Нищо в тази къща в село Веселиново не подсказва, че там е живял първият български...
Родната къща на починалия ни президент Желю Желев в село Веселиново не е руина, само че нищо по нея не демонстрира, че тук на 3 март 1935 година се е родил индивидът, комуто историята отреди да стане първият директно и демократично определен държавен глава на България от нейното 1300-годишно битие.
Двуетажната къщата се намира на улица, която е директна на основния път, минаващ през селото. Самото село е малко след или преди натоварения Ришки проход през Стара планина (в взаимозависимост от кое място се движите). Улицата е някъде по средата сред центъра и края на селото.
Постройката е непокътната, въпреки че на гърба е паднало огромно парче мазилка - от това се вижда кирпичът, с който в миналото е била зидана. Високият дувар не разрешава да се види от улицата, какво съставлява огромният двор, само че над зида се вижда поддържана асма. Като цяло усещането е, че тук не са живеели сиромаси. Не богати, само че не и мизерстващи хора. Очевидно родителите или родът на Желю Желев са били междинна класа за стандарта на българското село.
Според комшиите къщата е населявана от по-малкия брат вдовец Христо, който водил затворен метод на живот. Външната врата беше заключена, почукването ни по нея остана без отговор. От съседите разбрахме, че Желю Желев не забравял родното си село, последният път пристигнал за помен на майка си.
Къщата обаче е още едно удостоверение за недъга ни да позволяваме зейването на дупки и в историческата ни памет.
От гибелта на Желю Желев изминаха две години, само че на къщата няма най-малко плоча, която да остави на поколенията познанието кой въпреки всичко се е родил под нейния покрив. А поданици на селото споделиха, че минаващи през него хора са питали къде е „ родната къща на Желю “. Сигурно не би било ненужно насочваща табела за нейното местоположение да има и на основния път.
Желю Желев е ръководител на републиката, определен от Народното събрание (1990-1992), а по-късно и директно определен президент (1992-1997).
Желев остава в историята като първия директно и свободно определен президент на България. По тази причина в националния ни летопис наред с хан Аспарух, царете Борис Първи, Самуил, Шишман, Борис Трети и други владетели от значими, съдбоносни, даже трагични стадии на историята ни ще попада и той.
България се опустошава не на последно място от неналичието на престижи, от разногледството си към минало и памет. Ако желаеме да съхраним най-малко късмет против това, на къщата с асмата би трябвало да се появи табела кой се е родил тук.
Източник: БГНЕС
Двуетажната къщата се намира на улица, която е директна на основния път, минаващ през селото. Самото село е малко след или преди натоварения Ришки проход през Стара планина (в взаимозависимост от кое място се движите). Улицата е някъде по средата сред центъра и края на селото.
Постройката е непокътната, въпреки че на гърба е паднало огромно парче мазилка - от това се вижда кирпичът, с който в миналото е била зидана. Високият дувар не разрешава да се види от улицата, какво съставлява огромният двор, само че над зида се вижда поддържана асма. Като цяло усещането е, че тук не са живеели сиромаси. Не богати, само че не и мизерстващи хора. Очевидно родителите или родът на Желю Желев са били междинна класа за стандарта на българското село.
Според комшиите къщата е населявана от по-малкия брат вдовец Христо, който водил затворен метод на живот. Външната врата беше заключена, почукването ни по нея остана без отговор. От съседите разбрахме, че Желю Желев не забравял родното си село, последният път пристигнал за помен на майка си.
Къщата обаче е още едно удостоверение за недъга ни да позволяваме зейването на дупки и в историческата ни памет.
От гибелта на Желю Желев изминаха две години, само че на къщата няма най-малко плоча, която да остави на поколенията познанието кой въпреки всичко се е родил под нейния покрив. А поданици на селото споделиха, че минаващи през него хора са питали къде е „ родната къща на Желю “. Сигурно не би било ненужно насочваща табела за нейното местоположение да има и на основния път.
Желю Желев е ръководител на републиката, определен от Народното събрание (1990-1992), а по-късно и директно определен президент (1992-1997).
Желев остава в историята като първия директно и свободно определен президент на България. По тази причина в националния ни летопис наред с хан Аспарух, царете Борис Първи, Самуил, Шишман, Борис Трети и други владетели от значими, съдбоносни, даже трагични стадии на историята ни ще попада и той.
България се опустошава не на последно място от неналичието на престижи, от разногледството си към минало и памет. Ако желаеме да съхраним най-малко късмет против това, на къщата с асмата би трябвало да се появи табела кой се е родил тук.
Източник: БГНЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ