Мирела Костадинова: Николай Катранов се превръща в герой от книга на Тургенев
Родолюбецът Сава Филаретов разгласява през 1859 година в „ Месецослов на българската книжнина “ стихотворение отдадено на Николай Катранов, както и „ Кратко възпоменание “, които дават биографични сведения за приятеля му. За Катранов пишат още съветския стихотворец Николай Добролюбов, Анже Мизан, Дмитрий Писарев, Иван Шишманов, Петър Оджаков, Илия Радославов и Николай Шишков.
За страдание малко се знае за този живописен и забавен българин, герой за свободата ни. Той инцидентно се трансформира в прототипа на Инсаров от книгата на Тургенев „ В навечерието “. Авторът го разказва като човек, който страда за поробената си татковина, подготвен на всеотдайност за свободата ù. В романа създателят рисува и огромната му обич с Елена. Едва ли без дневника на студента Каратеев (в романа – Берсенев) Тургенев щеше да сътвори литературното произведение, където е описал българина.
Николай Катранов е роден през май 1829 година в Лясковец. Унаследява от майка си Паунка Катранова отношението към науката, мощния ù дух и красива осанка. Тя е стройна, едра, висока, с изтънчен усет. Увлича се по литературата, знае да чете свободно фамозната преди време „ Гръцка енциклопедия “. Събирала на посетители в дома си дами и им четяла от тази известна книга. Съпругът ù умрял и тя отишла да живее при синовете си Илия и Петко. Отива си от живота на 81 години в Турну Мъгуреле. Николай Катранов е първородния ù наследник. За него все повтаряла: „ Този Николай, дето отиде толкоз надалеч от мене, ще ме съсипе “.
Баща му Димитър е от богат жанр и бил фамозен търговец, с доста контакти във Виена, Цариград и Венеция. Бил необработен човек, само че обективен. През Кримската война скрито снабдявал с скъпи артикули съветските войски и българските доброволци.
Най-големият му наследник Николай Катранов учи при огромния възрожденец Христаки Павлович, татко на Николай Павлович. Даскалът е сюрпризиран от своя възпитаник, който бързо запаметявал всичко. Тъкмо в тези години Николай Катранов стартира да събира национални умотворения.
През 1848 година отпътува за Москва, с цел да продължи образованието си. Той избягал от холерата, която върлувала в родния му град. От заболяването умират доста хора, сред тях и учителят му Христаки Павлович. Учи в Историко-филологическия факултет в Москва и посещава лекции по история, право и литература. По това време продължава да обработва героични национални песни, които изключително харесва, както и поговорки. Редактира сборници с национални песни.
Пише стихотворения. През 1853 година „ Цариградски вестник “ отпечатва три негови поетични миниатюри. Превежда „ Абидонска булка “ от Байрон.
Завършва следването си. Всички към него виждат човек с необятни качества. Но Николай Катранов желае да бъде преподавател в България. Той е с избухлив характер – желае свободата на поробения си народ. В съветските вестници се афишира против изселването на българите от Ломско, Видинско и Белоградчишко в Русия след разгрома на въстанието през 1850 година и Кримската война. Общува с родолюбиви българи от Лом, които са се заселили в Одеса.
Тъкмо Каратеев написа в дневника си, който след това дава на Тургенев: „ Николай Катранов изготвя христоматии от съветски на български и назад. Превежда песни и български летописи (разкази), редактира на съветски български песни “. В романа „ В навечерието “ е разказано в глава XI. Това дава отговор на истината. Катранов желае надълбоко всебе си да стане преподавател. Българинът Иван Денкоглу, негов настойник в Москва, написа в свое писмо до близки, че в София скоро ще дойде кадърен юноша от Русия, името му е Николай Катранов. Не са известни аргументите заради, които той се отхвърля да бъде преподавател в София.
Отива в родния си град с жена си Лариса – пленителна рускиня. С нея го среща приятелят му Каратеев. Българинът обикнал хубавицата, Лариса му отвърнала със същата мощна обич. Тя му пособия в революционните каузи и останала до него до края на живота му. Тази мощна обич на двамата описал приятеля му Каратеев в дребна тетрадка. Искал да я употребява за сюжет на своя литературна творба. Но това не се случило, тъй като Каратеев отпътувал за фронта, с цел да взе участие в Кримската война. Не знаел по какъв начин ще свърши живота му. Предава записките си на своя комшия Тургенев.
Писателят работел към този момент върху книгата „ В навечерието “. Оставало да откри основен воин до готовия облик на Елена. Трябвал му човек с воля, а не идеалист. Тургенев признавал след време, че мислил за завършването на романа и ясно си представял основната героиня Елена – една жена от нов вид за съветското общество. Писателят разлистил страниците и прочел написаното в тетрадката на Каратеев. Помислил си: „ Ето го героя, който диря! “
Така Николай Катранов и Лариса се трансформират в прототипи на Инсаров и Елена в известната му книга.
Докато е в Русия, Николай Катранов мощно желае да се завърне в родината си. Пристига в Свищов и за малко е преподавател. Но е към този момент болен. Неговият покровител Иван Денкоглу на свои разходи го завежда в Полша, след това във Австрия, Сърбия и Венеция, с цел да го лекува. Катранов написа на Георги С. Раковски, че желае да се вдигне въстание и той да взе участие в него. Но простива по време на разходка из Канале гранде. Постъпва във венецианска болница. Лекарите не съумяват да спасят живота му.
В регистъра на умрелите в гръцката православна черква „ Свети Георги “ във Венеция под №2 е записано: „ Катранов Николай Димитров, роден в България, възраст 24 годишен, умря през вчерашния ден, 5 май 1853 година, и биде заровен в гробницата „ Свети Христофоро “.
