Кой взе наградата „Човек на годината” от дете-инвалид?
Родителите на деца с увреждания бяха отличени с премията "Човек на годината 2018 " на Българския хелзинкски комитет (БХК). Председателят на БХК Красимир Кънев дефинира дейностите на майките през тази година „ най-масовата правозащитна акция за последните години “. Какво обаче се случва на церемонията, разяснява Надежда Цекулова от БХК в обществената мрежа „ Фейсбук”:
„ Уважаеми всички,
нощес научих, че връчения за огромната премия "Човек на годината " 2018г. плакет е минал от ръцете на едно момче с увреждане в ръцете на една жена, и след това - неизвестно за какво - не се е върнал.
В тази връзка ми е доста значимо да ви споделя някои персонални размишления и пристрастености, бидейки част от екипа на БХК единствено от няколко дни, и човек, който живее в отровната българска обществена среда от 16 години.
Изработката на един плакет коства няма да ви кажа какъв брой, само че материалната му стойност въобще няма да ви заинтригува. Истинската стойност на една премия идва от опцията да разкажеш на повече хора значимите за теб неща, да намериш нови съидейници, да споделиш признанието със старите и да влееш нови сили в поизтерзаните си дух, разум и тяло, с цел да можеш да продължиш.
Това искаше журито, а и екипът на БХК да даде на всички номинирани и наградени, в частност на родителите на деца с увреждания и техните съидейници. На всички тези, които не можем да изброим поименно, само че бяха по площади, в работни групи, по кабинети и институции, писаха планове, научиха да се по кое време да споделят "Не " и по кое време е належащо да създадат крачка обратно, с цел да се отвори нов път напред.
Всички дами, които участваха на церемонията, бяха поканени публично от нашия екип. Дори в случай че повече от участниците в митинга бяха изявили предпочитание да дойдат, вратите на церемонията отново щяха да са отворени за тях. Защото в една обществена среда, в която вицепремиер може да наскърбява уязвими хора и след това да отхвърля да поеме отговорност, в която езикът на омразата и пълзящият фашизъм се трансформират в законно и даже публично институционално държание, вярващите в полезността на човешките права, НИКОГА не можем да бъдем ТВЪРДЕ МНОГО.
Ужасно ме е позор от събитието, което предизвика този коментар, и откровено се надявам да е плод на неразбирателство. Но за край желая да ви споделя, че съгласно мен може да бъде направен авариен плакет, само че няма по какъв начин да бъде направено аварийно достойнство”.
„ Уважаеми всички,
нощес научих, че връчения за огромната премия "Човек на годината " 2018г. плакет е минал от ръцете на едно момче с увреждане в ръцете на една жена, и след това - неизвестно за какво - не се е върнал.
В тази връзка ми е доста значимо да ви споделя някои персонални размишления и пристрастености, бидейки част от екипа на БХК единствено от няколко дни, и човек, който живее в отровната българска обществена среда от 16 години.
Изработката на един плакет коства няма да ви кажа какъв брой, само че материалната му стойност въобще няма да ви заинтригува. Истинската стойност на една премия идва от опцията да разкажеш на повече хора значимите за теб неща, да намериш нови съидейници, да споделиш признанието със старите и да влееш нови сили в поизтерзаните си дух, разум и тяло, с цел да можеш да продължиш.
Това искаше журито, а и екипът на БХК да даде на всички номинирани и наградени, в частност на родителите на деца с увреждания и техните съидейници. На всички тези, които не можем да изброим поименно, само че бяха по площади, в работни групи, по кабинети и институции, писаха планове, научиха да се по кое време да споделят "Не " и по кое време е належащо да създадат крачка обратно, с цел да се отвори нов път напред.
Всички дами, които участваха на церемонията, бяха поканени публично от нашия екип. Дори в случай че повече от участниците в митинга бяха изявили предпочитание да дойдат, вратите на церемонията отново щяха да са отворени за тях. Защото в една обществена среда, в която вицепремиер може да наскърбява уязвими хора и след това да отхвърля да поеме отговорност, в която езикът на омразата и пълзящият фашизъм се трансформират в законно и даже публично институционално държание, вярващите в полезността на човешките права, НИКОГА не можем да бъдем ТВЪРДЕ МНОГО.
Ужасно ме е позор от събитието, което предизвика този коментар, и откровено се надявам да е плод на неразбирателство. Но за край желая да ви споделя, че съгласно мен може да бъде направен авариен плакет, само че няма по какъв начин да бъде направено аварийно достойнство”.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ