Родители отвлякоха 13 деца от България за година
Родители отвлякоха 13 деца от България. Осем от похищенията са станали предходната година, а пет – тази. Последният случай е на украинка с право на непрекъснато престояване у нас, която взела детето си и потънала вдън-земя, споделиха от Министерство на вътрешните работи пред „ Телеграф “. „ Случаите се работят предпочитано в съгласуваност с партньорските служби и Интерпол. Работно ги назоваваме „ наставнически отвличания “, само че терминът е за безследно изчезнали деца “, обясниха служители на реда от бранш „ Издирване “ в Главна дирекция „ Национална полиция “ (ГДНП), които се занимават с тези проблеми. Те са най-чувствителни, защото засягат малолетни и малолетни деца, а постоянно стават и обект на закононарушения.
По родителските отвличания работят няколко служби у нас – първи получават сигнал районните ръководства по местоживеене, а в случай че има данни, че майката или бащата са отпътували в чужбина, следва и намесата на дирекция „ Международно оперативно съдействие “ в Министерство на вътрешните работи. По всичките 13 случая на похитени хлапета от м.г. до момента дирекцията е влезнала в съгласуваност с непознатите сътрудници, сподели инспекцията на „ Телеграф “. Последният случай е бил през август. Тогава от Англия е получен сигнал у нас, че украинска майка е похитила детето си, а е живеела непрекъснато в България. До момента няма резултат в издирването й.
„ Почти всички случаи са на родители в бракоразвод или фактическа разлъка. Някои от тях извеждат синовете и дъщерите си с нотариално заверени документи, а след това отхвърлят да се приберат и да ги върнат, като лишават правото на другия родител за свиждания. Ако се откри в коя страна са, локалните обществени служби се задействат и стартират и правосъдни процедури “, обясниха от Министерство на вътрешните работи. При сходни проблеми България към този момент е единствено на осведомителен режим. Има обаче и случаи на избягали дами с децата им, откакто мъжът ги е пребивал или карал да проституират.
Най-чувствителни са случаите на изчезнали деца, при които има оперативна информация, че може да са станали обект на ликвидиране, обезчестяване или различен тип тормоз. „ Един от най-драматичните ми случаи е с момче от софийско село. То беше изчезнало и го издирвахме на всички места. Имаше съмнение, че е убито, по тази причина работихме със бранш „ Убийства “. Открихме го 6-7 месеца по-късно убито в една морава в „ Люлин “, описа някогашният началник на бранш „ Издирване “ в Столична дирекция на вътрешните работи Бисер Велков. По думите му множеството случаи, свързани с малолетни и малолетни, са тежки. „ След приключването на всеки от тях затваряш досието и с цел да се съхраниш душевен, тръгваш към идващия “, добави Велков (виж карето).
Жълта бюлетина на Интерпол – по този начин се назовава документът, с който се търсят безследно изчезналите хора. Проверка сподели, че все още спецслужбата търси къде ли не 12 българчета до 18- годишна възраст. Най-малък е Диян Мандов – на 4 годинки. Той е липсващ безследно от София, когато е бил единствено на годинка, показват от Интерпол. Майка му е чужденка. В „ жълтия “ лист е и Мартин-Филип, който в този момент е на 7 години, само че е липсващ безследно, когато е бил едвам четиригодишен. Следа досега няма и от близначките Аимра и Алия Абделбаки. Момиченцата, родени във Варна от любовта сред Недка и Камал, са безследно изчезнали от шест години, когато са били едвам на по три годинки. От година няма никаква изясненост и какво се случва с 9-годишната Валентина Динкова, родена в столицата в семейство с двама български жители. Едно от най-дълго търсените безследно изчезнали българчета е Анна Гергинова. В Интерпол е посочено, че момиченцето, родено в Испания, само че с български паспорт и генезис, е неоткриваемо от цели 11 години. Не е ясно дали майката Антонина Снисаренко или бащата Евтим Гергинов са го отвлекли и къде се намира сега.
Третата категория търсени деца са бегълците от домове за сираци и от родителите им. Служители от бранш „ Издирване “ и Детска педагогическа стая описаха, че всяко РПУ си има свои рецидивисти в това направление. „ Има деца, които бягат постоянно от къщи или от обществения дом, в който са настанени. Повечето са девойки. Те или отиват при гаджета, или санкционират по този метод родителите си. Средно по към три хлапета духват от домовете си на седмица, само че до 24 часа са откривани и връщани “, обясниха служители на реда. Според издирвачите в ГДНП приблизително по 1700 деца на година са обявявани за търсени, а по-късно намирани. Доста от тях споделяли, че бягат от къщи от боязън – поради неприятни оценки, класно или различен тип стресова обстановка.
„ Имах два случая на така наречен родителско похищение, при които татковци араби си взеха децата. Едното момче беше изведено с разрешението на майката сякаш за някакъв набожен празник. Тя вярвала, че ще се върнат, до момента в който един ден мъжът й се беше обадил и споделил, че няма да се връща и че тя няма да си види повече сина. При втория случай арабинът беше минал границата с детето и не му бяха обърнали внимание от Гранична полиция в колата. Явно са нямали време да гледат дали нотариалната легализация е същинска или не “. Това описа някогашният началник на бранш „ Издирване “ в Столична дирекция на вътрешните работи Бисер Велков.
По думите му най-вече изчезнали и респективно търсени деца са бегълци от вкъщи. „ Например потегля за учебно заведение, само че не се прибира. Родителите се тормозят и ни подават сигнал. Вечерта обаче то единствено се прибира. Този тип изгубвания се водят „ Отклонили се от вкъщи и от учебно заведение “ по подредба. Като бройка по-късно са бегълците от домовете за краткотрайно настаняване “, добави Велков. Пред него множеството признавали, че бягат, тъй като не им харесват изискванията в дома за сираци или някой ги тормози. Трети пък споделяли, че са се влюбили и са ходили при някое гадже. „ Имахме 5-6 деца рецидивисти в бягането. Повечето ги връщахме. Момичетата бяха повече “, спомня си Велков. По думите му хлапетата се търсят с приоритет. Проблемите започвали, когато издирвачите тръгвали по домовете на съученици и другари. „ Родителите на другите деца не даваха да приказваме с тях да не ги травмираме. Повечето не спомагат, с цел да не се замесват. Смятаха, че това не е тяхна работа. Но имаше и такива, които доста ни помагаха с информация “, споделя някогашният началник на бранш „ Издирване “.
Единственото класическо похищение на дете за последните години с бизнес претекст е това на дъщерята на кокаиновия крал Брендо – Лара Банева. Момиченцето беше похитено на 5 март 2013 година пред дома си, когато е 10-годишно. В 7,30 ч. то излязло от къщата си на бул. „ Пушкин “. Отвън чакала както постоянно кола „ Шкода Октавия “ и водачът и охранител Борислав Ценов. Докато гардът води Лара към автомобила, трима маскирани се доближават и откриват пукотевица с калашник, с цел да ги сплашат, само че съумяват да ранят Ценов. Дъщерята на Брендо е набутана в джип БМВ Х5 и откарана в незнайна посока. На 22 април Лара е върната, а импровизирано стана ясно, че е заплатен откуп от 500 000 евро за свободата й.
Един от най-мистериозните случаи на изчезнало дете е с 2-годишния тогава Мехмед от село Якоруда. Той като че ли потъна вдън-земя, до момента в който е в двора на къщата си преди две години. Близо 24 часа нямаше никакви следи от него. Издирвачи, служители на реда, горски, близки, родственици се втурнаха да го търсят. Имаше догадки, че е похитен за органи или погубен. На идващия ден горски го намира в Балкана. Мехмед е по гащички, без чорапки, а ръцете и краката му са издрани. Момченцето обаче се усмихва. Не е ясно нито по какъв начин е провървял тези 2 км планински терен от вкъщи си до мястото на откриването му, нито какво е станало с него през това време. До ден-днешен тази история към момента няма отговор, само че пък краят е благополучен.
По родителските отвличания работят няколко служби у нас – първи получават сигнал районните ръководства по местоживеене, а в случай че има данни, че майката или бащата са отпътували в чужбина, следва и намесата на дирекция „ Международно оперативно съдействие “ в Министерство на вътрешните работи. По всичките 13 случая на похитени хлапета от м.г. до момента дирекцията е влезнала в съгласуваност с непознатите сътрудници, сподели инспекцията на „ Телеграф “. Последният случай е бил през август. Тогава от Англия е получен сигнал у нас, че украинска майка е похитила детето си, а е живеела непрекъснато в България. До момента няма резултат в издирването й.
„ Почти всички случаи са на родители в бракоразвод или фактическа разлъка. Някои от тях извеждат синовете и дъщерите си с нотариално заверени документи, а след това отхвърлят да се приберат и да ги върнат, като лишават правото на другия родител за свиждания. Ако се откри в коя страна са, локалните обществени служби се задействат и стартират и правосъдни процедури “, обясниха от Министерство на вътрешните работи. При сходни проблеми България към този момент е единствено на осведомителен режим. Има обаче и случаи на избягали дами с децата им, откакто мъжът ги е пребивал или карал да проституират.
Най-чувствителни са случаите на изчезнали деца, при които има оперативна информация, че може да са станали обект на ликвидиране, обезчестяване или различен тип тормоз. „ Един от най-драматичните ми случаи е с момче от софийско село. То беше изчезнало и го издирвахме на всички места. Имаше съмнение, че е убито, по тази причина работихме със бранш „ Убийства “. Открихме го 6-7 месеца по-късно убито в една морава в „ Люлин “, описа някогашният началник на бранш „ Издирване “ в Столична дирекция на вътрешните работи Бисер Велков. По думите му множеството случаи, свързани с малолетни и малолетни, са тежки. „ След приключването на всеки от тях затваряш досието и с цел да се съхраниш душевен, тръгваш към идващия “, добави Велков (виж карето).
Жълта бюлетина на Интерпол – по този начин се назовава документът, с който се търсят безследно изчезналите хора. Проверка сподели, че все още спецслужбата търси къде ли не 12 българчета до 18- годишна възраст. Най-малък е Диян Мандов – на 4 годинки. Той е липсващ безследно от София, когато е бил единствено на годинка, показват от Интерпол. Майка му е чужденка. В „ жълтия “ лист е и Мартин-Филип, който в този момент е на 7 години, само че е липсващ безследно, когато е бил едвам четиригодишен. Следа досега няма и от близначките Аимра и Алия Абделбаки. Момиченцата, родени във Варна от любовта сред Недка и Камал, са безследно изчезнали от шест години, когато са били едвам на по три годинки. От година няма никаква изясненост и какво се случва с 9-годишната Валентина Динкова, родена в столицата в семейство с двама български жители. Едно от най-дълго търсените безследно изчезнали българчета е Анна Гергинова. В Интерпол е посочено, че момиченцето, родено в Испания, само че с български паспорт и генезис, е неоткриваемо от цели 11 години. Не е ясно дали майката Антонина Снисаренко или бащата Евтим Гергинов са го отвлекли и къде се намира сега.
Третата категория търсени деца са бегълците от домове за сираци и от родителите им. Служители от бранш „ Издирване “ и Детска педагогическа стая описаха, че всяко РПУ си има свои рецидивисти в това направление. „ Има деца, които бягат постоянно от къщи или от обществения дом, в който са настанени. Повечето са девойки. Те или отиват при гаджета, или санкционират по този метод родителите си. Средно по към три хлапета духват от домовете си на седмица, само че до 24 часа са откривани и връщани “, обясниха служители на реда. Според издирвачите в ГДНП приблизително по 1700 деца на година са обявявани за търсени, а по-късно намирани. Доста от тях споделяли, че бягат от къщи от боязън – поради неприятни оценки, класно или различен тип стресова обстановка.
„ Имах два случая на така наречен родителско похищение, при които татковци араби си взеха децата. Едното момче беше изведено с разрешението на майката сякаш за някакъв набожен празник. Тя вярвала, че ще се върнат, до момента в който един ден мъжът й се беше обадил и споделил, че няма да се връща и че тя няма да си види повече сина. При втория случай арабинът беше минал границата с детето и не му бяха обърнали внимание от Гранична полиция в колата. Явно са нямали време да гледат дали нотариалната легализация е същинска или не “. Това описа някогашният началник на бранш „ Издирване “ в Столична дирекция на вътрешните работи Бисер Велков.
По думите му най-вече изчезнали и респективно търсени деца са бегълци от вкъщи. „ Например потегля за учебно заведение, само че не се прибира. Родителите се тормозят и ни подават сигнал. Вечерта обаче то единствено се прибира. Този тип изгубвания се водят „ Отклонили се от вкъщи и от учебно заведение “ по подредба. Като бройка по-късно са бегълците от домовете за краткотрайно настаняване “, добави Велков. Пред него множеството признавали, че бягат, тъй като не им харесват изискванията в дома за сираци или някой ги тормози. Трети пък споделяли, че са се влюбили и са ходили при някое гадже. „ Имахме 5-6 деца рецидивисти в бягането. Повечето ги връщахме. Момичетата бяха повече “, спомня си Велков. По думите му хлапетата се търсят с приоритет. Проблемите започвали, когато издирвачите тръгвали по домовете на съученици и другари. „ Родителите на другите деца не даваха да приказваме с тях да не ги травмираме. Повечето не спомагат, с цел да не се замесват. Смятаха, че това не е тяхна работа. Но имаше и такива, които доста ни помагаха с информация “, споделя някогашният началник на бранш „ Издирване “.
Единственото класическо похищение на дете за последните години с бизнес претекст е това на дъщерята на кокаиновия крал Брендо – Лара Банева. Момиченцето беше похитено на 5 март 2013 година пред дома си, когато е 10-годишно. В 7,30 ч. то излязло от къщата си на бул. „ Пушкин “. Отвън чакала както постоянно кола „ Шкода Октавия “ и водачът и охранител Борислав Ценов. Докато гардът води Лара към автомобила, трима маскирани се доближават и откриват пукотевица с калашник, с цел да ги сплашат, само че съумяват да ранят Ценов. Дъщерята на Брендо е набутана в джип БМВ Х5 и откарана в незнайна посока. На 22 април Лара е върната, а импровизирано стана ясно, че е заплатен откуп от 500 000 евро за свободата й.
Един от най-мистериозните случаи на изчезнало дете е с 2-годишния тогава Мехмед от село Якоруда. Той като че ли потъна вдън-земя, до момента в който е в двора на къщата си преди две години. Близо 24 часа нямаше никакви следи от него. Издирвачи, служители на реда, горски, близки, родственици се втурнаха да го търсят. Имаше догадки, че е похитен за органи или погубен. На идващия ден горски го намира в Балкана. Мехмед е по гащички, без чорапки, а ръцете и краката му са издрани. Момченцето обаче се усмихва. Не е ясно нито по какъв начин е провървял тези 2 км планински терен от вкъщи си до мястото на откриването му, нито какво е станало с него през това време. До ден-днешен тази история към момента няма отговор, само че пък краят е благополучен.
Източник: newsbg.eu
КОМЕНТАРИ