Майка на дете с увреждания емигрира заради него
Родители на деца с увреждания за следващ път излизат през днешния ден на митинг с черни балони, с цел да желаят промяна в обществената система.
Красимира Обретенова е майка, която е била на всеки един сходен митинг от 15 години. Напуснала е родния Добрич единствено, с цел да е по-близо до здравните грижи в София.
Днес обаче няма да бъде на площада - тя стачкува, напускайки България. Красимира към този момент е здравен бежанец.
„ За първи път от 15 години няма да вземам участие физически в митинг на родители на деца с увреждания”, декларира Обретенова пред Нова телевизия. Вместо това събира живота си в няколко куфара и на следващия ден напуща България.
„ Тя изостави мен и детето ми, аз занемарявам нея”, декларира Красимира. Детето й се споделя Пасионария и е на 16 години. Родена напълно здрава, само че като бебе менингит й нанася непоправими увреждания.
„ Това е моята форма на митинг, аз не мога да направя нищо повече”, безапелационна е майката. В продължение на 16 години е вярвала в противоположното.
Красимира Обретенова е измежду първите родители на деца с увреждания, които излизат на митинг. „ Проблемът не е в увреждането на децата ни, а казусът е в системата”, счита тя. Преди 8 години взема решение да е по-близо до системата и до всички здравни и обществени институции и се мести да живее в София. Но по думите й се сблъсква с парадокс след парадокс.
„ Можете ли да си визиите, че няма лекарство за епилепсия? Искаме нещо обикновено, в случай че в метрото направи спазъм да й пръсна спрей. Сега се оправям с течен диазепам... Ама нали се сещаш по какъв начин вадиш шише, спринцовки, детето ти се гърчи”, изяснява Красимира. Тя е дамата, осъдила общественото министерство за метода, по който дава помощни средства. Но споделя, че от това не последвало нищо.
„ Моята щерка получи сколиоза поради скапаната обществена количка”, твърди майката. Абсурдът е, че щом детето е в количка, отхвърлят да дадат ортопедични обувки... Обувките не са тъй като ще върви, а, с цел да не му се изкриви ходилото.
За Красимира всяко явяване в лекарската комисия, която би трябвало да дефинира уврежданията на Пасионария, е тестване. Защото от един лекарски автограф зависи и парите, които получава от страната. А единствено едно шише със специфична храна на щерка й коства 7 лв.. На ден са й нужни три или 21 лв., 600 на месец...
„ Тази система за пети път ще ми каже, че щерка ми е дефектна... За пети път! Да, тя е пораснала, само че нито е прогледнала, нито ще прогледне, нито е проходила нито ще проходи! И аз отново ще би трябвало да вървя да проработя заплатата на хората в ТЕЛК”, декларира Красимира.
Заради всичко това тя не пропуща нито един митинг на площада през последните 15 години. Досега.
„ За мен емигрирането е метод на митинг. Не желая да вземам участие повече в издръжката на тази администрация”, безапелационна е майката.
Красимира Обретенова е майка, която е била на всеки един сходен митинг от 15 години. Напуснала е родния Добрич единствено, с цел да е по-близо до здравните грижи в София.
Днес обаче няма да бъде на площада - тя стачкува, напускайки България. Красимира към този момент е здравен бежанец.
„ За първи път от 15 години няма да вземам участие физически в митинг на родители на деца с увреждания”, декларира Обретенова пред Нова телевизия. Вместо това събира живота си в няколко куфара и на следващия ден напуща България.
„ Тя изостави мен и детето ми, аз занемарявам нея”, декларира Красимира. Детето й се споделя Пасионария и е на 16 години. Родена напълно здрава, само че като бебе менингит й нанася непоправими увреждания.
„ Това е моята форма на митинг, аз не мога да направя нищо повече”, безапелационна е майката. В продължение на 16 години е вярвала в противоположното.
Красимира Обретенова е измежду първите родители на деца с увреждания, които излизат на митинг. „ Проблемът не е в увреждането на децата ни, а казусът е в системата”, счита тя. Преди 8 години взема решение да е по-близо до системата и до всички здравни и обществени институции и се мести да живее в София. Но по думите й се сблъсква с парадокс след парадокс.
„ Можете ли да си визиите, че няма лекарство за епилепсия? Искаме нещо обикновено, в случай че в метрото направи спазъм да й пръсна спрей. Сега се оправям с течен диазепам... Ама нали се сещаш по какъв начин вадиш шише, спринцовки, детето ти се гърчи”, изяснява Красимира. Тя е дамата, осъдила общественото министерство за метода, по който дава помощни средства. Но споделя, че от това не последвало нищо.
„ Моята щерка получи сколиоза поради скапаната обществена количка”, твърди майката. Абсурдът е, че щом детето е в количка, отхвърлят да дадат ортопедични обувки... Обувките не са тъй като ще върви, а, с цел да не му се изкриви ходилото.
За Красимира всяко явяване в лекарската комисия, която би трябвало да дефинира уврежданията на Пасионария, е тестване. Защото от един лекарски автограф зависи и парите, които получава от страната. А единствено едно шише със специфична храна на щерка й коства 7 лв.. На ден са й нужни три или 21 лв., 600 на месец...
„ Тази система за пети път ще ми каже, че щерка ми е дефектна... За пети път! Да, тя е пораснала, само че нито е прогледнала, нито ще прогледне, нито е проходила нито ще проходи! И аз отново ще би трябвало да вървя да проработя заплатата на хората в ТЕЛК”, декларира Красимира.
Заради всичко това тя не пропуща нито един митинг на площада през последните 15 години. Досега.
„ За мен емигрирането е метод на митинг. Не желая да вземам участие повече в издръжката на тази администрация”, безапелационна е майката.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ