Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович са категорично най-добрите

Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович са изрично най-хубавите играчи в историята на спорта, разделяйки си общо 61 трофеи от Големия шлем. Членовете на Голямата тройка са ни дарили във времето с незабравими дуели между тях, а техните съперничества едва ли скоро ще имат аналог. Истината е, че всеки един от тези състезатели има дадени върхове, които в никакъв случай другите няма да съумеят да подобрят, и по тази причина е доста мъчно да бъде откроен очевиден водач всред тях.

Нека обаче да се върнем в техните тийнейджърски години и да разберем дали техният огромен пробив е бил предстоящ, и какъв брой бързо са създали прехода към най-високото равнище. Неведнъж сме виждали по какъв начин блестящи юноши са се проваляли напълно в мъжкия тенис, а този материал цели да добием визия какъв брой тъкмо гений са показвали трите митове в самото началото на звездните си кариери.

Роджър Федерер (1996 - 1998 г.)

Швейцарецът е единственият от тях, който прави равномерен преход към професионалните шампионати и се регистрира с непрекъснато наличие в юношеските съревнования. Маестрото доближава до първата позиция и при подрастващите, завоювайки общо пет трофея, като най-престижните биват тези от Ориндж Боул и Уимбълдън. Федерер изиграва общо 98 мача в този интервал от развиването си и печели цели 78 от тях. Любопитна детайлност е, че 13 от неговите загуби идват на клей и доста експерти чакат въпросната настилка да бъде слабост за младежа. Всъщност тогава Роджър може да е водеща фигура измежду връстниците си, единствено че никой не го дефинира за някакво извънредно събитие в тениса. Големият му пробив идва през 2001-ва година, когато побеждава самия Пийт Сампрас на " свещената трева " и ясно декларира, че доста скоро ще имаме нов хегемон в Тура.



Новак Джокович (2003-2004г.)

Сърбинът прекарва единствено един повърхностен сезон при подрастващите, тъй като овреме демонстрира голям капацитет и взема решение незабавно да премине към надпреварите на най-високо равнище. Ноле изиграва общо 56 мача на юношеско равнище и реализира триумф в 44 от тях. Балканецът обаче позволява ранни провали на съвсем всички " мейджър " шампионати, което има своето разумно пояснение. По това време Джокович е едвам 16-годишен и основно играе против момчета навършили пълноправие.

Всичко се трансформира напълно на идната година, която Джокера започва с две следващи трофеи и класиране на полуфиналите в Мелбърн. Това му оказва помощ да се изкачи до номер 25 в ранглистата и да бъде видян от верните хора, като след това получава няколко предложения за съревнования в ATP Тура. Тийнейджърът се възползва оптимално от тях и през 2005-а към този момент се открива напълно при мъжете, откакто доближава до третия кръг на Уимбълдън, тръгвайки от квалификациите.



Точно тогава Тони Надал за пръв път вижда по какъв начин младежът удря топката необикновено чисто и се обръща към своя племенник с думите: " Рафаел, имаме проблем ", които несъмнено получават пророческо значение.

Рафаел Надал

Испанецът е същински тенис вундеркинд и изиграва единствено два младежки шампионата. Рафа придобива звезден статут още в тийнейджърските си години, като се трансформира в един от най-младите първенци в историята на Големия шлем и сериите " Мастърс 1000 ". Докато съперниците му занапред навлизат в професионалния спорт, то Надал е към този момент одобрено име и доближава до втората позиция в международната класация, когато е едвам на 19 години.

Нека въпреки всичко да се върнем към късите изяви на манакореца в юношеския тенис, които го водят до спечелването на Купа " Дейвис ". Тогава 15-годишното момче не позволява нито една загуба в дуелите си на сингъл и е с водеща роля за купата на испанския тим. Истината е, че Матадора към този момент се е трансформирал в огромно име и всички значими събития желаят да си обезпечат неговото присъединяване.



Надал пък е изцяло подготвен да направи идната крачка и скоро се трансформира в деветия тенисист с победа на равнище ATP, който не е навършил 16 години. Младокът побеждава Рамон Делгадо в Майорка и след това играе единствено на най-реномираните съревнования, откакто се сбогува с тениса при подрастващите на Уимбълдън през 2002-ра. Именно там идва единствената загуба на Надал в този вид надпревари, бивайки надигран от алжиреца Ламин Уахаб, чиято кариера тогава доближава своя връх и той в никакъв случай даже не влиза в топ 100 при експертите.