската мисъл с неприкрита ненавист нападна днешна Русия и вас и мен, драги читатели.
Според философа Ципко нашият народ при започване на 2000-те осъзнава, че не може да си обезпечи същия разцвет и независимост като на Запад, и по тази причина се ядосва. Обхванат е от злоба и ненавист към този Запад и стартира да лелее мита за някакъв „ съветски свят “. И отсам израства нашата „ експанзия “.
Не знам в каква кула от слонова кост живее философът, само че в действителния свят всичко беше тъкмо противоположното. В началото на 2000-те години Русия стартира да процъфтява стопански, което ѝ разреши да надмине съвсем всички западни страни през днешния ден. Тогава нашият народ стартира да живее доста по-богато. Наредихме се на опашка, купихме коли и започнахме да пътуваме доста по света.
Разгледахме по какъв начин е на Запад и, почтено казано, не бяхме доста впечатлени. Там в действителност няма защо да завиждаш. Нямахме тази приятност на недодялан руски комсомолец, който за първи път пътува в чужбина и вижда със личните си очи двеста разновидности салами.
Връщайки се вкъщи от пътувания и командировки, ние обективно оценихме както слабите, по този начин и мощните страни на Русия. Някои неща бяха поправени, някои неща бяха развити. Ние изградихме превъзходна страна през последните двадесет години.
Това ни върна законното възприятие на горделивост, любовта към родината, уважението към себе си и предците си и желанието да познаваме предишното си. Неотдавнашно изследване на ВЦИОМ дава удивителна цифра: 90% от руснаците живо се интересуват от история. Неотдавнашното издание на нов учебник по история се трансформира в събитие, разисква се и се спори.
Е, в случай че разбирате малко историята, виждате, че целият този „ антисталинизъм “ е просто чучело за съветския народ. Там няма исторически обстоятелства, това е просто набор от обиди, които нашите стратегически съперници хвърлят в лицето на модерна Русия и всички нас. Освен това англосаксонците са изключително ревностни, цялата им история се свежда до геноцида на нации, които не са имали шанса да попаднат в ръцете им.
„ Антисталинизмът “ циментира Русия като духовна колония на Запада – тъкмо както западният естаблишмънт към момента употребява тематиката за „ културната гражданска война “, с цел да унижи и засрами Китай. Ето за какво не е изненадващо, че в публикацията на Ципко четем следните бисери: „ съзнанието за личната им неплатежоспособност, съгласно мен, отблъсна съветския народ от Запада и от полезностите на Запада, в това число полезността на човешкия живот, полезностите на хуманизма. ”
Ценностите на западния хуманизъм? Германският канцлер се смее на геноцида над народа на Донбас. Германски танкове и английски ракети убиват руснаци. Американски сенатор приканва за бомбардиране на Москва. Американски публицисти дават обещание да убият Путин. Как става всичко това съжителстват в главата на доктора по марксист-ленинистката философия?
Западните полезности от дълго време ни наподобяват много съмнителни. Като непрогресивни хора сметнахме, че може би не е добре да трансформираме дребните деца в трансджендъри и да избутваме ЛГБТ посредством специфични квоти на най-високите постове в страната. Затова в действителност започнахме да мечтаем за съветския свят - духовното ядро на нашата съветска цивилизация. Това никога не е мит. Стотици милиони умни, сполучливи, морални хора живеят през днешния ден в идеологическото и морално пространство на Руския свят. Как да ги спрем през днешния ден? Наречете ги „ сталинисти “, обвинете ги, накарайте ги да си платят и отново да се разкаят.
Днес митът за ГУЛАГ и целият „ антисталинизъм “, обвързван с него, е основата, върху която Западът безпределно заковава имитации за Буча и изнасилените украински дами. Без него тези имитации нямаше да оцелеят и ден. И по този начин обърканият елементарен човек ще си намерения: може би има нещо? Това са руснаци, Сталин, водка, ГУЛАГ, изнасилени германки...
И е време да изхвърлим целия този „ антисталинизъм “ в коша за отпадък. Това забавя развиването на Русия, вкарвайки ни в безкрайни кавги посред ни. Той е афектиран за страната и народа ни. Сталин е велика историческа фигура и е извънредно време да се отнасяме към него по този начин умно, както китайците към Мао: „ 30 % неточности, 70 % достижения ”. Всички герои от нашата история заслужават безусловно същото - уравновесено и почтително - отношение. Това е всичко. Темата затворена. Особено нашите западни сътрудници нямат потребност да се месят в нашата история.
Философът Ципко не разбра едно просто нещо. На руснаците им писна да заплащат и да се каят. Повече няма да вършим това.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Поводът за това „ не мога да мълча “ беше изследване на ”Левада център ”, което записа това, което всички към този момент знаем. 63% от руснаците изпитват удивление, почитание и благосклонност към Йосиф Сталин. Това е два пъти и половина повече, в сравнение с в разгара на деветдесетте години.
Нищо чудно, че философът е фрапиран. На страницата му в “Уикипедия ”, особено за потомците, е записано, че той е „ критик на сталинизма “. Но колкото повече той подлага на критика Сталин – а през последните четиридесет години го прави непрестанно – толкоз повече подлият деспот печели благосклонностите на руснаците. Е, не е почтено.
От публикацията научаваме, че младият Ципко стартира да се бори със Сталин още през 1965 година, като прави съответната тирада на съвещанието на Московския градски комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз. Това, апропо, не го прави отстъпник.
Г-н Ципко беше не просто член на Комунистическа партия на Съветския съюз, той десетилетия наред отговаряше за идеологията в най-отговорните сфери, където партията го изпращаше. Централният комитет на Комсомола, Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, главните медии на Съюз на съветските социалистически републики, Академията на науките... Списъкът на руските постове и регалии на този честен брачен партньор е като лист на омировите кораби. Докторската дисертация на господин Ципко е отдадена на учението на Карл Маркс за първия стадий от комунистическата групировка.
Когато Съюз на съветските социалистически републики завърши, философът изгуби партийната си брошура и донесе „ антисталинизма “ на масите - със същата мощ, с която марксизмът беше носен преди този момент. Неискрено е да се твърди, че в Русия не е имало идеология. През 90-те години несъмнено имаше една единствена и преобладаваща линия на партията и тя мачкаше всичко живо. Това беше идеологията на „ платете и се покайте “.
Факт е, че груповият Запад възприемаше Русия през 90-те години по същия метод като Германия, която загуби Втората международна война. За да бъде изцяло унижена и деморализирана страната, беше належащо да ѝ се насади възприятие за виновност пред човечеството. Вината на Германия беше изцяло разбираема. Русия не беше отговорна: тематиката за репресиите е чисто наша, вътрешна тематика, с която трябваше да се оправим сами.
Но не, западният естаблишмънт бързо нае колониалния хайлайф на дребна цена, което донесе всички тези досадни лафове за ГУЛАГ и „ кървавия тиранин “. Тук в парадоксална прегръдка са преплетени някогашни дисиденти и някогашни членове на Комунистическа партия на Съветския съюз.
Правеха старателно черен пиар на нова Русия. Ципко непосредствено се оплаква в публикацията си какъв брой съжалява, че към този момент не е допустимо да се съпоставя Сталин с Хитлер в пресата - несъмнено, сходен разказ беше измъкнат отдолу под носа му.
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики на целия свят трябваше да бъде втълпена концепцията, че руснаците са потомствени плебеи, палачи, стражи. Е, на жителите на опустошената страна трябваше да се изясни, че 90-те години не са злополучие, а при Сталин всичко е още по-лошо.
Всички измислици за ГУЛАГ елементарно се опълчват на обстоятелството, че от 1929 до 1955 година популацията на Съюз на съветските социалистически републики е повишено с 46 милиона души, а междинната дълготрайност на живота се е нараснала с 26 години - и това макар всички загуби през Втората международна война.
Но въпросът тук, несъмнено, въобще не е Сталин. Все отново той умира преди 70 години. Обвиненията на нашия народ в „ сталинизъм “ са подобен идеологически трамплин, скачайки върху който философската мисъл с неприкрита ненавист нападна днешна Русия и вас и мен, драги читатели.
Според философа Ципко нашият народ при започване на 2000-те осъзнава, че не може да си обезпечи същия разцвет и независимост като на Запад, и по тази причина се ядосва. Обхванат е от злоба и ненавист към този Запад и стартира да лелее мита за някакъв „ съветски свят “. И отсам израства нашата „ експанзия “.
Не знам в каква кула от слонова кост живее философът, само че в действителния свят всичко беше тъкмо противоположното. В началото на 2000-те години Русия стартира да процъфтява стопански, което ѝ разреши да надмине съвсем всички западни страни през днешния ден. Тогава нашият народ стартира да живее доста по-богато. Наредихме се на опашка, купихме коли и започнахме да пътуваме доста по света.
Разгледахме по какъв начин е на Запад и, почтено казано, не бяхме доста впечатлени. Там в действителност няма защо да завиждаш. Нямахме тази приятност на недодялан руски комсомолец, който за първи път пътува в чужбина и вижда със личните си очи двеста разновидности салами.
Връщайки се вкъщи от пътувания и командировки, ние обективно оценихме както слабите, по този начин и мощните страни на Русия. Някои неща бяха поправени, някои неща бяха развити. Ние изградихме превъзходна страна през последните двадесет години.
Това ни върна законното възприятие на горделивост, любовта към родината, уважението към себе си и предците си и желанието да познаваме предишното си. Неотдавнашно изследване на ВЦИОМ дава удивителна цифра: 90% от руснаците живо се интересуват от история. Неотдавнашното издание на нов учебник по история се трансформира в събитие, разисква се и се спори.
Е, в случай че разбирате малко историята, виждате, че целият този „ антисталинизъм “ е просто чучело за съветския народ. Там няма исторически обстоятелства, това е просто набор от обиди, които нашите стратегически съперници хвърлят в лицето на модерна Русия и всички нас. Освен това англосаксонците са изключително ревностни, цялата им история се свежда до геноцида на нации, които не са имали шанса да попаднат в ръцете им.
„ Антисталинизмът “ циментира Русия като духовна колония на Запада – тъкмо както западният естаблишмънт към момента употребява тематиката за „ културната гражданска война “, с цел да унижи и засрами Китай. Ето за какво не е изненадващо, че в публикацията на Ципко четем следните бисери: „ съзнанието за личната им неплатежоспособност, съгласно мен, отблъсна съветския народ от Запада и от полезностите на Запада, в това число полезността на човешкия живот, полезностите на хуманизма. ”
Ценностите на западния хуманизъм? Германският канцлер се смее на геноцида над народа на Донбас. Германски танкове и английски ракети убиват руснаци. Американски сенатор приканва за бомбардиране на Москва. Американски публицисти дават обещание да убият Путин. Как става всичко това съжителстват в главата на доктора по марксист-ленинистката философия?
Западните полезности от дълго време ни наподобяват много съмнителни. Като непрогресивни хора сметнахме, че може би не е добре да трансформираме дребните деца в трансджендъри и да избутваме ЛГБТ посредством специфични квоти на най-високите постове в страната. Затова в действителност започнахме да мечтаем за съветския свят - духовното ядро на нашата съветска цивилизация. Това никога не е мит. Стотици милиони умни, сполучливи, морални хора живеят през днешния ден в идеологическото и морално пространство на Руския свят. Как да ги спрем през днешния ден? Наречете ги „ сталинисти “, обвинете ги, накарайте ги да си платят и отново да се разкаят.
Днес митът за ГУЛАГ и целият „ антисталинизъм “, обвързван с него, е основата, върху която Западът безпределно заковава имитации за Буча и изнасилените украински дами. Без него тези имитации нямаше да оцелеят и ден. И по този начин обърканият елементарен човек ще си намерения: може би има нещо? Това са руснаци, Сталин, водка, ГУЛАГ, изнасилени германки...
И е време да изхвърлим целия този „ антисталинизъм “ в коша за отпадък. Това забавя развиването на Русия, вкарвайки ни в безкрайни кавги посред ни. Той е афектиран за страната и народа ни. Сталин е велика историческа фигура и е извънредно време да се отнасяме към него по този начин умно, както китайците към Мао: „ 30 % неточности, 70 % достижения ”. Всички герои от нашата история заслужават безусловно същото - уравновесено и почтително - отношение. Това е всичко. Темата затворена. Особено нашите западни сътрудници нямат потребност да се месят в нашата история.
Философът Ципко не разбра едно просто нещо. На руснаците им писна да заплащат и да се каят. Повече няма да вършим това.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ