Родителите му са от бербери евреи от Израел, но той

...
Родителите му са от бербери евреи от Израел, но той
Коментари Харесай

Крайнодесен евреин, борец за "християнска Европа", обърка предизборните сметки на Макрон и Льо Пен

Родителите му са от бербери евреи от Израел, само че той желае всички " нефренски " дребни имена в страната да се сменят. С позициите си кара Марин льо Пен да наподобява умерена, а най-малко едно изследване му отрежда второ място на президентските избори следващата година.

Ерик Земур обаче даже не се е кандидатирал за президент. Журналист, коментатор и прочут бранител на крайнодесни хрумвания, съперник на имиграцията и исляма, той се отхвърли от предаването си поради обиколка за показване на провокирала голям интерес книга - La France n`a pas dit son dernier mot ( " Франция още не е споделила последната си дума " ) из цялата страна. Обиколката му на Франция продължава и през днешния ден.

Присъствието му към този момент разбърка политическия пейзаж във Франция и направи изборите - които евентуално щяха да са съревнование сред президента Еманюел Макрон и Льо Пен - доста по-непредвидими.

" Сена-Сен-Дени към този момент не е Франция, а различен континент "

Земур, на 63 години, бе политически публицист във " Фигаро ". През 2010 година бе наказан за е за подстрекателство към ненавист (заради думите, че опиати продават главно " черни и араби " ). Причината за прекъсване на предаването му евентуално е друга: френският медиен регулатор реши да го класифицира като политик, а не като публицист, а излъчващата го (и относително нова) телевизия CNews би трябвало да се придържа към френските стандарти за равно ефирно време за политиците.

" Пророк на скептицизма " и " продавач на апокалипсис " са измежду определенията за него, откогато набира известност през последните години. Книгите му за риска от изгубването на Франция и превръщането ѝ в " ислямска република " до век, в случай че няма решение за миграцията, фактически се продават доста добре в последните години. Според него регионът Сена-Сен-Дени " към този момент не е Франция " ; там имало толкоз доста хора от арабски и африкански генезис, че изглеждало като " различен континент ". за " християнска Европа "
и " пропива дискурса му от години. Като дете на алжирски евреи, преместили се във Франция, самичък се разказва като олицетворение на образеца за сполучлива асимилация.

Паралелът, който се появи в последната му книга - сред него и някогашния американски президент Доналд Тръмп, подтикна някои публицисти да го назовават " Френския Тръмп ". Само за двете седмици след излизането ѝ на 16 септември в " Амазон " бяха продадени над 130 хиляди броя от нея.

Той също по този начин желае да забрани на фамилиите във Франция да дават на децата " нефренски " дребни имена - в това число с цел да не назовават децата си " Мохамед ", въпреки че могат да го употребяват като презиме. Вярва в теорията за " огромната замяна " - споделяна от последователи на теорията за превъздохството на бялата раса, само че и от наказани в Европа и другаде екстремисти - съгласно която имигранти идват на мястото на западното население.

Размествания

Още преди месец Земур разгласи, че " обмисля " да се кандидатира; най-малкото би бил " претендент в дебата " за бъдещето на Франция, каквото и да реши.

"Мисля, че Франция е в безусловно плачевно положение и че онази Франция, която обичам, изчезва. "
Ерик Земур,
коментатор

По това време обаче изследване на Harris Interactive му даде 7%. Публикувано преди 10 дни, новото проучване на института за пръв път от 2017 година прекатурна упованията огромното съревнование и на идните избори (както бе на миналите) да е сред Макрон и Льо Пен. В анкетата с 1310 респонденти Земур получи 17%, Льо Пен - 15 на 100. Тогава Harris Interactive изясни за " Франс прес ", че в никакъв случай в историята не е имало сходна смяна в изборните настройки за толкоз малко време.

Резултатът на Макрон на първия тур въпреки всичко наподобява по-добър 25%. Ако Земур се изправи против него, ще победи с 55% съгласно същото изследване (сходен би бил резултатът против Льо Пен). До изборите обаче има още половин година, а и системата от два тура с сливане на лагерите към претенденти прави балотажите по-трудно предсказуеми, само че даже явяването му на балотажа би разместило пластовете във френската политика.

 Дори бащата на Марин льо Пен - Жан-Мари льо Пен, някогашният водач на партията ѝ - позволи, че би дал своя вот за Земур вместо за нея.
© Reuters

Дори бащата на Марин льо Пен - Жан-Мари льо Пен, някогашният водач на партията ѝ - позволи, че би дал своя вот за Земур вместо за нея.

За него претендентът болшевик Жан-Люк Меланшон разгласи преди време, че поради дейностите на Земур Льо Пен наподобява " съвсем почтена ". Възходът му (поне в проучванията) може да е сигнал за Льо Пен, която пробва напоследък да приказва по тематики като климатичните промени в опит да разшири електората си, смекчена бе и националистическата изразителност. Той може и да разцепи крайнодесния електорат и да отвори неочакана опция за обичайна десница, Републиканците, да отиде на балотаж.

Вниманието към Земур в общественото пространство може и да е добре пристигнало за изборния развой във Франция, където въздържалите се (измервани вместо активността) на последните избори доближиха рекордно висока стойност от 1969 година насам - 25%.

От друга страна, за " Ню Йорк таймс " Паскал Перино от университета Sciences Po, всички данни за настройките могат елементарно да се трансформират - изборите стават все по-важни в общественото пространство, само че французите въпреки всичко следва да се съсредоточат върху тях.

По думите му усещането на французите за личната им просвета е решаващо в процеса, в който дебатът се измества към идентичността. " В хода на историята си Франция постоянно е имала мощна културна еднаквост, само че в този момент има надълбоко безпокойствие за тази еднаквост. Хората усещат, че културата, методът им на живот и политическата им система се трансформират. Това им е задоволително. Ерик Земур добре се възползва от това, от носталгията по предишното, този боязън, че към този момент не са велика мощ, от разпадането в конгломерат, който не разбираме, без значение дали става дума за Европа, глобализацията или американизирането на културата. "
Източник: dnevnik.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР